Коя е реалистичната дата за приемане на България в еврозоната? И ще се вдигне ли стандартът ни живот? Специално пред Евронюз България говори бившият финансов министър на Гърция Джордж Заняс.

- Г-н Заняс, благодаря Ви, че сте с нас и добре дошли в България. Как ще обясните на българите какво е да си в еврозоната? И дали бихме живели по-добре, ако сме част от еврозоната?

- Благодаря ви много. Както знаете, моята банка и бордът на директорите са тук, така че оценяваме нашето присъствие в страната и се надяваме България да се присъедини към еврозоната. Бях в Министерството на финансите в две много различни ситуации - първо, когато Гърция се присъедини към еврозоната, и след това по време на кризата. През 1990 г., когато започнахме да работим по критериите на споразумението за еврото, Гърция беше в много различна ситуация от това, в което е България днес. По онова време имахме голяма инфлация - около 20 %, имахме големи дефицити, страната беше в лошо положение. Програмата за еврото обаче беше приета от политическите партии и след трудните мерки, които трябваше да предприемем, хората не бяха много щастливи от тази програма и искаха да се застраховат, за да могат да получат еврото. Това, което е интересно тук, е, че когато тази програма беше създадена през 2000 г., правителството, което я предложи, беше преизбрано отново. Разбира се, в България ситуацията не е такава. Сега почти всичко си е на мястото, с изключение на инфлацията която, според мен, много скоро ще бъде овладяна. Така че, всъщност не е нужно да полагате някакви особени усилия, за да се присъедините. Просто трябва да кажете „да“.

Другото нещо е, че когато се върнах в Министерството на финансите по време на кризата. В този момент в Гърция се борихме със зъби и нокти, за да не напускаме еврозоната. И така, ние останахме в Европа. Това показва колко високо ценим участието си в еврозоната. И в края на краищата, знаете, това е въпрос на избор. Мисля, че това е въпросът за мен.

- Как виждате ситуацията тук, в България, по отношение на инфлацията, на промените, които трябва да направим в бъдеще?

- Имайки банка тук, ние следем ситуацията. И сме много доволни от начина, по който се развива България. Всъщност в момента вие сте една от най-бързо развиващите се икономики в Европа. Имате много възможности пред себе си, както казват икономистите. И аз наистина много се радвам, че всички ваши икономически показатели са толкова силни. Вие дори сте обвързани с еврото от почти 20 години, което прави присъединяването към еврото всъщност е много по-лесно. Така че България е готова. И тя следва впечатляващ, според мен, процес в тази посока.

- Само че обикновените хора не усещат нещата по този начин, не живеят много добре, стандартът им не е висок...

- Да, знаете, че не можете да забогатеете за един ден. Това се случи и в Гърция. Преди две-три десетилетия положението беше много различно в Гърция. Доброто време започна с процеса на стабилизиране на икономиката. Знаете, че през 1994 г., защото тогава започна, когато купих къщата, в която сега живея, трябваше да я купя с лихва от 24 процента по онова време. Можете да си представите колко зле е било положението тогава. Защото десет години по-късно, тези 24 процента лихва станаха три процента. И това отново показва какви ползи носи присъединяването към еврото. Освен това увеличаването на преките чуждестранни инвестиции помогна много за подобряване на стандарта на живот. А сега, след кризата, и за изграждане на доверие у инвеститорите. Голяма част от тези инвестиции са инвестиции в жилищни сгради, имоти в Гърция, което помага много на хората. Членствот в еврозоната подобрява стандарта на живот, защото инвеститорите искат доверие.

- Може би един от най-големите страхове на хората тук, в България, е, че цените ще се удвоят. Какво можем да очакваме?

- Инфлацията в Гърция, когато се присъединихме към еврото, не се повиши - може би много леко в началото. Знаете, хората страдат от това, което наричаме илюзия, защото си познавахме добре валутата. Това означава, че правителството тук и различните институции трябва да направят кампании за повишаване на осведомеността на хората и много проверки, защото за хората ще е трудно да преценят цените в началото. Така че става въпрос за добра подготовка за еврото наистина. Разбира се, ако в някакъв момент цените се повишат, това ще бъде заедно с доходите. И сега, когато България има малко по-висок процент на инфлация на цените, това също се дължи на факта, че вие растете по-бързо от средното за Европа.

- Какво ще коментирате политическата ситуация тук? Знаете, че ще имаме шестите избори за последните три години. Това допълнителна трудност ли ще бъде по пътя ни към еврозоната и Шенген, пълен Шенген, разбира се.

- Да. Е, политическата стабилност винаги помага. Това, което ми прави впечатление обаче, е, че тук в България, въпреки тази политическа нестабилност, която съществува от няколко години, е конвергенцията на инфлацията. Инфлацията тръгна по време на кризата с COVID-19, енергийната криза и всичко останало. И вашият валутен борд наистина се придържа към фиксирания валутен курс. Удивен съм, че въпреки това, наистина, това не се отрази на критериите на конвергенцията. Ако успеете да постигнете по-голяма политическа стабилност, това също ще помогне. Всичко помага, знаете ли, защото в крайна сметка, инвеститорите търсят доверие, а политическата стабилност носи доверие. Да бъдеш част от еврото също носи по-голямо доверие, но вие изпълнявате критериите и вече се представяте добре.

- И в крайна сметка, коя е реалистичната дата за присъединяване на България към еврозоната?

- Бих казал, че желаната дата е вчера. Реалистичната дата вероятно е следващата година. Сега на конференцията тук чувам, че до края на годината ще покриете и последния критерий. Европейската централна банка вече участва тук в надзора на националните банки. Вие вече сте с единия крак в еврозоната. Така че изобщо няма да се изненадам, ако от началото на следващата година станете членове. В крайна сметка, всички в Европа очакваме, че вие ще станете 21-вата държава членка на Еврозоната, след Хърватия. Мисля, че следващата година е подходящ момент.

- Много експерти очакват, че Европа ще бъде различна след изборите в началото на юни. Какво очаквате Вие? Как ще изглежда Европа?

- Ами, знаете, че от известно време насам Европа преминава през много фази. Започнахме с европейските общности, Европейския съюз, единния пазар, еврозоната, различни кризи, политическите партии се сменяха, преминавайки малко повече към крайностите, малко повече към центъра. В края на краищата мисля, че е добре за Европа.

Вярвам, че това ще продължи. Не забравяйте, че по време на дълговата криза в Европа имаше много екстремизъм, ако можем така да го наречем, и евроскептицизъм до известна степен. Ако погледнете проучванията сега, това се е обърнало напълно. По време на криза винаги има сили, които се изтласкват в ъглите. Но централният път все още е налице.

- Каква е ситуацията във финансовия и икономически сектор в Европа като цяло, по отношение на еврозоната? По отношение на стабилността, запазването на „зелената сделка“, липсата на ресурси и всичко останало?

- Да. Имахме много кризи. Всъщност от 2008 г. насам имахме финансова криза, международна финансова криза. След това имахме дългова криза. След това имахме криза в здравеопазването. След това имахме енергийна криза. Последната криза засегна Европа малко повече, отколкото някои други части на света. Европа не разполага със собствени енергийни ресурси, така че това е очевидно. Но Европа реагира доста бързо, дори по време на здравната криза, когато за първи път емитира общ дълг. Това е невероятно и помага най-вече на по-периферните държави. Сега мисля, че…Европа се завръща. Всички прогнози показват, че ще преодолеем всички енергийни проблеми. Енергията е станала много по-евтина. Прогнозата за растеж в Европа, включително в Германия, която беше засегната повече от някои други страни заради тесните енергийни връзки с Русия по онова време. Европа се завръща.

Въпросът обаче е, че... както знаете, има различни доклади, които излизат... Това е начинът, по който се развива Европа... Както се казва, Европа преминава от криза в криза. И въпреки че кризата на някои места може да създаде проблеми, Европа става по-силна след всяка криза.

- Всъщност целият свят преминава от криза в криза.

- Да, можете да си представите това е Европа, която е сбор от толкова много държави. И всяка криза създава по-тесни връзки в Европа, дори в еврозоната, знаете, че тя започна като незавършена конструкция. Към нея има много нови допълнения, което я прави по-сигурно място.

- Отношенията между Гърция и България, знаете, че много българи обичат да почиват във вашата страна. Очаквате ли това да продължи и в бъдеще?

- Да, очаквам, особено когато влезете в еврозоната. Знаете, че еврото подобрява много неща. То подобрява прозрачността. Така например гърците от другата страна на границата могат да сравнят директно цените тук, вместо да ги превръщат от евро в левове. Така наистина ще е очевидно къде продуктите са по-евтини. Просто се качвате на колата си, идвате тук, упувате каквото искате и се връщате. И също така можете да платите с кредитната си карта, с всичко. Няма обменен курс. Не е включен валутен курс. Няма комисиони за банките. Така че е и по-евтино. Няма това разходи за транзакции. Същото се случва и когато българите искат просто да преминат границата, да кажем, че тя е на 200 километра, за да отидат на Егейско море и да си почиват. Всички тези пречки като еврото, Шенген и т.н., спомагат за сближаването на държавите и хората. Така че това определено ще помогне.

Моето разбиране е, че България и Гърция са в отлични отношения. И това може да се подобри още повече с евровръзките, които ще развиете.

- Вашето послание към зрителите на Euronews България в края на интервюто.

Ами наистина много се надявам, че догодина, по това време, може би догодина, ще си говорим отново. Ще разговаряме с България като член на Еврозоната.

- Благодаря ви много.