„Лавров може да каже много неща. Нито едно не е вярно“ - Габриела Беличовска говори с Борис Бондарев - бившия руски дипломат, ексклузивно за Euronews Bulgaria.

В края на месец май Бондарев обяви в социалната мрежа LinkedIn, че напуска поста на съветник в постоянната мисия на Русия в ООН, защото „никога не се е срамувал от страната си, както на 24 февруари тази година“.

Габриела Беличовска успя да се свърже с Борис Бондарев с уговорката за писмено интервю поради ограничения му в момента достъп до дигитални устройства. Днес бившият руски дипломат нарича нахлуването на Русия в Украйна „война на архаичното минало срещу свободното бъдеще“ и не изключва страната му да използва ядрено оръжие в опит да съкрати времето на бойните действия в Украйна, защото „няма ресурси“ за дълга война.

Г-н Бондарев, тази година за Вас има един ден, в който се събуждате на страната на „специалната военна операция“ и заспивате на страната на войната. Кога точно решихте да напуснете руската делегация в ООН? Защото това е нещо, което човек не решава за една нощ.

Обикновено човек не решава това за една нощ, но на 24 февруари беше кристално ясно, че моята държава е прекрачила границите на разума и потъва в бездна. Решението дойде моментално. Но как да го реализирам беше въпросът, който отне повече време.

Какво беше първото нещо, което направихте, когато напуснахте делегацията, получихте ли подкрепа от колегите си?

Започнах да получавам много обаждания и съобщения от медиите. Получих подкрепа и от мои колеги от други мисии в Женева. Бивши колеги от МВнР (на Русия – б.а.), които вече напуснаха, също изразиха подкрепа и признателност. Но от действащите ни дипломати – почти нищо.

Бяхте руски дипломат и през 2008 г. – по време на Руско-грузинската война, както и през 2014-а, по време на анексирането на Крим. Защо решихте да се оттеглите точно сега?

Трудно е да се отговори просто на този въпрос. Може да е разочароващо, но през 2008 г. бях по-скоро горд с тази „победа“. Това беше чувство, което в момента много руснаци изглежда, че изпитват – че по някакъв начин са част от нещо велико и могъщо. След слабостите и пораженията през 90-те, например в Чечня, хората искаха да се уверят, че Русия все още е силна.

Искам да подчертая, че общоприетото руско разбиране за историята, така да се каже, до голяма степен все още е като онова от XIX век. Да си силен означава да печелиш войни и нови територии. Такива хора просто не разбират, че днес не е необходимо да разполагаш някъде военните си, за да имаш контрол над една територия. Днес в повечето случаи политика се прави по по-фини начини.

Така че, да, през 2008 г. бях като много други хора. През 2014-а хора от Крим и Донбас бяха уплашени от Mайдана в Киев, от тълпата, която крещеше, че ще отиде в Крим и Донбас и ще подреди „проруснаците“. Тези хора посрещнаха руската намеса с облекчение. Разговарях лично с кримчани и знам, че много от тях наистина се радваха да се присъединят към Русия.

В същото време осъзнах, че Русия направи грешка, че анексията никога няма да бъде призната и ще се счита за акт на агресия. Освен това е много важно, че руското правителство не попита руските граждани дали искат Крим да бъде част от Русия, или не. Но все пак, тъй като кримчаните предимно не бяха против „руския свят“ и не завладяхме Донбас, помислих, че Русия може да намери решения в бъдеще чрез дипломация.

В изявлението си за напускането на делегацията в ООН споменавате, че руското външно министерство вече няма общо с дипломацията. Някой от ведомството опита ли да се свърже с Вас, след като напуснахте?

Не. Много от тях, разбира се, ме смятат за „предател“.

По-рано този месец руският външен министър Сергей Лавров отрече Русия да е отговорна за продоволствената криза. Мислите ли, че е прав?

Външният министър Лавров може да каже много различни и изненадващи неща. Общото между тях е, че нито едно не е вярно. Да говориш с него и да слушаш какво казва е като да слушаш Рибентроп през 1944 г.

Що се отнася до продоволствената криза – изнудването е част от политиката на президента Путин. Изнудва Запада с ядрено оръжие, сега изнудва с доставките на газ и прекъсванията в износа на зърно.

Напоследък публично не се наблюдава прогрес в преговорите между Киев и Москва. Има ли все още място за дипломация в конфликта? Мислите ли, че тази година може да има среща на високо ниво, може би между президентите Владимир Путин и Володимир Зеленски?

Путин никога няма да се срещне със Зеленски, освен ако не бъде принуден. Това ще го унизи. Може би помните, че Путин публично нарече Зеленски „наркоман“ и призова украинските генерали и офицери да се отърват от него и неговите наркомани в Киев. Така че, представете си какво би било усещането Путин да трябва да се здрависа с украинския президент.

Вярно е, че всяка война приключва с преговори. Но днес не виждам преговорите да са нещо, което и двете страни искат. Путин ще изпраща още и още военни, които е готов да жертва в боевете. Той иска да смаже Украйна, защото това е държава, която според него няма право да съществува. И все пак украинците не само съществуват, но и се защитават и отвръщат на удара.

Моето мнение е, че на 24 февруари Путин заложи всичко. Това беше стратегическата му грешка. Сега той е, както казват шахматистите, в „цугцванг“ – ситуация, в която всеки ход само влошава позицията му. Въпреки че руските войски бележат напредък в Донбас, тяхната офанзива се задъхва.

Русия не може да си позволи дълга война. Просто няма ресурси за това.

Затова не бих изключил Путин или неговите приближени да решат в даден момент да използват ядрени оръжия, за да променят правилата на играта и да се спасят. Много опасен и много недалновиден ход, разбира се, но, както виждате, руското ръководство не е добро в стратегическото планиране.

Но всичко това не означава НАТО да моли Путин за мир и да прави отстъпки. Няма начин. Ако Путин спечели Украйна, няма да спре дотам. Неговият режим трябва да демонстрира на поддръжниците му известен успех, големи победи. Тези победи може да бъдат само военни, защото Путин не може да направи нищо, за да подобри руската икономика, която изпада в огромна криза.

Русия отчаяно се нуждае от структурни и дълбоки реформи на икономиката, правителството и обществото, но това определено ще доведе до смяна на режима. Путин очевидно не иска да загуби властта. Затова атакува Украйна. Иска да повтори успехите си от Крим. Но Украйна не иска „руски свят“. Това е съвсем друга история.

Страните от НАТО трябва да покажат непоклатимо единство и твърда решимост да се справят със ситуацията от позицията на сила и превъзходство, която наистина притежават.

Путин не може да бъде убеден за мира – той трябва да бъде принуден да спре войната и да се оттегли от Украйна. Затова е жизненоважно да продължим да подкрепяме Украйна с всичко необходимо – оръжия, боеприпаси, информация, техническа помощ, лекарства, пари. Всичко необходимо за победа във войната. Войната на архаичното минало срещу свободното бъдеще.