В търсене на успеха: Как българи стигнаха до земите на Хондурас в началото на 20-и век?
След края на Първата световна война България е в един от най-тежките си периоди. Работа почти няма и икономиката е в застой. През 20-те и 30-те години на 20ти век стотици българи се отправят на пътешествие през океана, за да търсят нов живот и препитание в западното полукълбо.
Оказва се, че тяхната голяма мечта е бил да отидат в Съединените щати, така че те взимат параходите и тръгват към Куба. Оттам да се установят в САЩ. Но това е период, когато Съединените щати са в голямата депресия, поради което се оказва, че Америка, въпреки че имат желание да отидат там, няма какво да им предложи. Тогава научават, че в Хондурас се предлагат свободни земи.
След пристигането си в Хондурас, българите започват да се занимават с различни отрасли. Сред тях е и дядото на Хуан Раскоф - Иван.
Дядо ми е пристигнал в Хондурас с кораб, заедно с много други българи. Преди да дойдат тук, те са акостирали в Куба. Когато дошъл тук, сменил името си от Иван Расков на Хуан Расков, защото било по-лесно за местните да го произнасят. Кръстен съм на него.
След като получават земя от държавата, нашите сънародници започват да създават ферми, а някой пък разработват свой собствен бизнес.
Дядо ми беше земеделец. Той отглеждаше различни плодове и зеленчуци в своята ферма. Най-добрият му приятел, който също е от България, беше пекар. А днес ние се занимаваме с различни сфери. Аз работя в образователната система. Брат ми е адвокат, а една от сестрите ми е лекар.
По това време Хондурас е държава, която е целяла бързо да развие своята икономика. Един от основните източници на доходи за страната е бил износът на банани. Транспортът обаче е бил изключително труден, тъй като всичко се е пренасяло на ръка. Голяма част от българите са били по професия инженери и впоследствие на тях се пада трудната задача да изградят железопътните линии на страната. Тогавашният президент на страната остава доволен от тяхната работа и предлага държавата изцяло да поеме разходите по строителството. Вместо да строят по права линия обаче, преселниците ни започнали да криволичат, за да излезе по-голям километраж. Скоро толкова се замогнали, че станали работодатели на местните и дори започнали да печатат пари.
Започва строителство на железници, с които да могат да се транспортират тези банани оттам с кораби директно за Съединените щати. Ние участваме при изграждането на напоителни канали и железници. Хлебопекарната дейност на практика е дело на българите. Дори смята се, че един от типовете хондураски хляб, който се казва Булулу, също има български произход.
По време на строителството на железопътната линия, българина Борис Петров открива река, която се превръща в символ на българите в страната. Тя получава името Рио Булгария, като става първата и единствена река в света, носеща името на нашата родина. Местните споделят, че Рио Булгария е нещо повече от река. За тях тя е символ на корените им. Наследниците на българските пионери продължават да се събират, като последната голяма среща е през 2022 година.