Първият отворен изкуствен интелект на български език – BgGPT, ще бъде достъпен на 3 март, а думите, които го описват са „безплатен“ и „надежден“, предаде БГНЕС.

Проф. Мартин Вечев, научен директор на INSAIT, заяви, че създаването на BgGPT е една от най-важните и стратегически новини за България в последните години. „Това е първата платформа в света за изкуствен интелект на български език от последно поколение“, каза той и добави, че BgGPT е създаден за българската държава и общество, за българските публични и частни организации и институции.

Вечев обясни, че като функционалност той е много подобен на комерсиални приложения и платформи.

„BgGPT и моделът зад него е абсолютно свободно достъпен и безплатен, което означава, че българските организации и публични и частни институции могат да го ползват директно. Могат да създават приложения в полза на обществото, на образованието, на бизнеса и редица други без да се притесняват от лицензи“, уточни той.

Научният директор подчерта, че BgGPT е персонализиран и специализиран за български език, обучен е с над 3 милиарда словосъчетания и изречения, като в бъдеще ще се развива все повече и повече, ще става все по-точен и надежден.

„С BgGPT България става една от малкото държави в света, която има собствена GPT технология тук, на място, свободна, достъпна за всички и независеща от големите частни корпорации“, отбеляза Вечев и допълни, че с BgGPT България заявява, че може да създава технологии и изкуствен интелект на най-високо световно ниво и да бъде технологичен лидер, а не просто участник в технологичния процес и потребител на тези технологии. Той е категоричен, че BgGPT е абсолютно стратегически проект за държавата.

Пред представителите на медиите беше демонстрирано и как работи българският изкуствен интелект. „Първата версия на BgGPT за някои неща вече работи по-добре от ChatGPT на български“, каза Вечев.

Премиерът акад. Николай Денков заяви, че съревнованието за развитие на модели, базирани на изкуствен интелект, през последните месеци започна да се ускорява с невероятна интензивност в най-развитите държави в света.

„След няколко години очакването е, че икономиките в света ще се разделят на тези, които използват изкуствен интелект, и тези, които не успяват. Успехът до голяма степен ще се предопредели от това доколко ще успеем да интегрираме този тип платформи“, посочи той.

Какво ще бъде бъдещето на една нация, на една държава, подчерта премиерът, зависи от това колко бързо ще успее да усвои тези технологии и да ги използва по най-добрия възможен начин.

„България още от 2020 г. на правителствено ниво осъзна, че това е стратегически важно и започна да подготвя възможността за реализиране на този проект. Официално стартира през април 2022 г. при редовното правителство на Кирил Петков, но преди това имаше предварителна работа“, припомни той, като благодари на проф. Мартин Вечев, както и на швейцарските партньори на българската държава.

Денков посочи, че зад изкуствения интелект стои естественият интелект. „Всяка магия от този тип се прави от хора и затова е добре да видим хората, които го правят, да разберем какъв е смисълът на това, което се прави, и да си дадем сметка, че нашият живот след една, след две, след три години ще изглежда много различно, именно защото тези хора като тях развиват тези технологии“, подчерта той и подчерта, че такива събития се случват веднъж на няколко десетки години.

Премиерът добави, че новото, което беше прието т.г. с бюджета, е, че ще бъде подкрепено развитието на изчислителен център, специализиран за изкуствен интелект, така че екипът, който е изключително мощен в развитието на платформите и в приложението на тези платформи, да има възможност да привлича партньори от чужбина, включително и фирми, и да развива този тип знания на най-високото възможно ниво в света.

„Няма преувеличение, в Източна Европа няма нищо, което да е сравнимо с това, което днес ви представихме“, категоричен е Денков.

Министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков каза, че разработването на изкуствения интелект от INSAIT ще даде една огромна възможност за прилагането му в българското училищно образование и в университетите. „Можем да предоставим цялостните ресурси, които вече са налични в дигиталната раница, за да може тя да се надгради с BgGPT и оттам всяко училище да може да има своя система, свързана с изкуствения интелект и възможност за персонализиране на образованието“, заяви той и подчерта, че това е една огромна възможност за развитието и подобряване на качеството на българската образователна система.