„Формално няма никаква пречка Десислава Атанасова и Борислав Белазелков да участват в делото относно решенията, с които са били избрани от Народното събрание, както и по отношение на промените в Конституцията, в които г-жа Атанасова също е участвала дейно в едно нейни предишно качество.“

Това каза в студиото на Euronews PrimeTime юристът и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ д-р Дилян Начев.

„Това човек да си се занимавал с политика, преди да отиде в Конституционния съд, не е някакъв сериозен проблем. Не мисля, че това е недостатък и че би трябвало да е някаква спирачка. Въпросът е дали хората, които се изпращат в Конституционния съд, независимо от коя от трите квоти, разполага с необходимия авторитет и професионални качества“, подчерта юристът.

По-скоро Десислава Атанасова отговаря на второто описание, допълни юристът.

„Има два основни въпроса – дали самите решения на Народното събрание като цяло са противоконституционни, като основните съображения в тази посока са свързани, както с принципа на правовата държава, така и с един съвсем нов текст от последните промени в Конституцията, в който е записано, че трябва да се спазват принципите на прозрачност, публичност, откритост, обоснованост и се поставя под въпрос дали това е изпълнено в този конкретен избор“, коментира той.

Вторият въпрос касае мандатността на новоизбраните съдии, посочи д-р Начев.

„Там с голяма степен на вероятност можем да предполагаме, че Конституционният съд ще каже, че всъщност мандатът на новоизбраните съдии не е 9 години, а само за оставащия срок от 7 години“, прогнозира той.

Промените в Конституцията няма да повлияят съществено – нито положително, нито негативно, на съдебната система, смята юристът.

„Най-проблематичните текстове от конституционните промени, свързани с Висшия съдебен съвет и създаването на практика на три органа, със служебното правителство и възможността лица с двойно гражданство да бъдат депутати и министри“, коментира още д-р Начев.

„По-голямата част от проблемите могат да бъдат решение в рамките на процесуалните кодекси и различни други закони, но част от проблемите въобще не са свързани с нормативната база, а с кадрите и начина, по който упражняват своите правомощия, с организацията на правосъдието и с други въпроси, които нямат почти нищо общо с Конституцията“, посочи д-р Начев.

Целия разговор вижте във видеото.