Започна новият мандат на десетия европарламент.  Намираме се във време на много кризи – война на границите на ЕС, миграционна криза, икономически нещата не стоят добре, ще има преразглеждане на Зелената сделка, земеделците са недоволни от всички ограничения. Има много въпроси, които се отнасят пряко до българските граждани, бизнес и общо над 450 милиона европейци. Как българската делегация от всички политически сили ще успее да намери начин да работи съвместно по приоритетите, които са за България, като държава-членка ще научим от евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев в интервю на Ани Михайлова.

Всяка страна членка има две години срок, за да приложи пакта за миграцията. Как се справяме в България?

Пактът за миграция беше приет в края на миналия мандат. Да, за различните регламенти има, горе-долу двегодишен срок за въвеждането им в действие и всяка държава членка, разбира се, трябва да се съобрази, защото това са регламенти, които имат пряко действие върху законодателството в държавите членки и те са особено важни, за да можем да се справим с един от основните проблеми, а именно нелегалната емиграция. Да можем да направим абсолютно непропускливи за нелегални емигранти външните граници на Европейския съюз, а не да продължаваме с контрола по вътрешните граници както много държави членки, въпреки че са част от Шенгенското пространство, въвеждат. Ние знаем, че благодарение на тези опити България и Румъния все още по сухопътни граници не могат да влязат пълноправно в Шенген, което е абсолютна грешка. Така че новият пакт за миграцията дава много силни инструменти, първо да идентифицираме всички онези, които влизат в Европейския съюз, да сваляме техните данни, биометрични данни. Да не могат хора, в различните държави членки да се представят под различни самоличности и ако веднъж им е отказано право на убежище, да отидат в друга страна и да се опитат там да получат това право на убежище. Да идентифицираме дали не представляват заплаха за Европейския съюз, било то здравна, било то от криминален характер, било то  терористична заплаха. Също така създаваме много по-бързи механизми, за да можем да връщаме и да отказваме право на убежище на тези, които са икономически имигранти и доказано идват от страни, в които не се води война и където няма опасност за тях. Да не пускаме тези хора, докато се решава, дали имат право на убежище, да се разхождат из целия Европейски съюз. И, когато им бъде отказано, ние да не знаем в коя държава членка са. Те ще бъдат държани в центрове близо до външните европейски граници. Много по-бързо за тези хора ще се развиват процедурите и те ще бъдат връщани от държавите по произход.

А България как се справя с прилагането на правилата за пакта за миграция?

България тепърва ще въвежда тези правила, но ние имаме голям опит, охранявайки най-тежката външна европейска граница. Имаме нужните центрове, имаме нужните софтуерни системи и решения. Можем да сваляме биометрични данни. От там нататък ще се надяваме да бъде усилена охраната на външната европейска граница и с помощ от европейската гранична и брегова охрана. Ние тук винаги настояваме в европейския парламент. В момента виждаме, че и комисията почва да действа в тази насока. Да се дават средства в за охрана на границите на държавите членки, които са по външните европейски граници, така че да можем да снабдим нашите гранични полицаи с повее технически средства - дронове, камери, автомобили високопроходими. Също, защо не и да се отпускат средства и за изграждането на оградите. Виждаме, че нашите опоненти от ляво винаги са били против спирането по външните граници на нелегалните емигранти, защото сред тях можело да има и такива, които имат право на убежище. Да, нашите КПП-та са отворени седем дни в седмицата, двадесет и четири часа в денонощието. Създаваме механизъм за тези, които имат право. Тези, които се опитват да влязат нелегално през зелена граница нямат място и право на убежище. От там нататък те представляват и заплаха. Ако пропускаме такива хора ние не знаем кой влиза. Дали са членове на терористична групировка, дали представляват опасност като престъпници или правят трафика. Отгоре на това трафикът на хора е може би, една от най-опасните криминални дейности и ние трябва да се борим с трафика на хора и да го ограничим максимално, защото това е опасност за всички държави членки и граждани на Европейския съюз."

А достатъчни ли са според Вас тези мерки? Някои държави поискаха по-драстичен подход спрямо миграцията.

Първо нека да кажем, че пактът за миграция не изчерпва мерките. Държавите членки могат да въвеждат допълнителни мерки, както и направи Франция преди началото на тази година. Тя преразгледа социалната система, редуцира помощите, които се дават на мигрантите. Оттам нататък редуцира и хората, които като членове на семейството могат да бъдат приети във Франция. Говорим не само за преки братя, сестри, а ограничи оттам нататък други членове на семейството - когато един мигрант е получил право на убежище, да докара всичките си роднини.

А какво ще кажете на правозащитните организации, като например  ,,амнести интернешънъл", които твърдят, че с този пакт за миграция ще се увеличи човешкото страдание и, че напълно се пренебрегват причините, поради които тези хора мигрират?

Напротив! Пактът за миграция предвижда работа с трети държави, които са източник на тези нелегални емигранти, а именно европейският съюз инвестира много средства в такива държави членки, точно за да държи тези хора. Те да имат поминък, нормален начин на живот. Също така има изнесени центрове в такива държави. Този, които е тръгнал и смята, че има право на убежище, да може да се консултира преди това. И, ако няма, просто да не тръгва към Европа. Така че работата с трети държави, пактовете за реадмисия, оттам нататък договорите, които се сключват за по-бързо връщане на нелегалните емигранти, са много важни и ние тук не можем да поставяме сигурността на 450 милиона европейски граждани под въпрос. Тук говорим как да опазим гражданите на Европейския съюз, да запазим сигурността им. Оттам нататък Европейският съюз никога не е отказвал право на убежище на тези, които имат право. Тук говорим, даже ние задействахме директивата за убежище за Украйна, за пръв път след войната в Югославия, когато тази директива беше приета. Така виждаме, че тези, които бягат от война, които са със застрашени здраве и живот, получават убежище в Европейския съюз по легален начин.

А как виждате бъдещето на миграционната политика в този Европарламент преди засилването на влиянието на дясната вълна? Даже една шведска партия имаше в предизборния си лозунг ,,Моята Европа строи стени“.

Не само десните искат това. Европейската народна партия също иска много строги мерки за ограничаване на нелегалната миграция и това е и в техен приоритет този мандат. Ние искаме една много силна гранична и брегова охрана, с над 30 хиляди служители, които да могат да реагират незабавно. Да има повече средства за охрана на външните граници, да се подкрепят държавите членки, които приемат най-много мигранти, за да могат да се справят с големи вълни, които навлизат. Както беше станало с Гърция, Малта, в Испания, Италия. Ако в България се случи това нещо, трябва да можем да отреагираме, защото виждаме, че нито една държава членка не може да се справи с този проблем сама. Така че настояваме и ние като основна политическа сила, около която се сформират мнозинствата, за малко по-агресивни политики, бих казал, защото нямаме време вече да говорим само какво ще направим. Трябва да действаме и този мандат е именно времето, в което да се затегне контролът по външните европейски граници. България да приеме заслужаващото си място в Шенген като пълноправен член и както винаги да покажем, че ние пазим добре външната европейска граница, но и да има нужната солидарност с останалите държави членки, защото държавите от скандинавските страни и западна Европа се оплакват от големия брой мигранти. Ако те ни помогнат да овладеем ситуациите по външните европейски граници, от там нататък техните проблеми ще бъдат много по-малко.

Споменахте Шенген. Сега се създава новият Европарламент. Тепърва се избират нови комисии, нови председатели. Смятате ли, че ще стигне времето до края на тази година да се реши въпросът за Шенген с България?

За съжаление Европарламентът не решава въпроса с Шенген, както и еврокомисията. Ние имаме огромна поддръжка в Европейския парламент, ние и Румъния да бъдем пълноправни членове на Шенгенското пространство. Един месец преди края на предния мандат ние гласувахме поредната резолюция. Аз бях докладчик от страна на Европейската народна партия по нея, в която Европейският парламент поиска още в първото полугодие да се случи това. Европейската комисия също многократно и в последно време също, в лицето на комисаря по вътрешните работи, заявяват подкрепата и желанието на Европейската комисия България и Румъния да бъдат незабавно приети, като пълноправни членове на Шенгенското пространство и да влезе и със сухопътни граници. Въпросът тук е в Съвета и в Австрия. В Австрия има избори есента и аз смятам, че докато не минат тези избори, няма да имаме развитие по приемането ни Шенгенското пространство. Виждаме, че и Унгария, като председател на Съвета, заяви, че това е приоритет, но ако има развитие, това може да стане най-рано в края на годината.

Как виждате унгарското председателство, предвид и заплахите, че ще бъде бойкотирано?

Надявам се да няма някакви трусове, защото това е вредно за Европейския съюз. Особено, когато една държава членка е на чело на Съвета и тя координира всички важни политики. Така, че ще успеят да се намерят компромиси и да се преодолеят различията. Вярвам, че Виктор Орбан винаги така експериментира с търпението на европейските лидери, но мисля, че ще се намери мъдрото решение. Защото Европа се тресе от кризи и не е сега времето да сме разделени в Европейския съюз.