Зимата иде: Планът на ЕС за намаление на газовото потребление с 15%

От Мария Кръстанова Мария Кръстанова Репортер
Belgium EU Russia Ukraine Energy 22201400455476 Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви планът на ЕС за намаляване на консумацията на газ с 15%. Снимка: АР

Европейският съюз се подготвя за най-лошия сценарий тази зима, като обвинява Русия, че може да използва енергийните доставки като оръжие.
Тъй като 12 държави от ЕС са подложени на частично или пълно прекъсване на доставките на руски газ, правителствата се опасяват, че Кремъл може да предприеме допълнителни ответни мерки в отговор на санкциите, като напълно прекъсне доставките.
Тази седмица ЕС представи нов план за постепенно намаляване на търсенето на газ, за да се избегне недостиг или прекъсване на електрозахранването през зимата.
Целта е да се намали потреблението с 15% от август до март.
Ето всичко, което трябва да знаете за него.

 

Защо целта е 15% намаление?


Числото е основано на най-лошия сценарий, изчислен от Европейската комисия, при който Русия напълно прекратява доставките на газ преди или по време на необичайно студена зима.

ЕС ще изпита недостиг на до 45 милиарда кубически метра газ, което представлява 15% от средното потребление на държавите-членки между август и март.

Газът е основният източник за отопление в ЕС. Той се използва в различна степен и за производство на електроенергия.

Комисията твърди, че ако държавите-членки предприемат изпреварващи действия и започнат да пестят газ, преди Русия да прекрати доставките, смущенията ще бъдат овладени и икономическият шок ще бъде овладян.

В случай на нормална зима недостигът би бил 30 млрд. куб. м газ - равностойно на 10% намаление.

Намалението доброволно или задължително е?

Засега намаляването на потреблението на газ ще бъде доброволно.
Всяко правителство се ангажира - на хартия - да постигне целта от 15% до края на март чрез методи като температурни ограничения на климатизацията и отоплението, преминаване към алтернативни горива и отлагане на постепенното спиране на ядрена енергия.
Предприятията, фабриките, обществените сгради и частните домакинства ще бъдат помолени да дадат своя принос към колективното начинание, което означава, че правителствата ще трябва да организират кампании за повишаване на обществената осведоменост, за да привлекат хората.

Не е ясно докъде ще стигнат държавите-членки с този доброволен подход, но непредсказуемите и рязко покачващи се цени на енергията могат да подействат като стимул.
В случай на сериозен недостиг или изключително високо търсене целта за намаляване на потреблението с 15% ще стане задължителна, активирайки т.нар. предупредителен сигнал на Съюза - безпрецедентна кризисна система, която може да причини болезнени последствия.

Как ще бъде задействан сигналът на Съюза?

Инициативата за обявяване на предупредителна система на Съюза може да бъде подета от самата Комисия или от група от пет държави.

Те ще трябва да докажат, че екстремният спад в доставките на руски газ вече не може да бъде компенсиран с доброволни средства.
След това Съветът на ЕС ще може да задейства въпросната система чрез гласуване с квалифицирано мнозинство (55% от държавите членки, представляващи най-малко 65% от населението на ЕС).
Няма да се допуска индивидуално вето.

Ако Съветът одобри драстичния ход, целта за намаляване на емисиите с 15% ще стане незабавно задължителна, като при изчисляването ще се вземат предвид предишните усилия, положени доброволно.
Например, ако дадена страна е успяла да намали потреблението си на газ с 5% до края на ноември, а в началото на декември се задейства предупредителния сигнал на Съюза, тя ще трябва да намали потреблението си с 10% до март, за да достигне общата цел от 15%.

На всеки два месеца държавите-членки ще докладват на Комисията и ще разясняват действията, които са предприели за постигане на задължителната цел.

 

Europe Growth Forecasts 22136342829009 Снимка: АР

Възможно ли е това да доведе до нормиране на газа в целия ЕС?


Да, ако методи като смяна на горивото и температурни ограничения не са достатъчни за постигане на целта, някои страни, като тези, които са силно зависими от руския газ, може да се наложи да прибегнат до нормиране на газа.

В този случай правителството ще се намеси и ще регулира разпределението на газа. ЕС се съгласи да защити частните домакинства и основните услуги, като училища и болници, от всякакви мерки за нормиране, така че тежестта вероятно ще падне върху частния сектор.

Страните ще трябва да решат кои заводи и услуги да продължат да работят и кои да затворят. Критичните отрасли, като хранително-вкусовата промишленост, здравеопазването и отбраната, ще бъдат основен приоритет, следвани от услугите, които работят трансгранично и осигуряват правилното функциониране на единния пазар.

Специално внимание ще бъде обърнато и на заводите, които са потенциално застрашени в случай на спиране на работа. Например такива като стъкларските, стоманодобивните, керамичните, текстилните и фармацевтичните, както и на тези, които използват газови молекули директно в производствените си процеси, като например торове и химикали.

За броени седмици страшният сценарий се превърна от далечен във възможен.

Миналия месец Германия активира втората фаза от тристепенния си план за извънредни ситуации, който е прелюдия към нормиране на потреблението, тъй като потоците през "Северен поток 1" продължиха да намаляват с тревожни темпове.

 

Има ли някакви изключения?


Три държави ще бъдат изцяло освободени от системата за предупреждение на Съюза: Ирландия, Малта и Кипър. Те са физически откъснати от ЕС, така че икономиите на газ няма да бъдат от полза за другите държави.

Естония, Латвия и Литва също са освободени, тъй като поради съветското си наследство те са все още свързани с руската енергийна мрежа и могат да останат на тъмно в един момент. Изключението ще влезе в сила, само ако Русия предприеме ответни мерки.
Освен тези две клаузи за отказ, окончателното споразумение включва списък с дерогации за частично намаляване на целта от 15% и свеждането ѝ до едноцифрено число.
Едната дерогация ще се прилага за държави, които са слабо свързани с други държави-членки и докажат, че изнасят втечнен природен газ в "пълния" си капацитет.

Испания и Португалия, които отдавна спорят за уникалния енергиен пейзаж на Иберийския полуостров, настояха за тази промяна и ще бъдат сред първите страни-бенефициенти.

Друга дерогация ще се прилага за страните, които преизпълнят целта за съхранение на газ в целия ЕС, която наскоро беше определена на 80% до 1 ноември. Това се разглежда като "награда" за тези, които се стремят да съхранят възможно най-много газ преди зимния сезон.

Последните данни за съхранението показват, че Дания, Полша, Швеция и Португалия вече са надхвърлили границата от 80%, а Чешката република, Франция, Испания, Белгия и Италия са близо до нея.
Държавите, които използват газ в критични отрасли и не могат да ги заменят за една нощ, също ще могат да поискат частична отсрочка. По принцип всяка държава-членка би могла да се възползва от тази разпоредба, но според длъжностни лица на ЕС въздействието ѝ ще бъде ограничено, тъй като само няколко промишлени сектора, използват газ като суровина.
Държавите-членки, които са увеличили потреблението си на газ с 8% през последната година, също ще бъдат частично пощадени, тъй като целта за намаляване на потреблението с 15% се основава на средното потребление през последните пет години.

Експертите от Bruegel смятат, че България, Гърция, Полша и Словакия ще попаднат в тази категория.

 

Дали толкова много изключения няма да направят плана безполезен?


Дългият списък с изключения и дерогации поставя под сериозно съмнение ефективността на системата за предупреждение на Съюза.

Високопоставен служител на ЕС, говорейки при условие да запази анонимността си, призна, че специалните разпоредби означават, че крайните икономии ще бъдат между 45 млрд. куб. м (сценарий за студена зима) и 30 млрд. (нормална зима), но без да достигнат напълно по-високата цифра.

Въпреки това само едно изключение - това за островните държави - е автоматично. Останалите дерогации трябва да бъдат разгледани за всеки отделен случай от Комисията, която след това ще излезе със становище и коментари.
Предстои да видим какви действия ще предприеме Брюксел, ако дадена държава-членка приложи дерогация, която не е обоснована, или ако просто откаже да следва задължителната цел от 15%.
Унгария беше единствената страна, която гласува против плана, като го нарече "неоправдан, ненужен и неприложим".

Представителите на ЕС са убедени, че "партньорският натиск" между държавите може да помогне за прилагането на плана, както и за предотвратяване на нарушенията.

Автор: Хорхе Либорейро, Euronews