„Бихме искали да видим граничния контрол по Дунав премахнат възможно най-скоро. Това би помогнало особено много на товарните автомобили от двете страни на реката, както в България, така и в Румъния.“ Това заяви в интервю за Euronews Bulgaria румънският евродепутат от ЕНП Зигфрид Мурешан. Той посочи, че България и Румъния трябва да влязат заедно в Шенген и Букурещ не търси отделяне.

Румънският евродепутат коментира още перспективете за евроинтеграция на Молдова, проблемите с вноса на селскостопанска продукция от Украйна, как ще се отрази възходът на евроскептичните партии върху начина, по който функционира Европейският съюз, и други.

Ето и цялото интервю:

Уважаеми г-н Мурешан, благодарим Ви, че приехте нашата покана. 17 години след присъединяването към Европейския съюз докъде стигнаха България и Румъния в своята евроинтеграция? Двете страни все още не са пълноправни членове на Шенген, нито пък са част от еврозоната. Кога според Вас двете страни ще получат дата за премахване на контрола по сухопътните граници?

– България и Румъния се възползват от много предимства на Европейския съюз. Те са много добре представени в Европейския съюз. България е силно представена с комисар и с много силни членове в Европейския парламент. България, както и Румъния, оказва значително влияние върху всички решения на Европейския съюз.

Изпълняваме и всички критерии за присъединяване към Шенгенското пространство и за съжаление това присъединяване беше забавено поради ветото на една държава членка миналата година.

В края на март ще бъде премахнат контролът по летищата и на морската граница, което означава, че на милиони български граждани, които пътуват към Шенгенското пространство или се връщат у дома от държави е Шенген, няма да се налага да показват паспортите си. Успяхме да преодолеем ветото на Австрия, успяхме да намерим решение, подкрепиха ни всички държави членки на ЕС. Това е много добра първа стъпка и съм сигурен, че тя ще отвори пътя към пълноправно присъединяване към Шенгенското пространство. Нека сега да се насладим на тази първа стъпка. Нека я оценим.

Нека дадем възможност на Австрия и на Европейската комисия да оценят това решение, за да видят, че присъединяването ни към Шенгенското пространство по въздух не представлява риск, а напротив - прави Шенгенското пространство по-силно. И след това вярвам, че през втората половина на тази година ще можем да обсъдим пълното присъединяване на България и Румъния, включително със сухопътните граници.

Група български евродепутати от ЕНП изпратиха писмо до европейските институции, в което настояват Европейската комисия да изясни дали границата по река Дунав е морска или сухоземна, тъй като изглежда, че речните граници в Европа са приравнени на сухоземните. Бих искала да Ви попитам дали работите заедно по тази тема и какво е вашето мнение по въпроса?

– Винаги сме казвали, че Румъния и България действат заедно в тази област, така че да, действаме заедно. И винаги сме казвали, че ние като румънци искаме България да се присъедини към Шенген заедно с нас. Това е добре за България, добре е за Румъния, добре е за Европейския съюз.

Надяваме се, че тази граница също може да бъде премахната. Ето защо инициативата на българските колеги е много добра. Аз я подкрепям. Комисията трябва да изясни това. Надявам се, че можем да постигнем пълно премахване на границите по всички сухоземни граници възможно най-скоро и ако Комисията стигне до заключението, че граничният контрол по Дунав може да бъде премахнат преди това – още по-добре, бихме искали да го видим премахнат възможно най-скоро. Това би помогнало особено много на товарните автомобили от двете страни на Дунав, както в България, така и в Румъния.

Като председател на евроделегацията за присъединяването на Молдова към Европейския съюз, смятате ли, че войната в Украйна ускори присъединяването на Грузия, Молдова и Украйна?

– Да, незаконното нахлуване на руските въоръжени сили в Украйна накара всички нас в Европа да разберем колко важни са Украйна и Молдова за Европейския съюз. Можем да живеем в безопасност и сигурност в границите на Европейския съюз, само ако в непосредственото си съседство сме заобиколени от държави, които са сигурни и стабилни. Европейският съюз разбра колко важна е Молдова и затова е готов да ѝ окаже по-голяма подкрепа. Това наистина беше един от факторите.

Вторият фактор е, че Република Молдова сега има надежден проевропейски президент, много надеждно прореформаторско и проевропейско правителство, което е подкрепено от ясно и прозрачно парламентарно мнозинство. Така че войната беше един фактор, а проевропейската ориентация на молдовските власти, фактът, че те заслужават доверие и спазват поетите ангажименти, е вторият фактор.

Третият фактор е, че хората в Молдова искат европейската интеграция. Виждаме, че те я искат. Те гласуваха за проевропейски партии и проевропейски кандидати. Те действаха в европейски дух, подкрепяйки народа на Украйна. От началото на войната те са съгласували своите действия с Европейския съюз. Така че виждаме, че те действат въз основа на европейските ценности. Те искат да бъдат в Европа. Ето защо с право Европейският съюз предостави на Република Молдова статут на кандидат за членство и препоръча започването на преговори за присъединяване на Молдова и Украйна към ЕС.

Във връзка с това – смятате ли, че Западните Балкани изостават, докато тези страни (Грузия, Молдова и Украйна) напредват по-бързо?

– През последните години тези страни наистина напредваха по-бързо, но сега изостават все повече. Страните от Западните Балкани имат европейска перспектива. Ние в Румъния искаме да ги видим като част от Европейския съюз. Те са наши съседни държави. Искаме те да бъдат възможно най-силни в икономическо, институционално и политическо отношение и да се присъединят към нас.

Но истината е, че те ще могат да се присъединят към ЕС само ако спазват ангажиментите си, ако провеждат реформите, обсъдени с Европейския съюз. Така че, ако тези страни се ръководят от политици, които действат в проевропейски дух, които изпълняват поетите ангажименти, които провеждат реформи, както направиха властите в Молдова, тогава те ще могат да се придвижат по-бързо към Европейския съюз. Европа иска те да влязат възможно най-скоро, но те трябва да спазват ангажиментите си и да спазват правилата. Не може да има компромиси за тези страни, които не спазват европейските правила.

България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия изпратиха съвместно писмо до Европейската комисия с искане за налагането на мита върху вноса на по-евтини селскостопански продукти от Украйна. Смятате ли, че това искане противоречи на европейското право?

–  Украйна произвежда много селскостопански стоки. Тези стоки са необходими, особено в Африка, Северна Африка и Близкия изток. Така че трябва да помогнем на Украйна да изнася тези стоки там, където има нужда от тях. 

Тези селскостопански продукти отчасти преминаваха транзитно през нашите страни и този транзит не функционираше правилно в самото начало. Той беше осъществен бързо в условията на война и сложна ситуация в Черноморския регион, където Русия също присъстваше и не помагаше.

Ето защо тези продукти отчасти навлязоха на нашите пазари, което доведе до дъмпингови цени и засегна местните земеделски производители. Европейският съюз трябва да предприеме действия, за да се увери, че украинските селскостопански продукти достигат до местата, където са необходими, и че те не заливат нашите пазари и не засягат нашите производители.

Ние в Румъния винаги сме вярвали в европейския подход, в европейското решение, а не в едностранното решение срещу Европейския съюз, както направиха правителствата в Полша и Унгария например. Така че ние в Румъния не затворихме пазарите си за Украйна, а позволихме транзита, но трябва да гарантираме, че тези стоки се транспортират до онези части на света, където са необходими.

Смятате ли, че крайнодесните партии и движения, които увеличават политическата си сила и електоралната си подкрепа в Европа, заплашват да отслабят Европейския съюз?

– Антиевропейските партии искат да отслабят Европейския съюз. През последните години те се провалиха. Убеден съм, че ще се провалят и на европейските избори тази година. В момента начело на Европейския парламент стои мнозинство от проевропейски сили. Убеден съм, че след европейските избори на 9 юни проевропейските сили ще продължат да имат мнозинство в Европейския парламент, ние ще продължим да ръководим институцията.

Крайнодесните, антиевропейските, евроскептичните партии в някои страни се разрастват, а в други вече намаляват, защото хората виждат, че те нямат решения на проблемите. Смятам, че числено те ще бъдат приблизително толкова, колкото са били в парламента и досега, може би малко повече, но не значително повече, а приблизително пак толкова.

И съм убеден, че в политически план те няма да продължат да оказват влияние, както сега, просто защото проевропейските сили ще работят заедно, а антиевропейците ще бъдат малцинство, ще бъдат шумни, но няма да успеят да спрат европейския процес на вземане на решения, който иска да реши проблемите на хората в Европа. А от друга страна, виждам, че антиевропейците не могат да се споразумеят помежду си. 

Знаете, че разказът на антиевропейците във Франция и Италия понякога е насочен срещу хората и работниците от България и Румъния, така че ето защо един антиевропеец от Франция никога не може да седне и да се съгласи за всичко с един антиевропеец от Румъния или България.