Откакто министрите на отбраната на НАТО се споразумяха да изразходват 2% от БВП за военните си бюджети годишно, това е оръжие, което богатите страни биха могли да използват срещу пестеливите си партньори.

Освен това е и лайтмотив при всяка нова глобална криза, а руската война в Украйна не е по-различна.

Няколко европейски правителства, особено това в Германия, обещаха да увеличат значително разходите за отбрана в резултат на първото военно нахлуване на континента след Втората световна война.

В голяма част от страните от Централна и Източна Европа политиците се надпреварват да постигнат целта за процентите поне до следващата година.

Полша, която обикновено успява да го направи, наскоро прие закон за увеличаване на разходите си до 3%.

В забележителната си реч през февруари, която имаше за цел да революционизира подхода на Берлин към националната сигурност, германският канцлер Олаф Шолц обяви нови 100 милиарда евро в разходите за отбрана.

"Ясно е, че трябва да инвестираме значително повече в сигурността на страната ни, за да защитим свободата и демокрацията си", каза той.

Шолц добави още, че "отсега нататък, година след година, ще инвестираме повече от 2 % от брутния вътрешен продукт в нашата отбрана."

Днес никое европейско правителство не иска да бъде смятано за разточително. Друг е въпросът дали ще бъде такова в действителност.

"Страните в Европа наистина започнаха да се отнасят сериозно към целта за 2% разходи", казва Кале Хокансон, сътрудник в програмата за Европа на Шведския институт за международни отношения. Въпреки че през последните години се наблюдава тенденция към увеличаване на разходите за отбрана, войната в Украйна "послужи като ясен катализатор за нови разходи за отбрана", отбелязва Хокансон.

Според него много правителства ще трябва да изразходват повече средства през следващите години, за да заменят и попълнят оръжейните системи, които са изпратили в Украйна.

Само през този месец правителствата на Словакия, Словения и Латвия заявиха, че възнамеряват да достигнат тази граница на разходите поне до 2023 г., ако не и още през тази. Румъния е увеличила разходите за отбрана с 14 % за 2022 г. и твърди, че може да постигне целта от 2 % през следващата година.

През март полският парламент прие Закон за националната отбрана, който ще увеличи разходите за отбрана до три процента от БВП. Това ще направи Полша втората по големина европейска държава, която отделя най-много средства в НАТО след Гърция.

Финландия, която неотдавна се съгласи да се присъедини към НАТО, е изразходила около 1,5% от БВП за отбрана през 2020 г. Но нейното правителство обяви нови 2 млрд. евро след нахлуването на Русия в Украйна, което може да доведе до надхвърляне на границата от 2 % през 2022 г. или 2023 г.

През май чешкият министър-председател Петр Фиала заяви, че страната му ще постигне тази цел до 2024 г. Представители на отбранителните ведомства от Северна Македония до Нидерландия също заявиха, че очакват да постигнат целта до тази година, което беше краен срок, подписан от всички членове преди десет години.

Когато на срещата на върха през 2014 г. членовете на НАТО отново се съгласиха да изпълнят целта от 2% от БВП, само Великобритания и Гърция спазиха европейската част от споразумението.

До 2018 г. станаха пет държави, а до 2020 г. девет от 28-те европейски членове на НАТО изразходваха договорения процент, според статистиката на отбранителния съюз.

Според прогнозите на НАТО, публикувани миналия месец, седем европейски членки на НАТО ще постигнат целта тази година - Хърватия, Естония, Гърция, Латвия, Литва, Полша, Словакия и Обединеното кралство. Румъния и Франция ще се отклонят с по-малко от 0,1 %. Всички, с изключение на Гърция и Обединеното кралство, са от бившия "Източен блок".

Но генерал Йенс Столтенберг, генералният секретар на НАТО, заяви на срещата на върха миналия месец, че според него 19 партньори ще надхвърлят целта до 2024 г.

"Два процента все повече се смятат за долна граница, а не за таван", добави той.

Според изявленията на правителствата на други държави обаче това ще отнеме повече време. Швеция, която също наскоро се съгласи да се присъедини към НАТО, обеща да достигне границата от 2% до 2028 г.

Вече бившият министър-председател Марио Драги заяви през април, че Италия ще постигне целта през същата година. Правителството на Испания казва, че ще постигне целта до 2029 г., а Дания смята, че това ще стане до 2033 г.

Миналата седмица белгийският парламент се съгласи да похарчи допълнителни 10 милиарда евро до 2030 г., което ще доведе до около 1,5 % от БВП. Министър-председателят Александер Де Кро смята, че границата от 2% ще бъде достигната до 2035 г.

Нахлуването на Русия в Украйна предизвика тревога, особено сред правителствата в Централна и Източна Европа, но също така показа и проблеми в европейското планиране на отбраната, за които анализаторите предупреждаваха от години.

Между 1999 г. и 2021 г. комбинираните разходи за отбрана на ЕС са се увеличили с 20%, според доклади на Европейската агенция по отбрана. За сравнение, през същия период САЩ са увеличили разходите си с 66%, Русия с 292%, а Китай с 592%.

Лиз Тръс, британският външен министър, заяви по-рано тази година: "Геополитиката се завръща".

Мнозина са загрижени, че европейците не могат да разчитат на САЩ за оказване на подкрепа по отношение на отбраната. Този страх се появи по време на президентството на Доналд Тръмп, като някои се опасяват, че Европа би могла да бъде още по-изложена на риск, ако Тръмп или друг "изолационист" спечели изборите през 2024 г.

Сега за Китай се говори като за съперник. Само допреди няколко години евентуално китайско нахлуване в Тайван не представляваше проблем за много европейски правителства, докато днес ситуацията е много различна. Парламентарни комисии и коментатори обсъждат дали европейците биха подкрепили Тайван с военни средства, ако Пекин се опита да "обедини" самоуправляващия се остров.

Даниел Фьот, професор във Vrije Universiteit Brussel( Брюкселски Свободен университет) и Real Instituto Elcano( Кралски институт Елкано), казва, че истинският тест е дали обещанията ще се превърнат в реални разходи за отбрана. "Все още не знаем как инфлацията ще погълне обявените увеличения на разходите", допълва той, визирайки рекордната за всички времена инфлация от 8,6% в еврозоната през юни.

Наскоро Германия беше подложена на критики, след като според новите финансови планове, публикувани този месец, разходите за отбрана ще бъдат само около 1,5 % от БВП през тази година и 1,7 % през 2023 г. Според някои медийни доклади едва през 2026 г. тя ще изпълни ангажимента си за 2 %.

Дори ако повечето европейски страни надхвърлят целта от 2%, въпросът е: защо?

"Колкото повече съюзници от НАТО постигат целта от 2%, толкова повече внимание ще се обръща на стойността на насоката", казва Фьот.

Защо точно 2 % са избрани, е предмет на дебати от години.

Когато беше договорен от министрите на отбраната на НАТО през 2006 г., идеята беше "до голяма степен замислена като политически механизъм, за да помогне на министерствата на отбраната да се противопоставят на бюджетните съкращения, наложени от финансовите министри", отбелязват Катлийн Дж. Макинис и Даниел Фата от Центъра за стратегически и международни изследвания в статия за Foreign Policy миналия месец.

Според някои анализатори произволно определеният процент не дава много информация за отбранителната готовност. В крайна сметка едно правителство може да похарчи 2% от БВП за остаряла военна техника или 1% за най-новите технологии. Второто може да се окаже по-удачно.

"Колкото повече съюзници от НАТО постигат целта от 2%, толкова повече внимание ще се обръща на значението на насоката", каза Фьот.

Той добави и, че всяко преразглеждане на правилото за 2% ще бъде "възможност да се помисли за ефективността на инвестициите в отбраната в Европа".