Преди да стане президент на Иран, Ебрахим Риси е бил висш прокурор, за когото се твърди, че е изиграл роля в една от най-мрачните глави от историята на ислямската република. Предполагаемата му роля в масовите екзекуции на политически затворници от 1988 година му печели прякорът „касапинът на Техеран“. По онова време Раиси е заместник-ръководител на прокуратурата в столицата. Той печели президентският пост през 2021 година и то от втория път, след като загуби през 2017 от Хасан Рухани.

Международни наблюдатели твърдят, че той не е имал истинска опозиция. Причината за това е, че десетки умерени и прореформаторски кандидати не са допуснати да участват във вота. По време на неговото управление, Техеран се сближи още повече с Пекин и Москва като задълбочи конфронтацията си със Запада и Израел. Миналата година в Иран се проведоха и масови протести срещу шиитската теокрация, отслабващата икономика и липсата на права на жените. Раиси защити репресиите срещу протестиращите като обвини чужди сили и опозиционни групи в подстрекаване на безредиците. Консервативният лидер загина при катастрофа с хеликоптер преди два дни. Това се случва по време на войната между Израел и Хамас, която продължава да разтърсва Близкия Изток. Анализатори твърдят, че правителството ще предпочете кандидат, който може да запази политиката на президента.

„Мисля, че хората ще видят в това потенциална възможност за протести или нестабилност в Иран. Но също така, правителството ще се опита да почете живота на Ебрахим Раиси като мъченик и лоялен лидер на републиката“, споделя Санам Вакил.

В страната са обявени 5 дни на траур, а за временен президент бе назначен Мохамед Мохбер. Следващото политическо предизвикателство ще бъдат предсрочните президентски избори. Така избирателите ще трябва да се отправят към урните за втори път тази година след парламентарния вот през март, където бе отчетена рекордно ниска активност.