Почти половината европейци имат положително мнение за украинския президент Володимир Зеленски, но настроенията варират значително в различните държави-членки. Едно от най-големите изключения е България – както в отношението си към Зеленски, така и когато става въпрос за обявения за издирване заради военни престъпления президент на Русия Владимир Путин.

Това са едни от основните изводи от ексклузивно проучване на Euronews, проведено от IPSOS, сред почти 26 000 респонденти в 18 страни членки в навечерието на изборите за Европейски парламент, които ще се проведат между 6 и 9 юни.

Одобрението за Путин в България е най-високо сред всички държави, в които е проведена анкетата – 37% от българите са дали положителна оценка за президента на Русия, който започна най-кървавата и унищожителна война в Европа от края на Втората световна война насам, нареждайки на войските си да нахлуят в суверена и независима държава.

За унгарския премиер Виктор Орбан одобрението у нас е още по-високо – 47%, което е по-голямо дори и от това в самата Унгария.

Тези резултати са в силен контраст с настроенията в по-голямата част от Европа, където преобладават негативни оценки, както за Путин, така и за Орбан.

Отношението към Владимир Путин

В държавите, където анкетата е направена, като цяло 79% от анкетираните имат отрицателно мнение за държавния глава, издирван от Международния наказателен съд за военни престъпления в Украйна. От друга страна, 10% имат положително мнение за него, а 11% „не знаят достатъчно“.

В някои държави негативните нагласи спрямо Путин са безапелационни: Финландия (94%), Швеция (91%), Дания (91%), Полша (91%), Испания (90%), Португалия (89%), Нидерландия (88%) и Франция (80%) водят класацията в осъждането на руския президент.

Отрицателният процент пада под прага от 60 на сто само в четири страни: Гърция (59%), Унгария (57%), Словакия (56%) и България (48%).

В нашата страна е регистрирано най-ниското ниво на отрицание спрямо държавния глава на Русия. От друга страна у нас положителните оценки за Путин са най-високи - 37%. Следват Гърция (с 28% одобрение), Словакия (22%) и Унгария (20%).

Отношението към Володимир Зеленски

Близо половината от европейците (47%) имат положително мнение за президента на Украйна, докато 32% имат отрицателно, показват данните. Междувременно 21% от анкетираните казват, че „не знаят достатъчно“ за украинския държавен глава.

Това прави Зеленски най-харесваният лидер от осемте държавни фигури, анкетирани от IPSOS, но в резултатите за него има най-силни колебания.

В скандинавския регион и на Иберийския полуостров Зеленски получава най-високите положителни оценки: 81% във Финландия, 74% в Швеция, 72% в Дания и Португалия и 64% в Испания.

За разлика от тях, повече от половината от анкетираните в Унгария (60%), Гърция (57%) и България (56%) имат отрицателно мнение за украинския президент.

Други страни, в които отрицателната нагласа надделява над положителната, са Словакия (50% срещу 26%), Австрия (47% срещу 33%), Италия (41% срещу 32%) и Чехия (37% срещу 36%).

Картината контрастира с официалната линия, възприета от националните правителства: Джорджа Мелони от Италия и Петър Фиала от Чехия са гласовити поддръжници на Украйна и защитават режима на санкции срещу Русия. Наскоро Чешката република стартира инициатива за доставка на 800 000 боеприпаси за Киев в ускорен срок.

Друг забележителен случай е Германия, водещият донор на военна помощ на ЕС. Според проучването германците са далеч от постигането на категоричен консенсус в оценката си: 41% имат положително мнение за Зеленски, а 36% отрицателно.

В Румъния, където фермерите се оплакаха от евтино, безмитно зърно, идващо от Украйна, разделението е също толкова забележително: 49% изказват положително, а 40% отрицателно мнение за Зеленски. Полша, страна, която е свидетел на по-ожесточени протести по същия въпрос, все пак е в лагера на позитивните (57%), а не в отрицателните (24%) нагласи спрямо украинския президент.

По отношение на политическите пристрастия Зеленски печели най-много подкрепа от привържениците на основните проевропейски партии: Европейската народна партия (61%), Социалистите и демократите (62%), либералите от Обнови Европа (59%) и Зелените (63%). Положителният процент спада до 47% сред крайнодесните Европейски консерватори и реформисти (ECR) – групата, която включва Мелони и Фиала. Левицата е разделена поравно: 40% имат положително, а 42% изразяват отрицателно отношение.

Сред поддръжниците на крайнодясната Идентичност и демокрация (ИД) отрицателното мнение (53%) убедително засенчва положителното (26%).

Като цяло фигурата на Зеленски предизвиква силни реакции и от двете страни на дебата. Отговорите „не знам достатъчно“ са много малки за всички държави, полове, възрастови групи, професии и партийни принадлежности.

Проучването изследва също мнението на европейците се чувстват към други видни лидери на континента.

Отношението към Виктор Орбан

Унгарският Виктор Орбан е друг особен случай: 48% от анкетираните имат отрицателно мнение за него. Едва 15% имат положителна оценка. Останалите (37%) заявяват, че „не знаят достатъчно“.

Орбан обаче се радва на голямо одобрение сред българите: 47% позитивно срещу 24% отрицателно.

Швеция (65%) и Финландия (64%), две страни, чиито кандидатури за членство в НАТО бяха отложени отчасти поради политиката на Орбан, регистрират най-остро неодобрение, следвани плътно от Румъния (60%), Полша (58%), Австрия (58%), Холандия (56%), Германия (53%) и Дания (52%).

В Унгария, където Орбан управлява с безапелационно мнозинство, 54% от участниците са изразили отрицателно мнение за своя премиер и 32% – положително. Проучването е проведено след скандала, който принуди унгарския президент Каталин Новак да подаде оставка, което някои анализатори определиха като най-големия тест за лидерството на Орбан.

Отношението към Еманюел Макрон

Френският президент Еманюел Макрон е втори в класацията на най-харесваните, като 41% от анкетираните казват, че имат положително мнение за него срещу 34%, които изказват отрицателно. Не е изненадващо, че французите са най-суровите му критици, като цели 62% избират отрицателно и само 28% положително.

Популярността на Макрон е голяма в Румъния (57%), Гърция (55%), Германия (53%), Дания (52%) и Холандия (50%).

Отношението към Олаф Шолц

Германският канцлер Олаф Шолц предизвиква по-голямо безразличие: 38% от анкетираните казват, че не знаят достатъчно за човека, който ръководи най-голямата икономика в ЕС, докато 29% изразяват положително мнение, а 33% – отрицателно.

Четири държави се открояват в неприязънта си към социалиста: Германия (61% имат отрицателно мнение), Австрия (47%), Гърция (45%) и Полша (39%).

Отношение към други лидери

Относно лидерите на Италия – Джорджа Мелони, Испания – Педро Санчес и Полша – Доналд Туск доминира опцията „не знам достатъчно“ (съответно 43%, 58% и 50%). В резултат на това за никой от тримата не може да се каже, че е особено харесван или нехаресван. Извън Италия Мелони среща неодобрение само в Испания, където 44% имат негативно мнение за нея.

Интересното е, че респондентите в Румъния горещо одобряват Мелони (54%), Санчес (49%) и Туск (53%).

Общо 25 916 души са интервюирани за проучването между 23 февруари и 5 март онлайн и по телефона в 18 държави-членки, които представляват 96% от населението на ЕС.