В руското общество има различни гласове, които виждат друга перспектива за развитието на страната, освен официалната. Младите хора са тези, които ще я отстояват в бъдеще. Своята гледна точка за терористичния акт в Красногорск край Москва и отниминалите президентски избори в Русия ни показва Дмитрий Бридже – политолог и журналист, член на Руския съвет по международни отношения.

Г-н Бридже преди няколко дни в Красногорск край Москва бе извършен ужасяващ терористичен акт. Защо руските служби го свързаха с Украйна, САЩ и Великобритания?

Д.Б.  Важно е да се разбере, че докато продължава ескалацията между Русия и Запада тя влияе на отношенията и дори на обвиненията. Видяхме това и от  Директора на ФСБ (Федералната служба за сигурност) Александър Бортников, който обвини Украйна. Ние виждаме, че Ислямска държава /ИДИЛ/, която е забранена на територията на Русия, пое отговорност за нападението и заплашва с нови терористични актове. Трябва да се отбележи, че групировката е свързана с Хорасан, с Афганистан. Първата заплаха се появи през февруари, когато бе разпространено видео, в което ИДИЛ обвинява талибаните, че са свързани с Русия и че тя се явява заплаха за Афганистан. Поводът да се обвини Украйна във връзка с атентата е, че терористите са искали да пресекат руско-украинската граница и че Украйна им осигурявала такава възможност. Такава е официалната реторика. Ние наблюдаваме съвсем различен поглед в международните медии, които наблягат на това, че руските спецслужби не са взели предупрежденията на западните им колеги за евентуална атака сериозно. Разбира се властта в Русия намери повод да обвини Запада и Украйна за нея, защото не са предоставили пълната информация за терористичния акт край Москва. Още един път - това стана повод да се обвини Запада и западните спецслужби. 

 Каква е последната информация от следствието?

Д.Б. Последната информация бе, че се обвиняват фундаменталистите и екстремистите, но ги свързват с Украйна, че тя подготвя терористи в Близкия изток, че тя им е дала възможност да преминат на руска територия и че Украйна използва терористи за бойни действия срещу Русия. Това е официалното послание в руските медии, както и на представители на външното министерство, които официално твърдят за съпричастност на Украйна и западни спецслужби в тази атака. От друга страна те отбелязват, че ИДИЛ се явява инициатор и изпълнител на нападението на територията на Москва. 

Как вие оценявате отминалите президентски избори в Русия? Беше ли надпреварата честна?

Д.Б. Тези избори бяха повече като референдум. Даже не бих ги назовал президентски избори, това беше допитване за политиката на Путин. Той и цялата му администрация заявяваха, че това повече прилича на референдум за вътрешната и външната политика на Путин. Не бива да се забравя, че на тези избори имаше система за дистанционно електронно гласуване, която също спомогна да се повиши активността. Реално конкуренти на Путин на тези избори нямаше. Преди такива бяха Жириновски, Явлинский, Собчак, които се противопоставяха на Путин по някакъв начин. Докато на тези избори имаше трима кандидати - от Комунистическата партия /КПРФ/, от партия “Нови хора” и от Либерално демократичната партия /ЛДПР/, но те не бяха реални конкуренти. Те нямаха задача да победят на тези избори, а просто да участват. Видяхме от страна на опозицията в Русия желание да подкрепят Владислав Даванков от “Нови хора”, който имаше друга реторика спрямо Леонид Слуцкий /ЛДПР/ и Николай Харитонов от комунистическата партия, които поддържат вътрешната политика на Русия в момента, както и по отношение на политиката й към нейните съседи. Това доведе до отхвърляне на кандидата на опозицията. Изборите показаха, че болшинството от хората поддържат официалната политическа реторика и политиката, която води Путин. И това ще продължи и в бъдеще. Това беше главната задача, а другите бяха маловажни. Затова казвам, че това беше референдум, който определя статута на Путин.

Как реагираха поддръжниците на Алексей Навални и опозиционните партии да демонстрират своето несъгласие с режима на Путин?

Д.Б. Разбира се, имаше такива призиви, но те не доведоха на практика до нищо, защото системата държи всичко под свой контрол. Политическата система се укрепи в този си вид още в периода 2002 - 2004 г., когато либералните партии загубиха своята роля в Държавната дума - партии като Съюза на десните сили и като “Яблоко”. Те разпиляха своето единство и това се отрази на реториката на руската опозиция - нямат общи задачи и цели. Разбира се, това създаде проблеми пред тях с невъзможността да ги решават. Например тези, които се намират извън Русия, на територията на ЕС, имат различно мнение от тези, които са тук, дали да се гласува или не. На този етап единство в руската опозиция липсва и това създава пречки за решаването на едни или други задачи, свързани с изборите, с едно или друго събитие.

Как войната в Украйна се възприема в руското общество?

Д.Б. За цялото руско общество е сложно да се говори. То се отличава от такива в други страни, защото са въведени определени ограничения върху свободата на изразяване, които действат в законодателството. Те създават определени проблеми, когато трябва да се реагира на едно или друго събитие. След поправките в Конституцията през 2020 г. системата укрепи своите корени, които и без това бяха здрави. Сега след президентските избори ще има ескалация на реториката срещу Запада, Путин ще се закрепи още повече, ще чувства, че има голяма поддръжка да продължи своята политика към западните държави. Възможно е тя и да се промени, защото администрацията и Путин очакват промяна в политиката на САЩ след президентските избори там, надявайки се, че на власт ще дойдат Тръмп и републиканците. По този начин ще се промени и позицията на Украйна към Русия и ще се пристъпи към преговори. В медиите тук се наблюдава как тази тема постоянно се коментира, но е сложно да се разбере какво точно ще се обсъжда на подобни преговори. Те трябва да бъдат аргументирани, да се предприемат определени стъпки по прекратяването или деескалация на ситуацията. Към момента да очакваме подобно нещо е нереално, защото виждаме точно обратното в реториката на Кремъл по отношение към западните страни. Дори по отношение на борбата с тероризма Дмитрий Песков заяви, че сътрудничество със Запада е невъзможно. Преди борбата срещу тероризма беше главна задача и западните и руските спецслужби си обменяха информация. Това в момента не се случва и затова ИДИЛ, Ал Кайда и други групировки се активизираха в последно време, получиха база за своите действия не само в Русия, но и на територията на ЕС.

Руското ръководство нееднократно предупреждава, че може да използва ядрено оръжие. Доколко тези предупреждения са сериозни?

Д.Б. Струва ми се, че все пак, те са сериозни. На Дмитрий Медведев и на други като него, трябва да се обръща внимание. Но, разбира се, ако Русия използва ядрено оръжие, то това ще е Трета световна война. За нея никой не е готов, защото това ще е всемирна трагедия, не само за Русия и ЕС. Това ще е най-големият провал на дипломацията през 21 век. В настоящия момент заплахата е отправена към западните държави да не водят такава политика, както досега, към Русия. Задачата на Кремъл и администрацията, на депутатите от Държавната дума, на Дмитрий Медведев, е да плашат Запада, за да тръгне той на деескалация в отношенията си към Москва. Трябва да се отбележи, че подобни заплахи са отправяни от Дмитрий Медведев не за първи път към западните държави.

В края на нашия разговор - какво е вашето мнение за възможния изход на войната в Украйна?

Д.Б. В момента на всичко, което се случва, не е лесно да му се намери решение, т.е. конфликтът все повече се затяга и не може да се реши само от западните страни с по-нататъшна подкрепа за Украйна. Това няма да доведе до пълно решение на конфликта между двете страни по отношение на териториите, които Русия присъедини към себе си пред 2022 г. Разбира се, проблемът с тези територии ще е основен - какво ще се случи с тях в бъдеще, ще има ли нов референдум там. Както вече казах Кремъл се надява на президентските избори в САЩ и ако републиканците спечелят, да спрат подкрепата за Украйна. По този начин може да промени и ситуацията на фронта. Това е основната реторика, която се наблюдава тук. Путин говореше, че би се радвал да види Джо Байдън начело на САЩ, но все пак ние знаем, че Доналд Тръмп е най-добрият, идеалният кандидат за Путин, с който руският президент би победил на международната арена. Да припомня, че Тръмп говори за преговори, че ако бъде избран за президент за месец ще спре бойните действия в Украйна след като прекрати подкрепата за Украйна. Но с това възникват повече въпроси, отколкото отговори, защото ситуацията все повече ескалира. Ако войната не бъде решена с дипломация, то е много сложно да се говори за някакви промени, защото Путин би отишъл докрай и няма да му пука за заплахите на Запада. Възможно е да пристъпи към нова мобилизация - това се обсъжда много в Русия сега - нови ограничения, нови закони и т.н.

Благодаря ви много, г-н Бридже. Желая ви всичко добро!

Д.Б. И аз благодаря!