Атака с шпионски привкус: Украински журналист за отравянето на Марианна Буданова
Новината за отравянето на съпругата на шефа на разузнаването на Украйна Кирило Буданов – Марианна Буданова, предизвика редица въпроси. Киев обвинява за покушението Москва, но възможно ли е руски агенти да имат достъп до най-високопоставените управляващи в Украйна и то по време на война? Темата коментира специално за Euronews България украинският журналист Марко Сировой. С него разговаря водещата на Euronews PrimeTime Анастасия Димитрова.
Анастасия: Марко, да започнем с новините около отравянето на Марианна Буданова и няколко служители на украинските разузнавателни служби. Какво е известно по случая до момента?
Марко Сировой: Марианна Буданова беше отровена и доколкото ни е известно, отровата е била поставена в храната ѝ. В момента получаваме информация, че състоянието ѝ вече се подобрява. Надяваме се, че скоро тя ще оздравее. Отравянето изглежда е в типичен руски стил. Вече станахме свидетели на отравяния на много врагове на Кремъл. Например Алексей Навални, Владимир Кара-Мурза, случаят на Сергей Скрипал. Все още не сме видели конкретни доказателства, но моето убеждение и това на украинските разследващи е, че Русия стои зад отравянето.
Причината е, че Русия няма съществени успехи на бойното поле в Украйна от превземането на Бахмут насам. По този начин Русия се опитва да води хибридна война срещу Украйна. Москва прави опити да създава хаос в Украйна с хибридни атаки, информационни атаки, пропаганда и очевидно чрез атаки срещу нашите лидери и военни командири. Всеки активен човек в Украйна, независимо дали е политик, или военен, може да се превърне в цел на подобни атаки. Една от целите на Русия е да ни накара да се страхуваме.
Надявам се този случай да бъде урок за службите ни за сигурност. Очаква се мерките за сигурност за нашите ръководители и военни командири да бъдат затегнати, за да бъдат избегнати подобни ситуации в бъдеще.
Анастасия: Но как е възможно руски агенти да имат достъп до толкова високопоставени политици и техните близки? Това не ви ли притеснява?
Марко Сировой: Да, това е много притеснително. Именно затова казвам, че това трябва да е урок за нас, урок за всичките ни служби за сигурност. Как руските агенти са получили подобен достъп все още не е известно. Ние сме в състояние на война. Представителите на руските служби не са малки деца, те са много опасен враг. Всичко, което мога да кажа към момента е, че наистина трябва да засилим мерките за сигурност, включително мерките, които засягат най-високопоставените политици и военни командири.
Анастасия: Да погледнем сега към една тема, която е водеща и в България през последните няколко дни. Украйна и Балтийските държави решиха да не участват в срещата на ОССЕ, която се провежда в столицата на Северна Македония - Скопие заради присъствието на Сергей Лавров. Какво провокира Украйна да бойкотира срещата?
Марко Сировой: Знаете ли, звучи като голяма шега, подигравка, че Русия, която е най-голямата заплаха за сигурността на Европа и може би на целия свят, има място в сигурността и сътрудничеството на Европа. Не е тайна, че една от основните цели на украинската дипломация е да направи така, че Русия да е възможно най-изолирана. Не искаме да легитимираме Русия на международната сцена, особено в организация като ОССЕ.
От гледната точка на Киев Русия превръща ОССЕ в заложник. Мисля, че това е вярно, защото Русия винаги се опитва да разруши консенсуса в организацията. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба каза, че трябва да спасим ОССЕ от Русия и за това има само две възможности. Първата е да преосновем ОССЕ без Русия, а втората е да намерим начин да отстраним Русия от ОССЕ.
За мен е ясно, че ако Лавров присъства на тази среща, тогава Украйна няма да е там.
Анастасия: Но ЕС допусна изключение от санкциите, за да може самолетът на Лавров да прелети над територията на европейски държави. Изглежда, че Европа не иска да изолира Русия. Мислите ли, че Европа смекчава тона към Русия?
Марко Сировой: Вижте с кого се срещна Лавров на тази среща. Само представители на Унгария. А в Украйна всички знаем особената позиция на Унгария. Другата държава е Австрия, а тя е исторически е място, където са се срещали представители на враждуващи страни, тя е място за преговори по време на Студената война. Не мисля, че ЕС е позволил това, говорим за ОССЕ. Там не са приети само държави членки на ЕС.
Ясно е обаче, че имаме притеснения за случващото се. Смятаме, че руската делегация и особено министър Лавров, разчита изключително много на пропагандата. Той не бива да бъде допускан до подобни срещи. Той дори не бива да се чувства като част от цивилизования свят.
Анастасия: Обмисля ли Украйна да напусне ОССЕ след случилото се?
Марко Сировой: Не мисля, че това ще се случи, защото Украйна има много по-сериозни проблеми и задачи на международната сцена. Но генерално Украйна иска да помогне на международните организации да се справят по-адекватно с предизвикателствата.
Украинската дипломация говори за промени в ООН и в частност в Съвета за сигурност. Сега от думите на министър Кулеба става ясно, че ще бъдат поискани реформи и в ОССЕ. Мисля, че това е правилният начин. Не можем да напуснем организацията, защото Украйна се е присъединила към много международни документи, които не може да отрече. Например Хелзинкският заключителен акт, който е част от ОССЕ. Не можем да напуснем организацията и тези споразумения, защото те засягат човешките права. А човешките права са от изключително значение за Украйна и украинската дипломация. Не можем да си позволим да се отречем от тези договори. Смятам, че Украйна, особено след края на войната, ще изиграе своята роля в реформирането на международните организации.
Анастасия: Украинският външен министър Дмитро Кулеба присъства на срещата на външните министри на НАТО в Брюксел. Очаквате ли увеличаване на военната помощ за Украйна?
Марко Сировой: Надявам се да има увеличение. Призивът на министър Кулеба към членовете на НАТО беше да се създаде по-интегрирана система на военната индустрия в трансатлантическия регион. Причината е обещанието на страните от ЕС да предоставят на Украйна 1 млн. артилерийски снаряда до март 2024 г. Днес вече сме декември, а Украйна е получила само 300 хил. от обещаните снаряди.
От друга страна виждаме, че Русия получава оръжия и боеприпаси от Северна Корея и Иран, а вече се говори и за балистични ракети. Затова трябва да сме сигурни, че Украйна ще има достатъчно оръжия за войната. Нека не забравяме и статията на генерал Залужний, който казва, че това е жизненоважно. В тази ситуация военната помощ и в частност артилерията и боеприпасите са от изключителна важност за Украйна. Вярвам, че това е жизненоважно и за Европа.
Анастасия: Чувстват ли се украинците сякаш Европа се уморила от войната? Какви са настроенията в страната?
Марко Сировой: Мисля, че това не важи само за европейците. Тази война трае вече почти две години, украинците също се умориха. Но всички в страната просто се надяват, че всички в партньорските ни държави помнят за какво воюваме.
Воюваме за демокрация, срещу диктатурата и имперските амбиции на Русия. Не можем да водим тази война само със собствените си ресурси и сили.
Имаме нужда от помощ и се надявам, че нашата дипломация ще направи всичко възможно, за да прогони това чувство на умора. Защото за нас е много важно да получим колкото може повече помощ и подкрепа.
Анастасия: И последен въпрос. Как войната в Близкия изток се отрази на войната в Украйна?
Марко Сировой: Това е труден въпрос. Основно можем да съдим за това по публикациите в западни медии. Ако отворите CNN или Washington post ще видите, че всички пишат за Ивицата Газа. Мисля, че Украйна има нужда от повече място на първите страници на западните медии, за да не забравят хората за войната, която ние водим, за да не се изморяват от нея. Освен вниманието, което вече получаваме по-малко, има информация, че заради конфликта в Близкия изток Украйна получава по-малко военна помощ и боеприпаси, защото Израел също използва 155-милиметрови снаряди по НАТО-вски стандарт. Но основният проблем е намаляващото внимание на западните съюзници към нашата война.
Анастасия: Много ви благодаря за това интервю.
Марко Сировой: И аз Ви благодаря!