Евросъюзът обсъжда два варианти за удължаване на периода на подновяване на санкциите върху активите на Руската централна банка. Целта е да се подсигури плана на Г-7 за отпускане на голям заем на Украйна. Единият е „безсрочно“ удължаване на режима на санкции. Другият е периодът на подновяване да се удължи до три години. Литовският евродепутат Андрюс Кубилиус призова Евросъюза да конфискува всички замразени руски активи, не само приходите от тях, за да се вложат във финансов механизъм за помощ на Киев.

С бившия премиер на Литва, разговаря Елеонора Христозова в Европарламента в Страсбург:

Г-н Кубилюс, вие заявихте, че ЕС трябва да конфискува всички замразени руски активи и дадохте пример, че в края на миналия век САЩ са използвали вече съществуващ международен механизъм срещу Ирак, за да направят това и да възстановят щетите, нанесени на Кувейт. Може ли той да се приложи срещу Русия?

– Разбира се, това е един добър пример. Когато Кувейт беше освободен от иракската окупация, международната общност поиска от Ирак да покрие всички щети, които бяха нанесени на Кувейт по време на иракската окупация и по време на войната. В крайна сметка, Ирак имаше подобни пари. Активите на централната им банка, които бяха замразени в Съединените щати, бяха конфискувани от американското правителство и бяха дадени на Кувейт, за да възстанови всички щети. Сега е същото. Същата логика трябва да се приложи и към руските активи, които сега са замразени и могат да бъдат конфискувани с помощта на същия правен инструмент, така наречения инструмент за контрамерки. Той е описан дори в някои правни документи на Организацията на обединените нации като възможен инструмент. Подкрепят го най-известните международни юристи, които казват, че в настоящия случай, след като Русия е започнала тази престъпна военна агресия срещу Украйна, трябва да се използва точно този инструмент. За съжаление, както разбирам, някои политически лидери се страхуват от руската реакция. И затова такава правна логика не се прилага към руските активи, които все още се държат замразени. Сега те започват да се използват като дивиденти. Част от тези активи започват да се използват като обезпечение за набиране на голяма сума пари, която ще бъде предоставена на Украйна. Това беше договорено между страните от Г-7. Как иначе могат да се съберат 50 милиарда щатски долара и да се дадат на Украйна, като се използват тези руски активи и дивидентите от тях като обезпечение

Владимир Путин отказва всякакви посредници в усилията за спиране на войната в Украйна. Той води война на изтощение и иска капитулацията на страната. Какво трябва да направи ЕС, има ли други инструменти, освен санкциите, с които да окаже натиск върху него?

– Определено изходът от войната трябва да бъде много ясен. Руската армия трябва да напусне Украйна, или по решение на Путин, или да бъде принудена да напусне с военни средства. А Европейският съюз и Съединените щати трябва да са готови да окажат достатъчно подкрепа на Украйна. Военна подкрепа, за да се постигне положителен резултат, ако Путин не реши сам да се изтегли от Украйна. А Западът разполага с всички възможности. Западът е 25 пъти по-силен в икономическо отношение от Русия. За съжаление, досега Западът оказваше военна подкрепа на Украйна само на такова ниво, което е достатъчно, за да не бъде победена. Но всъщност това не е достатъчно, за да може Украйна да спечели войната. Така че Западът трябва да увеличи военната си подкрепа два или три пъти, в сравнение с това, което е дадено досега. И тогава Украйна ще започне да побеждава, а Путин ще бъде принуден да се оттегли.

Путин се срещна с Реджеп Ердоган, но отказа и неговата помощ. Как могат да помогнат дипломатическите усилия?

– Е, трудно е да се каже как дипломатическите усилия могат да помогнат. Защото ако използваме исторически паралели, можем да попитаме, дали дипломатическите усилия щяха да помогнат по време на Втората световна война, за да се убеди Хитлер да се предаде. Това не е станало. Така че Западът в края на краищата трябваше да се съгласи. Това беше направено още през 1943 г. в Казабланка, когато Чърчил и Рузвелт обявиха, че целта на войната е безусловната капитулация на Хитлер. Това беше начинът да се спре Хитлер и да се унищожи цялата нацистка идеология, а това беше начинът да се създаде свободна Европа след войната.

Унгария, която е член на ЕС и НАТО, отказа да изпрати оръжия на Украйна и разкритикува санкциите на Европейския съюз срещу Русия. Виктор Орбан се срещна с Путин в Москва. Какво очаквате от унгарското председателство на ЕС?

– Не очаквам нищо положително. Въпросът е колко щети ще бъдат нанесени. Визитите на Виктор Орбан в Москва, Пекин и други страни, за да прокара така наречената от него „Мисия за мир“, е мир според логиката на Путин. Според който Украйна трябва да предаде част от територията си, но той е напълно неприемлив.

Ако трябва да погледнем и да сравним с Втората световна война, това, което предлага Орбан, е много подобно на това, което е направено през 1938 г. в Мюнхенското споразумение. Когато в името на така наречения мир на европейския континент Чембърлейн и Даладие, тогавашните британски и френски лидери, предлагат на Хитлер да вземе част от Чехословакия и да поискат от него обещания за мир. Той им обещава мир и взима тази територия. След шест месеца окупира цяла Чехословакия, а след това използва военната индустрия на страната, за да нахлуе в Париж и така нататък. Така че Орбан предлага да се тръгне по подобен път, което би било катастрофа за цяла Европа. Единственият възможен мир е пълното изтегляне на руската армия от Украйна. Именно това беше обсъдено наскоро на световен форум за траен мир, който беше организиран в Швейцария. Там беше казано по много ясен начин, че или Путин приема формулата на мира, която е предложена от международната общност, или Путин трябва да бъде победен с военни средства и изтласкан от Украйна. Това е единственият начин международният ред и устойчивият мир да бъдат възстановени отново в Европа.

Възможно ли е Европарламентът да промени помощта за Украйна?

– Възможно е да се одобрят решения, които ще доведат до много по-голяма помощ, военна помощ за Украйна. В предишния Европарламент, преди изборите, ние инициирахме и имаме одобрение в нашата политическа група - Европейската народна партия, документ с позиция, който се нарича план на Евросъюза за победа на Украйна. Европейският съюз трябва да има много ясен план. Какво е необходимо за Украйна, какъв вид оръжия, колко голяма сума трябва да се даде на Киев, къде и кога може да се произведе още военна техника, и как да се финансира всичко това. И това трябва да се нарече План за победа. И това наистина ще отвори вратите за много по-последователно движение към победата и към мира.

Полша обмисля да започне да сваля руски ракети, насочени кьм Украйна или навлизащи на полска територия. Означава ли това разширение на конфликта?

– Искам да кажа, че това означава, че Западът, държавите от Европейския съюз, държавите от НАТО, имат право да се защитават. Те имат право да помогнат на Украйна. И, знаете ли, Путин трябва да реши какво ще направи, ако Полша започне да прави това, за което говорят. Това, което ще направи Полша би било много важно да се помогне на Украйна. И мисля, че Путин, както винаги, когато е посрещнат със сила от наша страна, той се оттегля. Така че въпреки всички тези опасения от някои страни, че Путин може да ескалира ситуацията, ако ние сме по-силни в подкрепата си за Украйна, тези страхове наистина не са много основателни. Трябва да бъдем много по-силни. Трябва да бъдем много ясни в посланията си както към Путин, така и към цялата международна общност. И трябва да покажем, че на наша страна е не само икономическата мощ, но и силата на нашата политическа воля.

И последен въпрос - как Литва повишава сигурността си?

– На първо място, разбира се, за нас сигурността ни зависи в голяма степен от Украйна. Така че това е първата ни фронтова линия. И ние се опитваме да направим всичко, което можем, както двустранно с военната си подкрепа за Украйна, така и като част от НАТО и Евросъюза. Опитваме се да бъдем много активни в постигането на съгласие между призивите към държавите членки да подкрепят Украйна на много по-високо ниво. И ще продължим да го правим. Освен това, разбира се, се грижим и за собствената си национална сигурност, която отново зависи много от НАТО, от нашите съседи, от Полша и така нататък. От колективния подход на балтийските държави. Ние развиваме това, но също така развиваме и собствените си военни способности. Знаете, че изграждаме нови военни части. Много сме щастливи, че германските военни, Бундесверът, реши да има военен контингент с размер на бригада в Литва. Те изграждат и голям завод за производство на военна индустрия Rheinmetall /райнметъл/. Така че ние правим всичко възможно, защото разбираме, че ситуацията е наистина много трудна. Сигурността е изложена на риск и затова трябва да се погрижим както за себе си, така и преди всичко за Украйна.