"Всеки французин е войник и е длъжен да защитава нацията", гласи Законът на Журдан от 1798 г., който поставя началото на концепцията за всеобща военна служба.

Почти два века по-късно френският президент Жак Ширак най-накрая масово премахва т.нар. „люви“ (levée), като го заменя с "Ден на отбраната и гражданството". Това е ден, в който веднъж годишно младежите се запознават с републиканските ценности.

Прекратяването на военната служба през 1997 г. не се радва на всеобща популярност във Франция. За някои това беше обида към историята. За други – признание за срива на значението на страната в световните дела. Но останалата част от Европа ще последва примера му. В началото на века военната служба на целия континент е на изчезване, припомня Euronews.

Политиците искаха в армиите им да служат само професионалисти. След като от почти половин век на запад от Балканите нямаше конфликт, големите армии с потенциално стотици хиляди резервисти изглеждаха не само остарели, но и скъпи.

Великобритания премахна военната служба през 1963 г., а Белгия го направи през 1992 г. Но между 2004 и 2011 г. огромна част от Европа премахна националната служба. Само Дания, Естония, Финландия, Кипър, Гърция, Австрия и Швейцария никога не са се отказвали от военната повинност. Някои правила обаче бяха облекчени. През 2006 г. Виена намали срока на военната служба до шест месеца.

Анексирането на Крим от Русия през 2014 г. беше първият шок, който накара няколко европейски правителства да преосмислят военната служба

Украйна върна наборната военна служба през 2014 г., което ѝ позволи да събере огромна армия от професионалисти и резервисти в настоящата си война с Русия.

През 2015 г. Литва частично я възстанови (след като я прекрати през 2008 г.), а Норвегия стана първата европейска държава, която въведе задължителна военна служба за жените. Две години по-късно Швеция отново въведе наборната военна служба. През 2019 г. Франция се фокусира върху своята наскоро възстановена национална служба, известна като SNU.

Министерството на отбраната на Литва започна проучване за пълна наборна военна служба през януари тази година, преди пълномащабната руска инвазия в Украйна през следващия месец. Нападението на Владимир Путин провокира ново преосмисляне.

Латвия е първата, която предприе действия. В началото на юли нейното министерство на отбраната обяви, че мъжете на възраст между 18 и 27 години ще трябва да преминат 11-месечна военна служба. Очаква се законопроектът, който трябва да мине през парламента, да бъде внесен през следващата година.

Възможно е да последват и други държави. През април нидерландското министерство на отбраната започна проучване за въвеждане на наборна военна служба от скандинавски тип заради опасенията, че една четвърт от военните позиции в момента не са заети. През март Полша въведе нова система за "платена доброволна обща военна служба".

В Румъния, която преди няколко години отхвърли повторното въвеждане на наборна военна служба, Министерството на отбраната представи този месец проектозакон, който ще задължи гражданите, живеещи в чужбина, да се върнат в родината си в рамките на 15 дни за наборна военна служба в случай на извънредно положение или война.

Не всички обаче последваха този пример. Португалският министър-председател Антониу Коста изключи възможността за връщане на задължителната военна служба. В Испания, Италия и Белгия също не се водят големи дебати

Проучване, проведено тази година от белгийското издание La Dernière Heure, показа, че 60% от анкетираните не биха били готови да вземат оръжие и да се бият за страната.

В Германия, където наборната военна служба беше прекратена през 2011 г., политици от различни сфери предлагат тя да се върне. Карстен Линеман, заместник-лидер на консервативния Християндемократически съюз (ХДС), който сега е опозиционна партия, заяви през март, че възстановяването на военната служба би могло да "донесе истински ползи" за обществото. Волфганг Хелмих, депутат от лявоцентристката Социалдемократическа партия (СДП), която е управляваща партия, призова за "спешен" дебат.

"Някои политици настояват за обща социална година за всички мъже и жени, което би означавало, че военната служба би била една от възможностите", обясни Йоахим Краузе, професор по политически науки в Университета в Кил.

Освен патриотизма, националното единство и (в страни като Франция) намирането на занимания за безработните младежи, тревогата е свързана с това дали европейците са подготвени да посрещнат новите опасности.

Между 1999 г. и 2021 г. общите разходи за отбрана на ЕС са се увеличили само с 20%, според докладите на Европейската агенция по отбрана. За сравнение, през същия период САЩ са увеличили разходите си с 66%, Русия - с 292%, а Китай - с 592%.

За страните, разположени близо до Русия, заплахата, която Москва представлява, е по-осезаема. Въпреки това в цяла Европа военните сили се борят с недостига на кадри. Например, според съобщения в местните медии, в холандската армия в момента има около 9000 свободни места, което е около една четвърт от общия брой позиции.
„Това, което днес е различно от Студената война, е, че държавите не се нуждаят от това всички да служат; те не се нуждаят от огромни пехотни армии. Проблемът е как да ги подберат", казва Елизабет Брау, старши научен сътрудник в мозъчния тръст Royal United Services Institute.
В Обединеното кралство е имало "много малко, ако изобщо е имало такова, разсъждения за влиянието на войната в Украйна върху идеите за национална служба, въпреки че тя би трябвало да предизвика такъв дебат", каза сър Хю Страхан, военен историк и професор по международни отношения в университета "Сейнт Андрюс".

През 2020 г. Страхан публикува доклад за отношенията между военните и широката общественост, изготвен по поръчка на британското Министерство на отбраната.
"Реакцията на пресата на моя доклад беше да постави националната служба днес в контекста на националната служба след 1945 г. и да предизвика образи на неохотни наборници, които правят учения под ръководството на тормозещи ги сержанти. Не това предлагах в доклада", каза той пред Euronews.
Въпреки че докладът получи "по-внимателен прочит" в подготвителната работа за Интегрирания преглед на Обединеното кралство – мащабно правителствено проучване на британската външна и отбранителна политика – дори и той не засегна в действителност основната тема, когато беше публикуван миналата година, каза Страхан.
Тази тема, добави той, "е необходимостта от ангажиране на обществеността и разбиране на националната сигурност".
Почти всички военни служби, въведени отново в началото на 2010 г., клонят към доброволчеството. Повечето от тях, наистина, не са универсални по същия начин, по който бяха и има известен дебат за това дали са "задължителни" или не.
Системата, възстановена през 2017 г. в Швеция, не е същата като отменената седем години по-рано, казва Алма Першон, доцент в шведския университет "Линкьопинг".

Това е "парадоксът" на "доброволния дълг", според Першон. В Швеция годишно се призовават около 4000 новобранци, след като се избере малко по-голям набор, повечето от които служат доброволно в продължение на една година. Но това е малък процент от общия брой на хората в наборна възраст.
Подобна е ситуацията и в Норвегия. От десетките хиляди души, призовавани всяка година да се явят на конкурсен изпит, само няколко хиляди са приети на служба. Според една от оценките само 15 % от лицата в наборна възраст са приети.
Повечето от страните, които обмислят да въведат отново военна служба, следват този "скандинавски модел".
Новата система, въведена в Полша през март, също е доброволна – и платена. Тези, които се запишат, ще получават месечна заплата от почти 1000 евро и след едногодишно обучение на пълен работен ден ще могат да се присъединят към професионалната армия. По този начин новобранците не отиват на пълен работен ден в професионалната армия, нито стават резервисти на непълен работен ден.
Както и при съвременната военна служба, тя се намира някъде по средата.

Автор: Дейвид Хът, Euronews