В историята винаги е имало периоди, когато големи групи хора търсят убежище в друга държава. Отчаяни и загубили всичко те се стремят към по-добър живот и сигурност на ново място. През последните десетилетия такова място е Европа.

През 2015 г. към Европа се насочва безпрецедентна бежанска вълна, породена от гражданската война в Сирия и усилена от военните конфликти в Ирак, Афганистан и части от Африка. Тя е допълнително подпомогната от действията на терористичната групировка "Ислямска държава". България е една от граничните държави в ЕС, която отчита този натиск две години преди това, още през октомври - ноември 2013 г.

- Беше ли подготвена България? Питам ви, защото преди десетина година много говорихме за това преградно съоръжение на границата с Турция доколко то може да спре този бежански поток?

- Моето мнение е, че България не беше подготвена, защото през октомври 2013 г., когато започна този процес в Харманли, където е първият и най-голям център, не беше подравнена дори и почвата, за да можем да направим палатки. Тогава имаше едни фургони, които за много кратко време буквално “разкостени”. А хората, които идваха тогава, предимно сирийски кюрди, са живели при условия, които не бихме нарекли цивилизовани в своите страни. Те са живеели в землянки и се учудиха на това, което им предложихме в последствие - бани, тоалетни и т.н. Може да звучи невероятно, но тези хора предпочитаха да живеят в палатките, след като направихме сградния фонд. “Когато българската армия в лицето на командващия на сухопътни войски /б.ред. - става дума за ген. майор Нейко Ненов/ направи първия участък на съоръжението, то наистина беше изпълнено както трябва. Стана така, че се започнаха критики, че съоръжението не е качествено и е злоупотребено, този генерал разви много бърз рак и почина. Беше изключително достоен човек. А питам сега - тези съоръжения, някои от които даже ги няма, свлекли се по долища и не знам къде, кой ще им държи сметка? Та мисълта ми е, че ние не бяхме подготвени. И сега също не сме готови.

„С течение на времето ние си изяснихче, че тези хора, над 95% от тях, изобщо нямат намерение да останат в България. Те бяха чували, че е хубаво да отидат в Западните страни, защото са с много по-сериозни социални програми. В Швеция например имаше програма 3+2 години всеки бежаниц имаше възможността първо три години да научи езика и две години да учи занаят. В Дания беше 2+1 тази програма. В последствие тези държава разбраха, че и това е трудно осъществимо, защото си направиха процентните съотношения как стоят нещата”, казва о.з. полк. Чирпанлиев.

През втората половина на 2015 г. основният маршрут на бежанците и мигрантите се пренасочва от Италия и Франция към Западните Балкани. Пътят минава през Турция, с лодки до Гърция, през Македония и Сърбия или през България до страни в западната част на континента. В ЕС се води активен спор трябва ли или не трябва да има солидарно разпределение на бежанци между страните по т.нар. "квотен принцип", предложен от ЕК. 10 държави са категорично против, сред които Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Испания, Естония и др.

„Ние без проблеми атакувахме клаузите на Дъблинския регламент. Още тогава на мен ми беше дадена възможността да изнеса основния доклад на форум на ООН в Женева. Тогава подчертах, че е абсолютно некоректно ние държавите, които се намираме на пътя на бежанските вълни – Кипър, Малта, Италия, Испания, Гърция, България и донякъде Португалия – тези бежанци, минавайки през тези страни завинаги да бъдат закрепостявани да работят и да живеят там. Това е в абсолютен конфликт с Хартата за правата на човека за свободното придвижване. И тогава г-жа Меркел каза, че трябва да се помисли за промяна на Дъблинския регламент”, посочва бившият председател на ДАБ.

Лятото на 2015 г. е критично. Огромната вълна от бежанци и мигранти поставя в невъзможност европейските държави да се справят с безбройните проблеми. Една по една страните от ЕС по Балканския път затварят границите си, строят преградни съоръжения. А главната цел на прииждащите хора е Германия, която приема близо един милион души.

Огромният човешки поток през тези години поставя въпроса са сигурността и опасността от терористични прояви. Според Николай Чирпанлиев като цяло нашите служби са се справили, но остават съмнения за политически чадър над трафика на хора през страната.

„Работа на службите е да диференцират. Те работят с партньорски служби. Но ние нямахме пари, за да можем да проучваме тези хора на място. Например богатите държави си проучваха хората в Сирия, Ирак, Афганистан, откъдето идваха, дали стават или не за техните цели и ги оставят. А ние нямахме такава възможност, просто нямахме такъв ресурс. Това са въпроси, които с десетилетия ще бъдат решавани. След тези политически скандали, които се случиха в последно време, на мен ми стана ясно, че на най-високо ниво миграционните процеси се толерират. Ако някой си направи труда, ваш колега, да пита граничари и военни, които помагат какво им е мнението дали този бежански натиск е инцидентен или е организиран, и ще получите много интересни отговори”, смята о.з. полк. Чирпанлиев.

След 8 години спорове и отричане, европейските държави стигнаха до копромис – през април 2024 г. Пактът за миграцията и убежището в Европейския съюз беше окончателно приет от Европейския парламент.

„Както видяхме държавите от Вишеградската четворка плюс Прибалтийските те не желаят да приемат бежанци. И тогава им казаха 40 хиляди евро на човек да платят. Много е сложен въпросът. Аз се надявам това някак си да проработи. Европа наистина трябва да преосмисли и да създаде работещи маханизми, за да можем да спрем този процес на безконтролно пристигане на хора на територията на Европа. Аз съм за това, хората, които са в беда в криза, да дойдат и да има помогнем. Но покрай тях идват много други, които за съжаление за вредни за себе си и за нас”, убеден е бившият председател на ДАБ.