Далеч от родината и близо до властта: Българи се кандидатираха за кмет на град извън България
Габриела Беличовска
Споделете статията
Този месец в Молдова се проведоха местни избори в момент, в който страната се доближи до членството в Европейския съюз, но се бори и с влиянието на проруски партии, които са против влизането в блока. Сред кандидатите за кметското място имаше и българи – хора от общността от наши сънародници в град Тараклия. Спечелиха ли вота, на какво са готови за властта и трябва ли Молдова да влезе в Европейския съюз – международният ни редактор Габриела Беличовска разговаря с част от кандидатите за кмет.
Тараклия – биещото сърце на българската общност в Молдова. Тук живеят хиляди наши сънародници. Преди повече от два века българи бягат от османската власт и се преселват в района. Много от нашите празници и обичаи се отбелязват и там - на стотици километри от страната ни.
Днес близо 80% от хората в града са с български корени. Затова и не е изненада, че този месец сред кандидатите за кмет на местните избори в Тараклия имаше и българи.
Един от тях е Олег Косих. Той не стана градоначалник, но спечели място в областния съвет, където ще се фокусира върху социалните проблеми.
Това е бедността, няма работни места и така нататък. Знае се какво става в провинцията, както в България – и в Молдова, разликата не е много голяма. За мен е много важно да се работи върху това да запазим нашата национална идентичност.
Косих е председател на местната фондация „Български дух“, която обединява наши сънародници в Молдова. В нея работи рамо до рамо с Александър Боримечков. Двамата съмишленици обаче се изправиха един срещу друг за кметското място.
Според Боримечков един от основните проблемите за българската общност е, че Тараклия може да спре да съществува като отделен район заради планирана административна реформа.
Получихме становище от Агенцията за антикорупция на Молдова, в което се казваше, че предложението на българите за културен статут на района се разглежда като акт на сепаратизъм и затова дадоха отрицателно становище. Тук не сме сепаратисти. Има българи, които живеят вече повече от 200 години. И, ако в нас виждат сепаратисти, тогава не знам как виждат другите.
Тараклия е опасно близо до военните действия. Само 30 минути с кола делят града от границата с Украйна.
За проблемите в Украйна с войната в Украйна – тя не беше засегната на изборите, защото никак няма отношение за това. Но знаете, че Молдова, включително и район Тараклия, бяха едни от първите, които помагаха на бежанците, които идваха от Украйна. Особено район Тараклия, където сме на 30 километра от Украйна и на 30 километра от български район Болград и оттам започнаха да идват наши българи.
През времето част от тях си тръгнаха, върнахa се в Украйна, другите заминаха за Европа, включително и за България. Тук останаха много малко и затова темата за войната на Украйна някак си е вече тъмна.
С 90% подкрепа в Тараклия преизбраха своя кмет още на първи тур - независимият кандидат Вячеслав Лупов. Първия си мандат обаче той спечели като част от проруската партия „Шор“, която днес продължава да съществува под името „Шанс“.
Причината - тя беше обявена за противоконституционна, а само дни преди вота - на формацията беше забранено и да участва в изборите с мотива, че застрашава националната сигурност.
Интересното, което наблюдавах на тези избори например, беше, че забраната на партията не означава, че гласовете са отишли при други проруски партии и социалисти. Гласовете отидоха при различни кандидати, които са сателити на партията на Шор.
Властите обвиниха създателя на „Шанс“ – бизнесмена Илан Шор, че е налял 50 млн. евро в схема за купуване на гласове и финансиране на антиправителствени протести.
Появиха се и твърдения, че част от парите идват от Русия. И Шор, и Москва отричат.
Темата за руското влияние в Молдова разединява обществото.
Знаете, че Молдова е бивша държава на Съюза на съветските социалистически републики и населението тук още помни това време, когато са живели през този период. Не можем даже в един момент да изтрием тези неща. То и в България е същото. Не можем да кажем, че в България вече всички станаха европейци или мислят само за Европа.
При нас този избор геостратегически, геополитически, винаги изниква на всеки четири години или даже по-често, когато имаме избори примерно този път управляващата партия направи всичко да мобилизира хората и своите стари поддръжници, нали? Които разделят европейската перспектива на Молдова.
Виктория Олари познава властта отвътре. Била е като политически съветник в парламента на Молдова близо четири години. Тя смята, че местният вот е бил и проверка за проевропейското правителство. Обяснява, че проруските партии в Молдова избягват темата за войната в Украйна.
Те не говорят открито. Не подкрепят открито Русия, но в същото време не изразяват подкрепа и за Украйна. Опитват се да бъдат в неутралната сфера и така по някакъв начин да прикрият собствения си интерес и руските интереси вътре в страната.
Олари казва, че войната помага на Молдова да се отдалечи от руските зависимости.
От една страна, ни тласнаха да отидем отвъд границите на възможностите си и да стигнем до точката, в която – ако например преди две години бяхте попитали молдовците и правителството дали Молдова може да оцелее без руски газ, всички биха казали, че е невъзможно. А сега, Молдова оцелява без руски газ и се оказа възможно.
Кишинев се доближи с още една стъпка до Европейския съюз. Европейската комисия препоръча Съветът да започне преговорите за присъединяване към блока.
Виктория Олари коментира, че Русия опитва да застане на пътя на европейската интеграция.
Правят това чрез различни хибридни средства, политическа намеса, медийни манипулации, пропаганда и други. В същото време действията им тласнаха Молдова към Европейския съюз и насърчиха интеграционните процеси заедно с Украйна.
За Euronews България Габриела Беличовска.
Споделете статията
