На 19 юли се навършват 106 години от рождението на кап. Димитър Списаревски – един от героите спасили София през 1943 г., като съзнателно жертва живота си заради хората в града.

Кап. Димитър Списаревки е роден на 19 юли 1916 г. в град Добрич, недалеч от мястото, на което днес е поставена негова паметна плоча. Баща му е офицер от запаса, а чичо му е известният тогава дипломат – Коста Списаревски.

През 1919 с Ньойския мирен договор родният му град Добрич е присъединен към Румъния. Семейството му отказва да живее под флага на друга държава освен България и затова се местят в Лом. За кратко живеят и в Белоградчик, а от 1932 заживяват в София.

Около две години е футболист на Левски (София), в периода 1933-1935.  за който играе в няколко приятелски срещи, но заменя спорта и постъпва във Военното на Н. В. училище и специализира в престижната изтребителна школа Вернойхен, Германия.

След завръщането си в България през лятото на 1939 г. Списаревски е включен в състава на  ято изтребители П3Л24 „Ястреб“, като командир на строево крило във 2-и армейски въздушен полк, които е разположен в близост до турската граница. Тук той остава до лятото на 1941 г. В края на март 1942 г. вече е старши инструктор в изтребително-щурмовата школа за висш пилотаж на Въздушния учебен полк в Долна Митрополия. Същата година е назначен за командир на ято в изтребителен полк.

През лятото на 1943г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, където участва във въздушните учения и усвоява в бойни условия модерната тактика на германските летци. На 20 декември същата година капитан Списаревски е на смяна в летището в Божурище. По това време към София се е запътила американска ескадрила от 200 самолета. Срещу тях се изправят едва 36 самолета на родната авиация. На смелия капитан това е първият му боен полет. Сам, с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, той се насочва към един от противниковите бомбардировачи. С непрестанен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този бомбардировач, но в ожесточената си битка изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е прострелян от британски изтребители.

Без патрони и с повреден самолет, той без колебание се насочва към водача на формацията.

Димитър се врязва в него и го разцепва на две. Вследствие на лютата съпротива врагът е отблъснат, принуден е да хвърли бомбите си в полето и да се оттегли. Единственият оцелял от този бомбардировач - подофицер Робърт Хенри Ренър, по-късно моли да се види с майката на Списаревски, за да й предаде своите медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига на нейния син.

Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел. Тялото му е открито от спусналите се да спасяват летеца местни хора сред отломките, а на другия край на селото е открит и подофицер Робърт Хенри Ренър, на който хората помагат въпреки, че е от врага.

Има различни свидетелства за саможертвата на българския летец, но единствен близък очевидец е лейтенант Джон Маклендън, който малко след това също е свален и пленен. Той дава може би най-точното описание и оценка на извършения от капитан Списаревски военен подвиг:

Друг участник във въздушния бой говори за българските летци така:

„Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията.”

Посмъртно поручик Списаревки е отличен с орден кръст за храброст и на 24 септември 1944 г. е произведен в чин капитан. За свалянето на един четиримоторен бомбардировач на летеца са признати три въздушни победи.