Укрепването на европейската отбрана е един от приоритетите на настоящия председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която току-що обяви кандидатурата си за нов мандат. След нахлуването на Русия в Украйна държавите - членки на блока, вече увеличиха военните си разходи: от 240 млрд. евро през 2022 г. на 280 през 2023 г. и 350, предвидени за 2024 г. Сега Съюзът иска повече сътрудничество.

Първата стъпка ще бъде Европейската отбранителна индустриална стратегия, която ще бъде представена през следващите няколко седмици. Идеите включват общо закупуване на военни способности, подобно на ваксините против COVID-19. Друго решение би могло да бъде емитирането на дълг от блока за финансиране на разходите за отбрана. Според Дилън Макиарини Кросън, изследовател в центъра за европейски политически науки, обаче няма да е лесно да се одобрят новите мерки. 

Докато създателите на политики в Комисията разработват правните аспекти, някои държави членки изглежда не желаят или искат да въведат условия. Франция, например, настоява да купува само оръжия и боеприпаси, произведени от европейски компании. Понастоящем държавите членки с по-големи разходи за отбрана в сравнение с техния БВП са Полша, Гърция, Естония, Литва и Финландия. Но те не купуват изключително оръжия, произведени в Европа. Ако фон дер Лайен остане на власт, почти сигурно е, че на европейския комисар ще бъде възложен целият ресор "Отбрана" - работа, която в момента е разделена между върховния представител по въпросите на външните работи и комисаря по въпросите на вътрешния пазар.