България установява дипломатически отношения с Белгия година след Освобождението. Повече от век по-късно двете държави са партньори в ЕС и съюзници в НАТО. Заедно членуват в ООН, Световната търговска организация и Международния валутен фонд. 

Подкрепя ли Белгия пълноправното членство на България в Шенген, какви инвестиции планират белгийските компании у нас и каква е позицията на Белгия за глобалните рискове, пред които е изправен Европейският съюз? Отговаря посланикът на страната в София - Н. Пр. Фредерик Мьорис. 

- Ваше Превъзходителство, в България сте от три години. Свикнахте ли вече с живота в София и какво мислите за България като място за живеене?

- На първо място, благодаря за поканата за участие. За мен е удоволствие. Наистина, в България съм от малко повече от три години. Спомням си, че дойдохме със съпругата ми и децата, без да знаем какво точно да очакваме. Това е първата ми работа в европейска държава, никога преди не бях идвал на почивка или по работа. За мен беше много приятно и интересно откритие. България е страна, която има какво да предложи, а знаем твърде малко за нея - особено в Белгия и в моя случай - по отношение на природата, историята, културата, храната, виното и т.н.

Има редица места, които са интересни и много приятни за посещение. По-важното, бих казал, е гостоприемството на хората. Намирам българите за доста скромни като цяло, но се интересуват и от това кой сте, откъде идвате, какво мислите за страната и т.н. По отношение на работата също е лесно, хората са лесни за контакт и взаимодействие. Бих казал, че това са най-важните ми мисли, свързани с България. 

- От гледна точка на двустранните отношения - България смята Белгия за ключов търговски партньор. Тези връзки очевидно се задълбочават след информацията, че белгийска компания планира да инвестира над 1 млрд. евро в изграждането на един от най-големите заводи за производство на батерии в Европа. На какъв етап е тази инвестиция и защо точно България?

- Това е много важна новина. Първо, бих искал да дам контекст относно белгийските инвестиции в България, които са доста значителни. Мисля, че не са чак толкова големи, колкото тези от някои други държави, но когато погледнем към големите белгийски компании, са наистина разпознаваеми - говорим за Solvay, KBC, Melexis, Puratos и др. Това са все много добре познати компании в Белгия и всъщност са сред първите, които идват в България след смяната на режима в страната. Фактът, че са тук е признат и от обществото, и от властите. Това вероятно е една от характеристиките на белгийското присъствие в България. Със сигурност не сме най-големите, но сме един от най-надеждните и добре познати източници на инвестиции в България. 

Като стана дума за големи инвестиции, обявената наскоро от ABEE (АБеЕЕ), е наистина голям проект, и то от бъдещето, защото говорим за съоръжения за производство на батерии за електрически коли. Доколкото знам, фазите са три. Първата е изграждането на учебен и изследователски център в Пловдив. Това трябва да започне през септември, тоест до няколко месеца. Втората фаза ще бъде изграждането на завод за рециклиране в Бургас.

А Бургас е интересен - по отношение на въпроса Ви защо точно България - мисля, че местоположението на инвестицията е един от най-важните критерии, защото, доколкото разбирам, Бургас ще се развива като хъб в автомобилната индустрия, и по-специално за производството на батерии. В региона е и Румъния, също с важна автомобилна индустрия. Има фактори, които накараха компанията да избере България. 

- Значи тази компания се фокусира повече върху градове, различни от София, но имате ли информация за други белгийски компании, които имат интерес да инвестират тук?

- Постоянно има компании, които обмислят България като възможност. В момента не знам за конкретен проект. Тук обаче има много активен Белгийско-български бизнес клуб, един вид търговска камара. Той обединява различни белгийски компании, които имат връзка с България. Те често поддържат връзка с компании майки в Белгия и с други партньори, които обмислят да дойдат тук. Това е постоянен процес. Не съм сигурен дали ще има голямо обявление в следващите месеци, но България трябва да е наясно, че не е сама. Привличането на инвестиции е много конкурентно и, ако белгийските компании идват тук, то е защото могат да намерят работна сила с добра квалификация и много достъпна и благоприятна данъчна основа, както и добро местоположение.

Има дискусии за това да пристигат работници от други държави, но невинаги е лесно. Понякога администрацията усложнява процеса. Това са фактори, които компаниите разглеждат. Обръщат внимание и на климата в страната от гледна точка на политическа стабилност, например. Винаги е по-добре да инвестираш в държава, където се знае в каква посока ще се развиват нещата през следващите 20 г., вместо да има промени на всеки шест месеца.

- Да обърнем внимание на тема, която е важна и за България, и за Белгия като членки на ЕС - ротационното председателство на Съвета, което в момента се изпълнява от Белгия. Има шест основни приоритета, включително защита на хората и границите. В този смисъл Белгия подкрепя ли България и Румъния за присъединяването им към Шенген по суша? Това е тема, която се обсъжда интензивно, особено през последните месеци. 

- Лесният отговор е, че Белгия подкрепя присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство. Начинът, по който поставихте въпроса, според мен не е съвсем правилен в смисъла, че България и Румъния са пълноправни членки на Шенген. Ако аз съм чужденец, който има нужда от виза, за да пътува до държава от Шенген и кандидатствам в българско посолство за шенгенска виза, с нея имам право да пътувам из цялото Шенгенско пространство. Така визата, издадена от България, е напълно валидна шенгенска виза. 

Същото важи и за чужденците в България. Да речем, ако имате руско гражданство и живеете в България от дълго време, разрешението за пребиваване в България позволява да пътувате до други страни от Шенген. Това е пълноправно членство в Шенген с ограничения. Факт е, че е ограничено до въздушни и морски граници в смисъл, че проверки няма да има най-вече за пътниците, които идват по въздух, докато пътниците по суша ще бъдат подлагани на контрол за това дали са в състояние да преминават от една страна в друга. 

На практика не знам точно как това създава трудности на хората, доколкото знам, единствената сухопътна граница, която имате с шенгенска държава, е тази с Гърция. Така че, само с Гърция има контрол. Има го и въпросът за Румъния, където знаем, че ситуацията е сложна. Например Дания не е шенгенска страна. Можете да проверите ситуацията между Дания и Германия например, що се отнася до трафика на камиони, и ще видите, че протича леко.

- И още един въпрос за белгийското председателство. Друг приоритет е разширяването на Европейския съюз. Белгийското посолство в София отговаря и за отношенията с Албания и Северна Македония, които, както знаем, са държави кандидатки. Колко близо са те до пълното членство?

- Много съм горд, че имам привилегията да бъда посланик на Белгия в Северна Македония и Албания. Като се има предвид политиката за разширяване със Западните Балкани, това, че отговарям за тези две държави, ми дава интересна гледна точка. Разширяването е важно за белгийското председателство. Вземаме го насериозно. Ако прогресът е възможен, то ще работим, за да се случи той. 

Знаете, че по отношение на Северна Македония има конкретен въпрос, който трябва да бъде решен - Северна Македония трябва да промени конституцията, преди да влезе в нов фаза на преговори с Европейския съюз. Докато Албания до известна степен е свързана със Северна Македония, но има конкретен проблем с Гърция, който трябва да реши. Надяваме се да достигнем новата фаза на преговори по време на нашето председателство. Близо сме до постигането на голям напредък по отношение на преговорите. Държавите са свършили много подготвителна работа.

За Белгия и другите страни в ЕС разширяването остава процес, основан на заслуги, тоест не е въпрос само дали си добър, или не. Въпросът е да знаеш дали стандартите за развитие и правилата в страната отговарят на стандартите, необходими да бъдеш член на ЕС при равни условия. И това може да отнеме известно време.

- По отношение на глобалната ситуация с две регионални войни в Близкия изток и в Украйна, а също и по отношение на предстоящите европейски избори - Белгия предприема ли допълнителни стъпки, за да защити повече най-важните европейски институции, които, както знаем, са базирани в Брюксел?

- Наясно сме с предизвикателствата и рисковете. Споменахте сложната международна ситуация, можем да кажем, че Европа е на някакъв кръстопът. Споменахте продължаващата руска агресия срещу Украйна, драматичната ситуация в Газа. Имаше пандемия. Имаме един свят на дезинформация и екстремни климатични събития. 

Това са ситуации, при които понякога европейският модел е поставен под въпрос, обвиняват ни например в двойни стандарти или в това, че ЕС не може да отговори на всички предизвикателства. Що се отнася до защитата на институциите в Брюксел - предприемат се много мерки на национално ниво и в рамките на самия ЕС, където има отдел за управление на кризи, който е във връзка с белгийските власти. Другият аспект е как Европа може да се защитава по-добре, след като е изправена пред толкова много рискове. 

Знаем и за американските избори и коментарите на г-н Тръмп, които може да са притеснителни за мнозина от нас, включително за това колко подкрепа ще получаваме от САЩ, ако той бъде избран за президент. Необходимо е Европа да стане по-настоятелна в смисъл, че трябва да развием нашата отбранителна индустрия. Трябва да развием отбранителен капацитет, за да можем да устоим на някои заплахи и рискове. Ако го направим, със сигурност ще убедим американците, че си струва да останат на наша страна в защита на нашите ценности и начин на живот.

- Споменахте европейската отбрана и коментарите на г-н Тръмп, но бих искала да цитирам изказване на руския президент Владимир Путин, който наскоро каза, че Белгия съществува благодарение на Русия. Какъв е Вашият коментар и каква, смятате, е причината за тези думи?

- Не знам защо президентът Путин постави Белгия под светлината на прожекторите. Мога да предположа, че става дума за обстоятелствата, при които Белгия става независима държава. Но говорим за 1830 г. и по това време, за да се появи нова държава в Европа, е било необходимо одобрението на великите сили. Така че, това се случва с одобрението на Англия, Франция, Русия и някои други страни по онова време. Основно това имаше предвид.

Отвъд това, разбира се, ако го свържем с руската агресия в Украйна, виждаме състояние на ума, при което страна като Русия и г-н Путин в частност виждат геостратегическите отношения като сила, в смисъл че на страните не им е позволено да се развиват по начина, по който искат, да правят собствен избор. Защото той смята, че някои държави трябва да останат под влиянието на някои други големи сили. В случая на Русия е неприемливо Украйна да направи избор, който би я доближил до Европа например, защото според Путин Русия трябва да има определен набор от държави около себе си, за да поеме шока от рисковете, които може да има на международно ниво.

- Ваше Превъзходителство, времето мина бързо. Един последен въпрос за България - можете ли да посочите място, което по време на престоя Ви тук Ви напомняше за родната Ви Белгия?

- Това е добър въпрос, може би и малко труден. Това са две по-скоро различни държави от гледна точка на развитие във времето. Един от районите, които много харесвам в България, са Родопите. Подобни са на една част от Белгия, която е по-малка и наричаме АрдЕн. Има много гори и хълмове. Ако посетите и двете места, ще видите много прилики. Миналия уикенд бях в Мелник, който е познат като най-малкия български град, с 260 жители. В Белгия има нещо подобно, което също е с голяма историческа стойност. Казва се Дюрбюи, който представяме като най-малкия град в света. Жена ми също каза, че Мелник ѝ напомня на въпросния град. Така че, Мелник може да се сравни с този град в Белгия, а Арден - с Родопите или обратното, тъй като Родопите са много по-големи и по-важни. 

- Благодаря Ви, Ваше превъзходителство.

- Благодаря за поканата, благодаря за въпросите и се надявам да бъде интересно за зрителите. Благодаря.