Колко близко сме го Шенген, възможен ли е т.нар. мини Шенген и противоречи ли той на  европейското законодателство? Отговорите на тези и други въпроси потърси колегата Камелия Колева в Страсбург от трима евродепутати - от България, Румъния и Австрия. 

И българският евродепутат Андрей Новаков от ЕНП, и румънският му колега Мариан-Жан Маринеску смятат, че двете страни ще станат пълноправни членки на Шенген следващата година.

Андрей Новаков: Aз очаквам това да преминаваме свободно и сухопътните граници, особено между България, Румъния, България и Гърция, да се случи още през 2025 година, като трябва да кажем, че тази крачка все пак беше в правилната посока, макар да е половинчато решение от гледна точка на това, че един от сериозните проблеми е именно опашките по границата да стават. 

Мариан-Жан Маринеску: Много прост въпрос! Ако питате за моето мнение - следващата година. Защото за съжаление има държава, наречена Австрия, всъщност не мисля че трябва да обвиняваме Австрия, а двама души - канцлера и министъра на вътрешните работи, защото мисля че австрийците не са на същото мнение - това е политиката. Те имат избори през есента, не мисля че преди това нещо ще се случи. Това е моето мнение. 

Според тях Австрия налага вето на пълноправното членство заради вътрешнополитически причини. 

Мариан-Жан Маринеску: По мое мнение, това беше “отровено” предложение на Австрия - първо по въздух и вода и после по суша - сухопътните граници. Те не могат да бъдат разделени. Това не беше, което искахме. Е, добре е. Ще минаваме през вътрешни терминали, не през “не-Шенген” терминали, а “по вода” - не мисля че това е нещо много важно. Пътниците, трафикът там изобщо не е тежък. Ние трябва разбира се да се борим, да продължим да работим. Мисля, че те са сами в момента и трябва да ги притискаме политически, това е единственото, което можем да направим. 

Андрей Новаков: Тогава, когато Австрия толкова незаслужено и несправедливо блокира България и Румъния, такива страсти изплуваха на повърхността. Но аз съм абсолютно убеден, че след изборите в Австрия през октомври, ситуацията коренно ще се промени. А тя е следната. Тези, които управляват в момента в Австрия, са трети в социологическите проучвания. Първи са крайните националисти, които са натрупали толкова одобрение с говорене срещу България и срещу Румъния. В отчаян опит да вземат малко от тяхната подкрепа, тези, които управляват в момента и си трети в проучванията, опитват да подражават с такова говорене. Това нещо се спре в момента, в който изборите минат. Така го виждам аз. Да не говорим, че е ирония на съдбата, защото Австрия също е влезна от трудност Шенген, също на няколко етапа и в момента няма никакви правни доводи да не говорим логистични или прагматични по отношение на това как си пазим границите. Само единствено за това да имаш няколко процента повече на изборите.

Според австрийския евродепутат Томас Вайц от групата на Зелените също става въпрос за вътрешна политика. 

Томас Вайц: Всъщност няма обяснение защо все още те не са членки на Шенген, въпреки че България и Румъния изпълняват всички критерии от 2011 година. Нашият вътрешен министър наложи вето заради, бих казал вътрешнополитическата ситуация в Австрия, което беше много неприятно. Ние оказваме натиск върху него да преосмисли позицията си. Междувременно постигнахме споразумение да спре дискриминацията към българите и румънците по пристанищата и летищата. Смятам, че това е добра първа стъпка, но ние ще продължим да настояваме за пълно приемане в шенгенското пространство на двете страни. Надявам се да успеем да я променим дори по-рано, колкото е възможно по-рано. Както казах България и Румъния изпълняват всички критерии. Аргументът от 2022 година, когато имахме много голям обем молби за убежище, вече не е актуален. Обемът спадна наполовина България и Румъния предприеха допълнителни мерки за опазване на границите и на практика няма причина да не продължат напред бързо. 

Пред репортера ни Камелия Колева евродепутатите коментираха и идеята за бойкот на австрийския бизнес. 

Мариан-Жан Маринеску: Това е малко сложно, защото, ако бойкотираш компания, бойкотираш и своите хора. Това е. Само политически! Истината е, че това което става е невъобразимо, защото тук не става въпрос само за политически идеи, защото човекът който казва сега “да” на Хърватия се обръща и казва “не” на Румъния и България, защото не е време за разширяване на Шенген, та това е личност на която ѝ липсват повече от политически идеи, става въпрос за образование и други неща. Да лъже по този начин е нелепо, ясно е че става въпрос за нещо друго. 

Томас Вайц: Разбирам разочарованието и гнева, но в крайна сметка ние трябва да намерим решение Австрия и Румъния, както и Австрия и България имат добри отношения вече от много години и смятам, че трябва да направим необходимото за да ги запазим. Австрия трябва да направи крачка и да вдигне ветото и съм уверен че това е най-добрия начин да възстановим доверието между нашите страни.  Мисля, че ние трябва да продължим да бъдем в добри отношения, както казах ветото за Шенген, за сухоземната граница, трябва да бъде вдигнато възможно най-скоро. Можем да възстановим добрите връзки, да го кажем така - да загърбим напрежението, възникнало от това злополучно решение на нашия вътрешен министър. 

Според Новаков идеята за т.нар. мини Шенген е в нарушение на европейското право и остаряла концепция, докато според румънският му колега идеята за падането на границите между България и Румъния е добра и пред нея не стоят правни пречки. 


Андрей Новаков: Идеите, които се прокрадват, за това самосиндикално да решим проблема с Румъния и Гърция, като премахнем границата, означава нарушение на европейското законодателство.  Тук някои по-наблюдателни ваши зрители ще кажат господин Новаков, вие предлагахте нещо такова преди година. Точно така. 

Камелия Колева: Да, защото сега други ваши колеги от България и не само започват все по-усилено да го лансират този така наречен мини Шенген. 

Андрей Новаков: Просто малко закъсняха. Проблема е там, че преди България и Румъния да станат член на Шенгенското пространство, каквито сме в момента, можеше да правим каквото си пожелаваме с границите. Ние не нарушавахме Шенгенското споразумение, защото не сме част от него. Сега вече това не е така. По отношение на Гърция никога никой сериозен човек не го е споменавал, защото това е държава, която е външна за Европейския съюз и е част от Шенгени и си пази външните граници. Да спре да пази границите си с България означава да наруши абсолютно всички ангажименти, които е появил пред Европейския съюз. Oт тази гледна точка това вече e остаряла концепция. 

Камелия Колева: Отпада ли напълно тази идея като невъзможна тогава? 

Андрей Новаков: Особено по отношение на Гърция няма място за разговори въобще, защото тя е част от Шенгенското пространство и по суша и няма как да спре да пази границите, защото това означава на хартия да изложи на риск всички останали държави, които са съгласили, че тази държава е достатъчно способна да пази външната граница, включително по отношение на България, която все още по отношение на сушата не е част от Шенген.

Защото макар граничният контрол по границите, България е част от Шенген, макар само с международните си летища и пристанища. От тази гледна точка не можем да спрем да спазваме ангажимент точно в началото, когато започваме да се доказваме като лоялни членове, които умеят да си пазят границите. Да не говорим, че ако става въпрос за една година или за години и половина, в която трябва да изчакаме, е по-скоро ненужно. Беше опция преди година, вече не е.

Мариан-Жан Маринеску: По мое мнение това е добра идея, но политиците трябва да решат. Тези, които не одобряват такова предложение казват че това ще създаде голям натиск на границата между Румъния и Унгария. И също голямо напрежение на българо - гръцката граница. 

Камелия Колева: Какво би казал европейският парламент за това - законно ли е? 
 

Мариан-Жан Маринеску: Европейският парламент...  Нямам отговор от комисията, не отговарят на въпроса ми, което за мен означава че нямат нищо против. Писмен въпрос и писмен отговор. Не мисля че те могат да направят нещо. То може да бъде направено по друг начин, например да не проверяваме леките коли, а само камионите например 1 на 100 или да работим по подадена информация, нещо такова би могло да бъде направено. Това обаче зависи от политиците на двете страни - Румъния и България. Мисля, че ще е добър знак за целия политически живот в Европа. Те ще си кажат - вижте Румъния и България имат смелост ище бъде много дипломатичен отговор на Австрия. 

Томас Вайц: Това е решение, което двете страни могат да вземат със споразумение помежду си и никой не би следвало да се намесва. Това би  подпомогнало икономиката и гражданите, да не губят време в чакане по граничните пунктове. Такъв проблем например имаме ние на границата с Унгария. Смятам, че това би била много добре приета от вашите граждани крачка. 

По отношение на Дъблинското споразумение - и Новаков и Маринеску - заявиха, че то действа и в момента и че няма нищо ново. 

Мариан-Жан Маринеску: Това е в сила в момента. Всички членове трябва да се съобразяват с него. Доста е трудно да се изпълнят тези препоръки. Както и да е, ако ги вземем, някой ден те ще се върнат. 

Андрей Новаков: Нищо ново не каза Австрия. Това, че всяка държава е длъжна да приема бежанците, които са преминали през някаква територия, след като бъдат преразпределени, е правило, което съществува от 10 години, както вие добре казахте, с дъблинското споразумение. Нищо ново не се е случило, никакви нови огрози не са надвиснали над България. Аз не очаквам да тръгнат орди от бежанци обратно от Виена към България. Най-малкото е, защото тези хора не желаят да остават в България. Те ако са искали да останат в нашата държава, още нямаше да си правят труда да минават през Сърбия и нагоре към Австрия. Така, че това е по-скоро политиканство.

В годината на изборите и няколко месеца преди да разберем какъв ще бъде обликът на следващия европейски парламент, в Страсбург и Брюксел - вотът е водеща тема. 

Мариан-Жан Маринеску: Изборите ще бъдат навсякъде, не тук в парламента, имате предвид дали те ще променят ситуацията Шенген? Не, евроизборите нямат нищо общо със ситуацията с Шенген, ние сме изпълнили условият още през 2011. Тук става въпрос за една, дано остане само една, държава. Така че изборите в Австрия биха могли да променят нещата, но да видим, засега крайно-дясната партия води, нямам представа какво ще се случи. 

Андрей Новаков: Със сигурност в залата, която е зад вас, ще се променят доста неща. Най-малкото социологическите проучвания показват рязък десен завой в цяла Европа. Почти няма държава, в която това явление да не се забелязва, което означава, че консерваторите, крайните националисти в залата отзад ще са около 200 човек.

Това ще промени значително картината. Радвам се, че ЕНП стои солидно. Очакваме да си повишим местата отзад, местата в зала, но не мисля, че разпределението в Европейския парламент ще окаже негативно влияние върху приемането на България в Шенген и Еврозоната.

Томас Вайц: Следващият европарламент трябва да има проевропейскo мнозинство. Това ни сплотява като европейска общност. Европейският съюз е основан на компромиси, има различни политически сили, с различни позиции, но най-главното е дали са проевропейски, дали имат нагласа да работим всички заедно и това е мнозинството, което трябва да подкрепим.