Европа

Над 300 белгийки годишно пътуват до Нидерландия, за да прекъснат бременността си

От Теодор Тодоров Теодор Тодоров Международен редактор

2-седмично законово ограничение за аборт в Белгия принуждава над 300 жени годишно да пътуват до Нидерландия, за да прекъснат бременността си, твърдят асоциации, подкрепящи абортите.

В законодателството е разписан и 6-дневен период за размисъл, в който жените могат да променят решението си.

Имаме 12 седмици от началото на бременността, но много жени надхвърлят този период по различни причини, а не защото искат да забавят решението си за аборт. Освен това имаме едно донякъде произволно правило – период за размисъл. Така че една жена трябва да изчака 6 дни, преди да направи аборт. Но тя вероятно е мислила две седмици върху въпроса, преди да се свърже с нас. Други пък правят тест за бременност и ако е положителен, се свързват с нас. Ние искаме гъвкавост, за да можем да се адаптираме към всяка ситуация и да реагираме своевременно.

Фредерик Бришо, координатор на "Центъра за семейно планиране" в Намюр

Необходимостта да се пътува до друга държава за аборт е реалност, която все още е в сила в Европа поради различното законодателство на държавите-членки.

Сроковете за аборт варират от 10 седмици в Португалия до 24 седмици в Нидерландия. Повече от половината страни са поставили тази граница на 12 седмици.

В Малта и Полша абортът е разрешен, само ако животът на майката е застрашен.

В страните, които имат по-рестриктивно законодателство, процентът на абортите е по-висок, отколкото в онези страни, които имат закон за ограничение във времето и свободен, безопасен достъп до аборт. Затова ние не говорим за или против абортите, тъй като жените, решили да го направят поради различни обстоятелства, ще продължат да го правят. Както е било винаги досега.

Лина Галвез, председател на Комисията по правата на жените и равенството между половете

ЕП гласува за включване на достъпа до аборт в Хартата на основните права на ЕС.

Но резолюцията не е правно обвързваща, защото здравните проблеми са смятани за част от индивидуалния суверенитет на всяка страна.