Ден след падането на Берлинската стена отбелязваме 35 години от свалянето на комунистическата власт в България. На 10 ноември 1989 г. на пленум на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) в резиденция "Бояна", Тодор Живков е освободен от поста генерален секретар на ЦК на БКП и като член на Политбюро на ЦК на БКП. Той заема тази позиция, която най-високата длъжност в партията, в продъложение на 33 години. На негово място е избран Петър Младенов.

Датата е възприемана като начало на т.нар. „български преход към демокрация и пазарна икономика“. Първият демократично избран президент Жельо Желев определя този период като преврат и "конституционна смяна" на държавата, а заедно с последвалите събития и протести е наричан "тихата революция".

Свалянето на Живков е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. Дни по-късно парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството. БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно, когато Централният комитет взема решения за курс към парламентарна демокрация, а през януари 1990г. се гласува отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта. През юни 1990 година в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори в България.