Кампанията за парламентарните избори в Хърватия бе белязана от ожесточена размяна на реплики между президента и министър-председателя. 

Управляващият консервативен Хърватски демократичен съюз начело с досегашния министър-председател Андрей Пленкович ще се изправи срещу алианс от центристки и леви партии, неофициално воден от популисткия президент Зоран Миланович и неговата Социалдемократическа партия. Залогът за парламента е много голям - не само за самата страна, но и за Европа, която се бори с нестабилността, предизвикана от руската инвазия в Украйна. 

Ако Демократическият съюз остане на власт, страната ще запази относителна политическа стабилност и ще продължи прозападния курс в подкрепа на Украйна в борбата ѝ срещу Русия.

В страната президентът има предимно церемониална роля, докато министър-председателят упражнява по-голямата част от политическата власт.

След като президентът Миланович обяви изненадващата си кандидатура за министър-председател, той започна кампания от името на Социалдемократическата партия. 

Конституционният съд на страната, обаче, заяви, че този ход е противоконституционен. Президентът не може да се кандидатира за министър-председател, да участва в парламентарни избори или да агитира в полза на някоя партия, освен ако не подаде незабавно оставка. Миланович пренебрегна решението на съда и продължи кампанията си. 

Той обвини Пленкович и Демократическият Съюз в необуздана корупция и "масови кражби" на държавни средства. Пленкович отхвърли обвиненията.

Повечето предизборни проучвания предричат сигурна победа на Демократическият Съюз, но без достатъчно места, за да управлява самостоятелно. По-малките партии могат да бъдат от ключово значение за победителите след изборите.