Икономика

Оправда ли Зелената сделка очакванията?

От Euronews България Euronews България
Zelena Sdelka

"Зелената сделка" оформи мандата на Урсула фон дер Лайен с надеждата блокът да се превърне в пионер в борбата с изменението на климата. С наближаването на края на мандата на председателя на Европейската комисия, кои бяха основните зелени постижения и кои закони бяха възпрепятствани от евродепутатите?

 

Увеличаване на целите за възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност, по-малко замърсяване на въздуха и справяне с екологичните престъпления бяха някои от постиженията, приветствани от законодателите на ЕС, движени от Европейската зелена сделка - водещата програма на ЕС за климата, обявена през 2019 г. Планът на ЕС за неутралност по отношение на климата обеща до 2030 г. да намали емисиите на парникови газове с поне 55 %, определени спрямо референтната стойност от 1990 г., и да постигне нетна нула до 2050 г.

Симоне Талиапетра, старши научен сътрудник в мозъчния тръст Bruegel и професор по енергийна и климатична политика в университета "Джон Хопкинс", заяви, че фон дер Лайен "успешно" е насочила ЕС към климатична неутралност.

"Със Зелената сделка ЕС определи ясни и амбициозни климатични цели за 2030 г. и 2050 г. и, за да ги постигне, прие вълна от законодателни актове. Бяха мобилизирани стотици милиарди евро за екологично финансиране от ЕС", заяви Таляпетра пред Euronews.

Но кои са основните постижения и кои закони бяха задържани от законодателите?

Какви действия бяха предприети по "Зелената сделка"?

Въпреки неколкократното намаляване на амбициите по време на политическите преговори, Зеленият план на ЕС все пак съдържа няколко закона за декарбонизация на енергийния сектор, сградите, промишлеността и транспорта до 2050 г.

През 2021 г. законодателите гласуваха да направят целите в областта на климата правно обвързващи чрез приемането на Европейски закон за климата. Малко след това изпълнителният орган на ЕС обяви "Fit for 55" - пакет от 13 законодателни досиета, предназначени да подпомогнат всички сектори на икономиката на ЕС и да улеснят прилагането на Зеления курс, който беше бързо приет.

Така нареченият "газов пакет" на Комисията отвори вратата за внедряване на възобновяеми и нисковъглеродни газове като биометан и водород в енергийния сектор, като през декември 2023 г. съзаконодателите приеха нови правила за намаляване на емисиите на метан - природен газ, който задържа повече топлина в атмосферата от въглеродния диоксид.

Преразглеждането на Европейската директива за енергийните характеристики на сградите, което е временно договорено през декември 2023 г., има за цел да обнови старите сгради и да въведе поетапно премахване на отоплителните системи, работещи с изкопаеми горива, до 2040 г. Приетите съответно през март 2023 г. и юли 2023 г. Директива за енергията от възобновяеми източници, поставяща цел за поне 42,5% дял на възобновяемите енергийни източници в микса на ЕС до 2030 г., и Директива за енергийната ефективност, установяваща задължителни съвместни усилия на ЕС за намаляване на потреблението на енергия с 11,7% до 2030 г. - няколко примера за различни закони, които се стремят да се обединят с цел декарбонизация на различни сектори на икономиката на ЕС.

Законодателите приеха и набор от закони за осигуряване на отговорност за лицата, които нанасят вреди на околната среда. Законът за престъпленията срещу околната среда, приет през март тази година, ще наказва дружества и физически лица за безразсъдно поведение спрямо природата и е съобразен със законите за замърсяването при източника на кораба, временно договорен от Съвета и Парламента през февруари тази година, и за превоза на отпадъци, приет през март 2024 г., като и двата са насочени към защита на морското замърсяване. Директивата за пречистването на градските отпадъчни води, договорена от съзаконодателите през март тази година, предвижда фармацевтичната и козметичната промишленост да заплаща поне 80% от разходите, свързани с техните собствени отпадъци.

В областта на транспорта законодателите приеха Евро7, който трябва да бъде приет от Съвета на 12 април - законопроект, критикуван от природозащитниците заради липсата на амбиция за намаляване на емисиите от автомобилния транспорт, и постигнаха споразумение през февруари за премахване на дизеловите камиони и автобуси до 2040 г. Нови правила за авиационния и морския транспорт също получиха зелена светлина, съответно през юли и октомври 2023 г., което позволява по-голям обем възобновяеми и нисковъглеродни горива, като например т.нар. устойчиви авиационни горива и възобновяеми горива от небиологичен произход.

През март тази година законодателите сключиха споразумение за ограничаване на замърсяването на въздуха с Директивата за качеството на въздуха, а през февруари постигнаха съгласие за забрана на голям брой флуорирани газове - химикали, създадени от човека, които водят до увеличаване на емисиите на парникови газове.

 

Законодателни провали

Стратегията "От фермата до вилицата", чието начало бе поставено през 2020 г. и която имаше за цел да изгради устойчиви хранителни системи в ЕС и да възстанови земеползването, срещна съпротивата на индустрията, десните и консервативните партии в Парламента и земеделските стопани. Регламентът за устойчива употреба на пестициди беше първият законопроект, който стана жертва на ожесточена опозиция, докато бъдещето на Закона за възстановяване на природата - законопроект за възстановяване на биоразнообразието - и в момента остава в неизвестност след отхвърлянето му от Унгария и други държави членки.

Комисията обяви, че ще предприеме действия за повишаване на устойчивостта на водите в началото на 2024 г., но впоследствие изпълнителният орган на ЕС се отказа от тях. "Искаме програма за приобщаване, а не за поляризация", заяви Вероника Манфреди, служител в отдела по околна среда на Комисията, намеквайки за рояците земеделски стопани, излезли на улицата. Първоначално приветстван като голяма победа за околната среда, законът за обезлесяването, чиято цел е да гарантира, че ключови стокови продукти като соя, говеждо месо, палмово масло, дървесина, какао, кафе и каучук вече няма да се продават в ЕС, ако произхождат от райони, засегнати от практики на обезлесяване или деградация на горите, сега също е под заплаха след призива на Австрия, подкрепен от няколко държави от ЕС, за общо освобождаване от практиките за надлежна проверка съгласно закона, който влиза в сила на 30 декември 2024 г.

 

Какво остава за следващия мандат на ЕС?

Предстои работа по кръговата икономика. Законопроектът, предназначен за намаляване на хранителните и текстилните отпадъци, и друг за справяне със замърсяването с микропластмаса и пластмасови пелети вероятно ще почиват до края на годината, когато ще бъде сформирана нова Комисия. Предложението за задължителен мониторинг и коригиращи мерки за възстановяване на почвите в ЕС също се подготвя за следващия мандат, както и Директивата за екологичните претенции - предложение, целящо да се справи със "зеленото" измиване и да защити потребителите от подвеждащи твърдения. През следващия законодателен мандат ще бъде приет и законът за мониторинг на горите, за да се разработи рамка за наблюдение на горите в целия ЕС - предназначена да осигури свободен достъп до подробна информация за състоянието и управлението на горите в ЕС - и ще продължат преговорите по целта за климата до 2040 г.

Но ЕС трябва да постигне повече, за да превърне "зелената сделка" в своя "нова стратегия за растеж", според Таляпетра, който заяви, че индустриалната политика на блока сега е под светлината на прожекторите и изисква следващата Комисия да работи по "зелената индустриална сделка", която "досега не е постигната" - препратка към Закона за нулевата индустрия и Закона за критичните суровини - и двата предназначени да засилят вътрешното производство на чисти технологии.

Законът за нулевата индустрия, който трябва да бъде одобрен от Парламента на пленарно заседание на 23 април, е планът на ЕС за увеличаване на производствения капацитет на технологиите с нулево нетно потребление и за преодоляване на пречките пред увеличаването на капацитета в Европа. Приет през март 2024 г., Закопнът за критичните суровини определя правилата за гарантиране на "сигурни и устойчиви" доставки на критични суровини, като поставя цели за годишното потребление на суровини в ЕС: 10% да се добиват на място, 40% да се преработват в ЕС и 25% да произхождат от рециклирани материали.