Скорошните промени в Германия и Унгария, свързани с незаконната миграция, породиха сериозни съмнения относно бъдещето на Шенгенското пространство.

Дали Шенгенското пространство, което обединява 420 милиона души и представлява един от най-значимите и забележими успехи на европейската интеграция, е в процес на загиване?

Въпросът би изглеждал радикален преди десетилетие, когато Европейският съюз беше затънал във финансова криза и се опитваше да запази още едно от най-големите си постижения - еврозоната. Тогава Шенген представляваше ценна опора, върху която да се облегнем, за да запазим безпроблемния поток на търговия.

Но масовото пристигане на хора, търсещи убежище, през 2015 г. преобърна политическия дневен ред и изтласка миграцията на преден план, откривайки бурен разговор, в който правителствата дадоха предимство на краткосрочните мерки, за да успокоят разярения електорат. Австрия, Унгария, Словения, Швеция и Дания бяха сред държавите, които посочиха безпрецедентния приток на мигранти като причина да въведат отново временни проверки по границите си, разбивайки илюзията, че Шенген е недосегаем.

Пандемията от Ковид-19 нанесе още един удар по Шенген, тъй като държавите побързаха да затворят границите си в опит да ограничат разпространението на вируса. Брюксел смяташе, че след като започне ваксинацията и броят на заразените спадне, движението през блока ще се върне към своето нормално състояние. Надеждата се сбъдна, но не продължи задълго.

Краят на здравната криза доведе до постоянно нарастване на миграционните потоци към ЕС, което отново постави на дневен ред горещата тема. През 2023 г. молбите за убежище достигнаха 1,12 млн., което е най-високата стойност от 2016 г. насам, а местните власти - от Нидерландия до Италия - се оплакаха, че приемните центрове са претоварени. Подкрепата за крайнодесните партии нарасна на изборите, а някога немислимата идея за преместване на процедурите за предоставяне на убежище в далечни дестинации стана основна.

На фона на това, в края на август германският град Солинген стана жертва на нападение с нож, при което загинаха трима души. Агресивният акт, за който отговорност пое така наречената „Ислямска държава“, беше извършен от сирийски гражданин, чиято молба за убежище бе отхвърлена преди това със заповед да се върне в България - първата страна от ЕС, в която е влязъл.

Неизпълнението на задължението за депортиране отново разпали дебата за миграцията: консерваторите удариха по федералното правителство на канцлера Олаф Шолц и поискаха решения извън общоприетите стандарти. Под натиск Шолц обеща по-твърда линия на действие и нареди затягане на проверките по всичките девет сухопътни граници на страната.

„Искаме да намалим още повече незаконната миграция“, заяви тази седмица Нанси Файзер, министър на вътрешните работи на Германия. „За тази цел сега предприемаме допълнителни стъпки, които надхвърлят действащите в момента всеобхватни мерки.“

Мрачното усещане се засили още повече от провокативната заплаха на Унгария да изпрати автобуси с нелегални мигранти в Белгия в отговор на глобата от 200 млн. евро, наложена от Съда на Европейския съюз - план, който, ако бъде осъществен, ще представлява безпрецедентен случай на инструментализиране на миграцията от една държава от ЕС срещу друга.

От изключително към обикновено

Проверките по вътрешните граници по своята същност противоречат на духа на Шенген, който е замислен като пространство, в което граничният контрол е премахнат и гражданите могат да пътуват безпроблемно в 29 държави - в много случаи, без да показват паспортите си.

Революционният проект е подкрепен от колективни усилия за наблюдение на външните граници и гарантиране на справедливо и добросъвестно управление на кандидатурите за убежище. Държавите-членки се доверяват една на друга, че ще си свършат работата и ще приложат подходящите закони, преди да допуснат някого на територията си.

Данните на Комисията показват, че от 2006 г. насам държавите-членки са подали 441 уведомления за повторно въвеждане на гранични проверки. Само 35 от тях са подадени преди 2015 г. Понастоящем проверки се извършват в осем държави от Шенгенското пространство, включително в Германия.

Цифрите оспорват предположението, че граничният контрол „следва да се извършва по изключение и да се използва само в краен случай“, както се казва в Кодекса на шенгенските граници, и показват до каква степен тази възможност е била използвана след изтичането на законовия шестмесечен срок.

Въпреки това държавите-членки държат много на тази „крайна мярка“. В началото на тази година те одобриха окончателно реформата на Кодекса на шенгенските граници, която разшири законовия срок на граничния контрол от шест месеца на две години, който може да бъде удължен два пъти с още шест месеца, ако страната твърди, че заплахата за сигурността продължава да съществува.

„Шенген не е на прага на смъртта“, коментира пред Евронюз Алберто-Хорст Нийдхард, старши анализатор в Европейския център за политика. „Но последните събития показват също така, че идеята, че въведените наскоро реформи могат да запазят пространството без граници като такова, е илюзия. Бъдещето на Шенген вероятно ще продължи да бъде белязано от висока степен на безпокойство и несигурност".