Тази година се навършват 200 години от издаването на първия новобългарски учебник, който бележи и началото на новобългарската просвета. Една от най-значимите книги на Българското възраждане „Рибният буквар“ e издадена през 1824 г. в град Брашов, Румъния. По повод годишната, Националната библиотека за първи път показва 7-те печатни издания на учебника.

Преди 200 години се появява една малка детска енциклопедия, която се превръща в емблема за поколения наред- чак до днес. „Рибният буквар“ дава основни познания за българския език, физиката и аритметиката, има още молитви, нравствени поучения, басни и илюстрации на животни.

Авторът Петър Атанасов Хаджиберович написва и отпечатва „Рибният буквар“ в румънския град Брашов.

„Младият Петър Берон попада в гр. Брашов по силата на обстоятелствата, но вече получил солидно образование в бейската академия в Букурещ. Той е принуден поради различни размирици и политически причини да напусне Букурещ и да се установи в Брашов, където има голяма българска колония. Там той става учител в семейството на български търговец Антон Йоанович и с неговата финансова помощ, както и с моралната подкрепа на основателя на българското дружество в Брашов Васил Ненович, успява да осъществи този проект“, обяснява д-р Бояна Минчева от Националната библиотека.

Малко известно е, че енциклопедията е издавана цели 7 пъти, докато Петър Берон е жив в рамките на около 38 години. А страниците ѝ са събрани в изложбата „Непознатият Рибен буквар“, разположена в Националната библиотека в София.

„Изложбата е много богата и интересна и се прави за първи път, така че посетителите ще могат да се насладят не само на 7-те издания, ами и на изрезки от вестници, които представят какво са мислили съвременниците на Петър Берон и още неща“, казва Ваня Аврамова, зам. директор на Националната библиотека.

Последните две издания са по-различни от останалите, текстовете в тях запознават децата на достъпен език с животинския свят, а авторът дава в аванс и съвети как да се предпазват от хищниците.

Измежду страниците на „Рибния буквар“ са събрани и закачливи „умни съвети“, като например: „Повече слушайте, отколкото да говорите. Затова имате две уши и една уста“; „Не отвръщайте на злото със зло“; „Ако искаш да те почитат, когато остарееш, почитай и ти възрастните, докато си млад“.

На последните страници на малката енциклопедия има обръщение към сънародниците. В него, най-общо, Берон призовава да се подпомага развиването на българските книги.

„По-интересно е начинът, по който той се обръща към сънародниците си. Това е характерно за Българското възраждане. Действително това е един много емоционален период от нашата история, изключително пъстър и богат на събития, представен от различни личности. Буквално за по-малко от век ние изживяваме няколко епохи. И в много отношения време за подражание в ярък контраст с днешните дни“, смята д-р Минчева.

Написвайки „Рибния буквар“, Петър Берон предизвиква реформа в образованието у нас – отхвърля се килийната традиция, свързана с черковнославянския език и се прокарва светската система. А днес, 200 години по-късно – енциклопедията е любимо четиво на малки и големи.