Агнес Булаба е конгоанска бежанка в Уганда, която от месеци трябва да се справя без хранителни дажби. А нейните шест деца остават гладни. 

Булаба е сред десетките хиляди хора в бежанско селище в Западна Уганда, които са принудени да се грижат за семействата си след постепенното намаляване на хуманитарните хранителни дажби. Само най-скоро пристигналите получават 100% хранителни помощи, което оставя около 99 000 бежанци уязвими от глад. Уганда е дом на повече от 1,7 млн. бежанци.

Угандийски служители и хуманитаристи твърдят, че нивото на международната подкрепа за бежанците изостава от напрежението и натиска, който бежанският поток оказва върху приемащите общности.

По данни на ООН всеки месец в Уганда влизат около 10 000 новопристигнали бежанци. Много от наскоро пристигналите са избягали от гражданската война в Судан, но повечето от тях са от съседните Южен Судан и Конго. Бежанското селище, в което живее Булаба се управялва като много други в държавата. На бежанците се дават малки парцели земя, за да отглеждат сами храната си. Бежанците и техните деца могат да посещават същите училища и болници като местните жители, което допринася за интеграцията, но понякога предизвиква и напрежение в условията на конкуренция за ограничени ресурси. Рядко се съобщава за насилие.

Тъй като финансирането продължава да намалява, от 2021 година насам, Световната продоволствена програма на ООН дава приоритет на най-уязвимите групи за хранителна помощ. След като прекарат три месеца в Уганда, бежанците имат право да получат 60% от дажбите, а след шест месеца броят им намалява наполовина.