Българският бизнес настоява България да бъде приета още през тази година в Шенгенската зона и със сухопътните си граници, както това ще стане за въздушните и за морските в края на март. Бизнесът губи милиарди от наличието на граничен контрол, беше заявено на годишната пресконференция на Асоциацията на работодателските организации.

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) поема ротационното председателство на Асоциацията на организациите на българските работодатели за 2024 г. с амбицията да защитим и доразвием водещото място и значение на АОБР в икономиката и социално-икономическата реалност в България.

Това заяви Кирил Домусчиев, председател на УС на КРИБ и ротационен председател на най-голямата работодателска асоциация за 2024 г., предаде БГНЕС.

“Ние сме реален фактор в социалния диалог и отстояваме интересите на българския бизнес, който е сред най-големите данъкоплатци в държавата”, добави Домусчиев.

“Като ротационен председател на АОБР през 2024 г. ще започна представянето на някои от приоритетите ни - национални приоритети са пълноправно членство в Шенген през 2024 г., Еврозоната през 2025 г. и ОИСР през 2026 г.”, обяви той.

Според него успехът с приемането на България в Шенген по въздух и вода, трябва да бъде последван от отварянето на сухопътните ни граници. "Ще настояваме час по-скоро да бъдем приети и по суша”, каза Домусчиев.

По отношение на Еврозоната той коментира, че тази цел трябва да бъде постигната през 2025 г., но уточни, че в огромна степен това зависи от политиките, които се провеждат.

"Едва ли нормален човек не е убеден колко е важно това за всеки един от нас и за България”, смята той.

“За ОИСР тъкмо ние, работидателските организации, издигнахме като национална цел присъединяването на България към организацията. Ще продължим да настояваме пред правителството тази цел да се реализира през 2026 г.”, увери Домусчиев.

Домусчиев добави, че сред приоритетите на организацията са и формиране на национален пазар на емисии на парникови газове за търговия на спестените емисии, директно закупувани от българската индустрия, довършване на националната стратегия на страната ни за устойчиво енергийно развитие, изграждане на нови производствени мощности в областта на електропроизводството - само на пазарен принцип, преминаване на пълна либерализация на пазара на електроенергия и др.

Цветан Симеонов, председател на УС на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), представи статистика и отчет за работата на АОБР за 2023 г.

"23 официални срещи, започвайки с президента, министър-председатели, министри, депутати с една единствена цел - да защитим интересите на бизнеса. 71 официални писма до институциите и 25 позиции. 14 заседания на най-високо равнище”, изброи Симеонов.

Добри Митрев, председател на УС на Българската стопанска камара (БСК), представи и приоритетите на организацията в сферата на образованието и пазара на труда.

“Ориентирането на средното и висшето образование към нуждите на пазара на труда. Облекчаване на процедурите за внос на работна ръка от трети страни”, каза той. Според него забавянето и неглижирането на втория приоритет, който представя, може да се отрази сериозно на българската конкурентоспособност. Третият им приоритет е създаването на програма за приобщаване на трайно безработните към учебните и трудовите процеси.

“Не на последно място е полагането на усилия за достъпни услуги за отглеждане на деца”, поясни Митрев

Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), също представи няколко важни приоритета. Преди това обаче коментира, че на 2,220 милиона работещи има 2,634 милиона, които са на бюджетна издръжка.

“Очевидно, при това положение трябва да се заздравяват капиталовите стълбове чрез въвеждане на мултифондове, въвеждане на пенсионни фондове на предприятията и компаниите, а не това да се орязва. Пенсиите трябва да са функция на осигурителния доход”, посочи той като първите два приоритета.

Велев каза, че третият приоритет според него трябва да бъде подобряване адекватността на подкрепата, предоставена по линия на социалното подпомагане.

“Над 5 млрд. лева се раздават на калпак без оглед на това какво притежават хората, какво изработват и т.н”, разкритикува Велев.

“Четвъртият приоритет е здравна реформа с акцент върху превенцията и скрининга”, разкри той.