На 24 март 2024 г. се навърша четвърт век от началото на 78-дневната кампания на въздушни удари на НАТО срещу Съюзна република Югославия, която принуди Белград да прекрати жестоките репресии срещу косовските албанци и да изтегли военните и полицейските си сили от Косово.

Военната операция носи кодовото название „Съюзна сила“. Създаденият по-късно Международен наказателен трибунал за бивша Югославия, доказва, че югославските сили са отговорни за престъпления срещу човечеството и масови потъпквания на човешките права на косовското население, включително докато протича операцията на алианса, пише Милица Стоянович от Балканската мрежа за разследващи репортажи – BIRN, цитирана от БГНЕС.

До въздушните удари, известни в Сърбия като „агресията на НАТО“, се стига след неуспешни преговори и отказа на Белград да подпише споразумението от Рамбуйе от 18 март 1999 г.

Въздушните удари са предприети за първи път в историята на алианса без одобрението на Съвета за сигурност на ООН, тъй като Русия и Китай не ги подкрепят. Това е първата подобна кампания срещу суверенна държава от съществуването на алианса, отбелязва Франс прес.

Бомбардировките приключват на 10 юни 1999 година с Кумановското споразумение, предвиждащо изтеглянето на сръбската армия от Косово. Така се слага край на въоръжения конфликт между сръбските правителствени сили и албанските бунтовници, отнел живота на над 10 000 души, предава БТА.

След операцията бившата сръбска област, населена предимно с етнически албанци, е поставена под управлението на ООН.

Косово едностранно обяви независимост през 2008 г., която Сърбия отказва да признае. Според косовските власти над сто държави членки на ООН признават държавността на Косово. Русия, Китай и Индия са сред страните, които не признават косовската независимост, както и пет страни членки на ЕС. Белград и Прищина водят преговори за нормализиране на отношенията си с посредничеството на ЕС, но процесът, белязан от взаимни обвинения, е съпътстван от непрекъснато напрежение.

Броят на цивилните, убити при въздушните удари в Сърбия, не е установен официално. Според правозащитни организации няколкостотин души са загинали при бомбардировките на НАТО, докато Сърбия твърди, че броят на жертвите е бил много по-голям.

Всяка година на 24 март, годишнината от началото на бомбардировките на НАТО, както официалните лица в Сърбия, така и медиите, цитират данни, вариращи от 1200 до 2500 души, без да уточняват дали те са цивилни или членове на въоръжените сили.

На 24 март миналата година, сръбският президент Александър Вучич заяви: „НАТО откъсна части от нашата територия (Косово), уби 79 деца, 2500 души, и то не само цивилни, но и войници и полицаи“. В предишни години той е използвал подобни, но невинаги идентични цифри за броя на убитите. В онези години той е министър на информацията на диктатора и военнопрестъпник Слободан Милошевич.

В рамките на сръбското национално възпоменателно събитие през 2021 г. по време на аудиовизуална презентация беше заявено, че по време на въздушната кампания на НАТО са загинали „около 4 000 цивилни“. През 2019 г. Вучич отбелязва „смъртта на 2500 цивилни граждани“, но през 2017 г. сръбският държавен глава каза, че „по време на тримесечните бомбардировки и убийства загубихме живота на повече от 2000 цивилни и почти 1000 войници и полицаи“.

Неяснотата относно точния брой на жертвите подчертава факта, че числото остава приблизително и може да бъде манипулирано от политическите лидери за пропагандни цели. Данните, посочени от югославските власти през 2000 г., показват стотици, а не хиляди цивилни жертви.

„В продължение на 78 дни те унищожаваха страната ни. Убиваха деца. Разпокъсваха територията ни. Но въпреки всичко Сърбия живее. Събудена. По-силна. По-смела. Непокорна. И преди всичко свободна. Свободата е по-ценна от въздух, никога няма да могат да ни отнемат свободата. Сърбия ще живее!“, заяви днес в социалните мрежи президентът на Сърбия Александър Вучич.

Президентът на Косово пък Вьоса Османи написа:

„Преди 25 години започна спасяването на Косово от изчезване. Трябва да запазим съюзите, както и свободата! Безкрайно благодаря на НАТО!“