След като пандемията от коронавирус доведе до немислими в миналото блокади на обществения и икономическия живот и смъртта на милиони хора, Световната здравна организация и лидерите по света обещаха, че ще се справят с подобни кризи много по-добре в бъдеще.

Но няколко години по-късно държавите все още се борят да приемат съгласуван план за реакция на следващото глобално огнище на опасен патоген.

Под егидата на СЗО в Женева се водят финални разговори за т.нар. „договор за пандемии“. Целта на това споразумение са общи указания как 194-те страни членки могат да спрат бъдещи пандемии и да споделят по-добре оскъдните ресурси. Но експерти отбелязват, че на практика липсват последствия за страни, които не се съобразяват.

Страните членки поискаха от СЗО да наблюдава преговорите за такъв пакт още през 2021 г. Нейните експерти работиха денонощно в последните седмици, за да подготвят проект на текст преди крайния срок – годишната среща на СЗО по-късно през май. Но дълбоки различия могат да провалят проектодоговора.

Много развиващи се страни смятат, че е несправедливо от тях да се очакват проби от вируси, за да се разработят ваксини и терапии, а след това да не могат да си ги позволят.

Договорът за пандемиите се опитва да преодолее голямата разлика в доставките на ваксини срещу COVID-19 в богатите и по-бедните страни, която според генералния директор на СЗО Гебрейесус се равнява на „катастрофален провал на морала“.

В проектодокумента се казва, че СЗО трябва да получи 20% от производството на продукти, свързани с пандемията, като диагностични тестове, лекарства и ваксини. Призовават се отделните държави да обявят публично договорите си с частни компании.