Използването на лицево разпознаване може да се увеличи, въпреки европейските усилия за регулация на технологията.

Миналия декември ЕС финализира първоначално споразумение за изкуствения интелект, което ще ограничи употребата му до много специфични случаи и при съдебно разрешение. Конкретен контекст може да включва терористична атака или търсене на изчезнали хора. Но има вратички в закона.

„И да видим как други страни по света казват: добре, ЕС е одобрил тези технологии“, допълва Ела Якубовска.

Докато ЕП настояваше за забрана, страни като Франция искаха поредица изключения, които биха позволили по-широката употреба на технологията за разпознаване на лица. Франция дори обяви използване на изкуствен интелект за контрол на съмнителна дейност по време на олимпийските игри.

Организациите за цифрови права заявиха, че новото европейско законодателство не изключва масовото наблюдение.

„Не ни харесва особено идеята, че докато се разхождате на обществени места, отивате до магазина, на училище или на лекар, правоприлагащите органи могат да използват технологията за лицево разпознаване на живо, за да ви следят във времето и пространството, където и да отидете“, предупреждава Якубовска.

Някои евродепутати твърдят, че предложеният закон постига добър баланс между сигурността и гражданските права.

„Смятам, че е много добър начин да балансираме между интеграцията и безопасността. Ако бяхме забранили тази технология, щяха да се случат две неща. За обществата – защо интегрирането на един терорист трябва да е по-важна от сигурността на нашите граждани? И второ, тази технология ще продължи да се развива от други страни и особено от Китай“, посочва Арба Кокелари – евродепутат от Швеция (ЕНП).

В петък страните от ЕС ще гласуват окончателния вариант на закона. Някои още не са решили дали да го подкрепят.

Ако отпадне, Съюзът ще трябва да започне наново преговорите по закона за изкуствения интелект.