- Ваше превъзходителство, Буна зила!

- Буна зила!

- Как се чувствате като посланик тук, в България, вече няколко години?

- Времето лети много бързо. Тук съм от почти три години. Как се чувствам във вашата красива страна? Като посланик за мен е удоволствие и привилегия да служа в България - страна, която е близък съсед и приятел. Така че какво да кажа.

Много съм благодарна за тази възможност в дипломатическата ми кариера.

- Преди България в коя държава бяхте? 

- Идвам от позицията на посланик в Нидерландия. Така че в известен смисъл, не искам да прогнозирам, но въпросът за Шенген сигурно ме преследва по някакъв начин. Позволете ми да допълня отговора си на първия ви въпрос, който е важен. Като посланик ви казах как се чувствам - привилегирована и удостоена с чест. Но също така  като румънка, като човек, като личност, трябва да кажа, че се чувствам като вкъщи, а и съм почти в дома, близо до него.

- Може би защото има много прилики между румънците и българите. Виждате ли прилики?

- Това всъщност беше едно от първите неща, които забелязах, идвайки тук. И в известен смисъл беше голямо облекчение. Също така символичният момент, в който пристигнах, по случайност, разбира се, това беше на Мартеница, първи март, Марцишор. Това е традиция, която споделяме по абсолютно един и същи начин. С първи март както при нас, така и при вас традиционно се отбелязва началото на пролетта, този оптимизъм на пролетта, която побеждава зимата и животът се заражда наново.

Това беше и моментът, в който ми стана ясно, че можем и правим нещата заедно на международно ниво, за да популяризираме нашите традиции. Казвам го за вашите зрители, за тези, на които може би трябва да им бъде припомнено - Румъния заедно с България и Северна Македония популяризирахме марцишора, мартеницата като част от световното нематериално наследство на ЮНЕСКО. Така че тази традиция, тази обща традиция, вече е известна на целия свят.

- В библиотеката зад вас виждам много книги на български автори, класически и съвременни, които са преведени на румънски. 

- Да, така е. Това отново е нещо, което ни свързва силно. Фактът, че превеждаме толкова много от румънски на български и обратното. Толкова съм щастлива да кажа, че не е имало издание на вашия невероятен международен панаир на книгата през зимата, в което Румъния да не е участвала. Имаме щанд, имаме и румънски автори, които идват и говорят заедно с вашите автори. Това са страхотни събития. Над 80 румънски съвременни и класически, но особено съвременни автори са преведени на български. Можете да ги намерите навсякъде и тук, разбира се, в тази библиотека. Имате и разбира се книгите на Георги Господинов. Не мисля, че има негова книга, която да не е преведена на румънски език. Все повече и повече румънски и български автори стават популярни сред хората, които все още четат. 

- Сега основната цел на България и Румъния е пълното присъединяване към Шенгенското пространство. Какво мислите вие? Ще даде ли Австрия положителна оценка и кога?

- Това, което мога да кажа, и то е много важно, е, че след повече от десетилетие подготовка, време, през което бяхме държани, може да се каже на вратата, беше направена много важна стъпка. Трябва да го признаем. И трябва да оценим важността на вече постигнатото. 

От 31 март нашите две страни и техните граждани, са част от, както го наричат, въздушния и морския Шенген. Това означава, че нашите граждани и ние можем да пътуваме свободно по въздух в Шенгенското пространство, във всички страни от Европейския съюз.

- Но това е частично присъединяване. 

- Разбира се, че е частично присъединяване. Процесът трябва да бъде завършен и той ще бъде завършен.

- Кога ще се случи това според вас? 

- Нормалният дипломатически и политически отговор е: възможно най-скоро, но това не е просто начин да се каже, че не знаем кога. Целта е към края на тази година, в рамките на тази година. Защо? Защото това е нормална логична втора и последна стъпка в процес, който е бил твърде дълъг и ни възпрепятства от това да се възползваме от всички свободи, които всички останали държави-членки на Европейския съюз имат. Затова съм много уверена, че ще видя как нашите правителства, агенции, как властта и в двете ни страни работят заедно. Заедно с всички други европейски столици, заедно с Европейския парламент и Европейската комисия, разбира се, въпреки че ще има промени с европейските избори. Уверена, че тази втора и последна стъпка ще бъде постигната скоро. 

Още нещо за частичното присъединяване. Не обичам да използвам думата частично, ние сме в процес на завършване на присъединяването. Искам да подчертая факта, че тези две страни - Румъния и България - от 31 март имат отговорността и правото да издават краткосрочни шенгенски визи, като всяка друга шенгенска държава, което означава, че ако всички наши партньори в ЕС имат доверие в нас да издаваме тези визи, които всъщност позволяват на гражданите на трети страни да идват, да пребивават и да пътуват в цялото Шенгенско пространство, защо да не ни се доверят да финализираме процеса възможно най-скоро. Мисля, че това ще се случи и трябва да се случи.

- Не знам дали това е само въпрос на доверие.

- Не е само въпрос на доверие, но и на факта, че и двете страни, Румъния и България, прилагат на 100% Шенгенското споразумение и издават тези визи в името на всички останали държави, също и на тези, които - нека да го кажем така - се затрудняват със собствените си вътрешни проблеми, говори много. Но е и въпрос на доверие. Ако ни се доверят за това, определено ще позволят на тези две страни най-накрая да премахнат и контрола по сухопътните граници.

- Почти сигурно е, че България няма да се присъедини към еврозоната през 2025 г. Какво ще кажете за Румъния? Какви са опасенията във вашата страна по този въпрос?

- Бих казала, че наблюдаваме българския процес на влизане в еврозоната с голямо внимание. Но също така, говоря от мое име, и с възхищение. Защо? Защото, без значение от политическата ситуация, на която съм станала свидетел откакто съм тук, тази цел е била преследвана с постоянство от страна на българските власти. От това, което чухме и видяхме наскоро на една много важна конференция за присъединяването на България в еврозоната и за подготовката - подготовката е в много напреднал стадий, много е направено - най-вече от Националната банка, но не само, мисля, че въпросът не е как, а кога. Мисля, че България ще се присъедини към еврозоната и това ще бъде добре за гражданите и определено за българската икономиката. Ще бъде добре и за икономическо сътрудничество между двете страни и за целия Европейски съюз. 

- Каква е ситуацията в Румъния?  

- Определено присъединяването към еврото или въвеждането на единната валута е задължение в известен смисъл за всички държави-членки. От друга страна, от държавите-членки зависи да подготвят икономиката си по такъв начин, че да допринесат за стабилността на единната валута като цяло. В моята страна, на първо място, в момента не отговаряме на всички критерии. Просто не ги изпълняваме. Дефицитът ни не е в границите, в които се очаква да бъде. Реалисти сме и не можем да кажем, че ще се присъединим утре, ако дефицитът ни все още не позволява това. От друга страна, Румъния е постигнала напредък, и това не са мои думи, постигнала е невероятно икономическо развитие през последното, да речем, десетилетие. Темпът на растеж е постоянен и надхвърля 3%, дори във времената на COVID, когато всички икономики пострадаха. Населението по принцип е доста доволно от икономическото положение. Предприятията напредват. Гръбнакът на нашата икономика се движи напред. И, разбира се, сме уверени, че когато всички критерии бъдат изпълнени, еврото също ще бъде част от процеса на интеграция на Румъния, пълна интеграция в Европейския съюз.

- Как мислите, че ще се развие стратегическото партньорство между нашите страни? 

- На първо място - имаме това важно стратегическо партньорство, имаме го от една година. На 15 март миналата година двамата ни президенти, Клаус Йоханис и Румен Радев, тук, в София - беше много символичен момент. А аз бях много щастлива, че се случи тук. Като посланик, разбира се, е голяма привилегия да си посветен в момент, в който се пише история, ако мога така да се изразя. И така, имаме този стратегически документ, който рамкира двустранните отношения, които се развиват и разширяват, и то не от вчера. Откакто станахме членове на Европейския съюз и, разбира се, преди това на НАТО, и двете ни страни, станахме все по-близки и по-близки. 

Като в известен смисъл бяхме принудени, в най-добрия смисъл на думата, да си сътрудничим все повече и повече в толкова много области. Това стратегическо партньорство, което беше документирано, прието, подписано и одобрено, от нашите двама президенти, очертава сегашното състояние на нашите отлични двустранни отношения, но също така очертава пътя напред за развитието на тези отношения в области, които ще изброя съвсем накратко, като основно има 5 - да ги наречем - глави. Става дума за това как двустранните отношения да се разширят и в кои области, като ключовата дума е, свързаност. Свързаност в много области, като се започне от инфраструктурата, енергетиката, цифровизацията, съвместното управление на въпросите на околната среда.

- Туризъм?

- Определено, туризъм и засилване на икономическите връзки между нас и все по-голямо интегриране на икономиките ни. Втората глава е за засилване на сътрудничеството ни в областта на отбраната и сигурността. Трето - сътрудничеството в областта на европейските въпроси. Четвърто: Румъния и България да си сътрудничат още по-тясно на международни форуми, като се започне от ООН, но не само, и се стигне до съвместни инициативи, и всичко това да повиши престижа, профила на региона, и в световен мащаб, не само на Румъния и България, да правим нещата заедно като членове на ЕС и НАТО.

Това показва, че ние сме силни участници, сами по себе си като държави, заедно, и принадлежащи към двете организации, както казах. И не на последно място - въпреки че идва в някакъв смисъл на последно място - това е лична забележка, защото може би трябва да е на първо място, контактите между хората, сътрудничеството, в което държавите са само движеща сила в смисъл на стимулиране на гражданското общество като цяло да си сътрудничи все повече и повече: университети, общини, изкуство, култура.

В тези и много други области хората, румънци и българи, неправителствени организации и университети, и асоциации, те намират, също така и сами, пътя един към друг през Дунава. Но ние като посолства, това посолство и вашето посолство в Букурещ, което между другото върши страхотна работа и са наши ежедневни партньори, нашата работа е да установим къде има интерес от страна на асоциации, общини, университети, и да им покажем, че за тях има добри партньори в другата държава.

- Колко румънци живеят в България? И работят?

- Статистиката варира. Това не е впечатляваща цифра, както може би очаквате, по простата причина, че сме съседи и тези, които работят в България и остават през уикенда, са склонни също да се приберат у дома, което е много добре. Бих искала да направя едно разграничение, което е много важно между другото, между да кажем историческата общност от етнически румънци, които живеят тук открай време и са особено в населените места по поречието на Дунав във вашата страна.

- Те говорят на румънски. 

- Говорят румънски. Срещала съм се, от време на време, с членове на вашия парламент, които идват от градове или села от този красив регион на България, и които говорят румънски. Това е важна част от общото наследство, което имаме, живеейки заедно в тази част на света. От друга страна имаме общност на румънците, които са избрали България за свой втори дом през последните години и които работят във вашите компании. Още нещо за историческата общност на румънците, както има историческа общност на българи в моята страна, която, сигурна съм, знаете, е представена от депутати в румънското правителство с всички политически, езикови и други видове права, свързани с румънската конституция. Искам да кажа на вашите зрители, че едно от големите неща, които ни обединяват, говорейки за румънците и българите е фактът, че по силата на междуправителствено споразумение от преди 25 години съществува българска гимназия „Христо Ботев“ в Букурещ, която функционира вече четвърт век. А тук, в София, има прекрасна румънска гимназия, гимназия, в която се изучава румънски език през четирите години на обучение и това е гимназията „Михай Еминеску“.

- Обичате ли да пътувате в България? Има ли любимо място, където да отидете през уикенда например?

- Като посланик трябва да опознаеш много добре страната, в която служиш, не само столицата. Така че пътувам, пътувам сама, със семейството си, с приятели, а и разбира се по официални поводи. За годините, прекарани тук, мога да кажа, че България за мен е много голяма страна. А и може би трябваше да пътувам повече, да видя повече. Много неща ме впечатлиха, но ако ме питате за любими места - любимо място за мен, защото научих толкова много, всъщност е Копривщица. Там научих за българското Възраждане, научих за вашите велики интелектуалци от средата на 19 век, за тяхното тежко положение и изгнание в моята страна, на север от Дунав в Букурещ, Галац и толкова много други румънски градове, където те не само са намерили убежище от преследванията в тогавашната Османска империя, но идвайки в моята страна, те подготвят пробуждането, освобождението на България. Видях документи, написани от Букурещ, писмата, опознах духа на България. Много се възхитих на това как днес уважавате своите предци и личности като Раковски, Ботев, Каравелов. Те живеят днес чрез уважението и възхищението, което им показвате и вашето младо поколение, много се възхищавам на това.

- Много ви благодаря. 

- Мерси, благодаря много.