Продължава дебатът между бизнеса и синдикатите за размера на минималната работна заплата. 

Въпросът остава спорен след като Националният съвет за тристранно сътрудничество не успя да постигне консенсус. Двете страни не се разбраха за увеличаването й на 1077 лв.  Бизнесът е категоричен, че  механизмът за изчисляването й  трябва да бъде преосмислен.  

 2024 г. е първата, в която долният праг на възнагражденията се определя според формула. А тя е на база 50% от брутната средна заплата, измерена от НСИ за период от 12 месец. Това означава, че от догодина размерът на МРЗ трябва да достигне 1077 лв., или с 15.4% повече от сегашните 933 лв. 

Новината за този механизъм за изчисление на заплатите породи повече недоволство, отколкото позитивни реакции. Като на Лидия например, която е работодател и има песимистична прогноза.

Дони Михова е дългогодишен педагог. Въпреки повишението на заплатите  на учителите със 125% от средната заплата, от сектора настояват процентите да станат 140% . Новата формула за определяне на възнаграждения  според мнозина ощетява  висококвалифицираните кадри. 

За подобно ощетяване загатват и много от пенсионерите.

България, както и останалите страни в ЕС, трябва да приеме Директивата на общността  за адекватни минимални работни заплати. А според мнозина,  формулата, приета с тази цел, се оказва далеч от изискванията. 

Срокът за промени в препоръките на Съюза изтича на 15 ноември, след което има опасност срещу страната да започне наказателна процедура.