Живот с болката и надеждата: Израелците се готвят да отбележат една година от атаката на Хамас
С наближаването на първата годишнина от бруталната атака на Хамас срещу Израел и последвалия отговор на Тел Авив, на повърхността изглежда, че голяма част от живота в еврейската държава се е върнал към нормалното. Но оцелелите от свирепите престъпления на ислямистите живеят в тревога и неизвестност. Мнозина се чувстват депресирани, отчаяни и разгневени, тъй като няма скорошни изгледи войната да приключи.
Несигурността е хвърлила сянка върху всяка част от ежедневието, дори когато хората се опитват да запазят чувството за нормалност.
Войната продължава почти година. Чувствам, че ако не продължим живота си, трябва да умрем. Трябва да станем от леглото и да продължим живота си, да работим, да прегърнем надеждата. Защото без тази надежда, не ни остава нищо.
Атаката на палестинските екстремисти, при която около 1200 души бяха убити и 250 отвлечени, разби на парчета чувството за сигурност на израелците в собствената им страна.
Мнозина още носят белезите от войната. Близо 100 заложници остават в плен в Газа, като се смята, че по-малко от 70 са живи.
Хубаво е да се срещнеш с общностите около ивицата Газа. Въпреки че живея в Тел Авив и съм далече от анклава, има място за срещи с хората.
Образите на войната са навсякъде. По улици, площади и на международното летище "Бен Гурион" са разлепени снимки и плакати на заложници.
Дългогодишните вътрешни разделения в Израел бяха туширани за кратко след нападението на Хамас, но после станаха още по-силни.
На седмичните протести, които призовават за споразумение за спиране на огъня и освобождаване на затворниците, ходят предимно светски настроените евреи, които се противопоставят на премиера Бенямин Нетаняху и неговия твърдо десен кабинет.
Дълбоко в себе си хората са тъжни и неудовлетворени от случващото се в държавата. Това е срамно. Очаквам от министър-председателя да се справи със ситуацията, а ако не може – тогава да си ходи.
Очаква се десетки хиляди хора да се включат в алтернативна церемония за отбелязване на годишнината от нападението - като контрапункт на официалните държавни церемонии.
А те ще бъдат предварително записани, без присъствието на публика, отчасти поради опасения за гражданско недоволство.