„Твоят град, твоят глас, твоят вот.“ В рубриката правим обиколка на страната и питаме хората за техните проблеми, а  кандидатите за местна власт за решенията, които предлагат. 

Днес сме на Южното Черноморие, където е Георги Карамфилов.

Първата спирка на нашата черноморска обиколка е Царево – малко градче, което в края на лятото бе сполетяно от голяма трагедия. Царево потъна. Потоп отне три човешки живота и унищожи важна инфраструктура. Докъде е стигнало възстановяването на града и кои са проблемите, които касаят най-много гражданите – питаме тях, за да разберем.

Октомври. Градът изглежда празен, а малкото хора, които намираме, отказват да коментират проблемите на Царево. Предпочитат да говорят за това, което ги спира.

„Няма работа в тоя град. Аз съм от Царево и ходя да работя нагоре – работата се дава на чужди фирми.“

„Масовата безработица е според мен най-големият проблем. И това, че масово младите хора бягат в по-големите градове. Да се открият нови работни места и да не се гледа само на туризма, защото той е сезонен.“

Основният проблем на Царево, като на повечето български градове, се оказва липсата на перспектива – както в социален, така и в работен план.

„Тука всичко е заето - дали ще е в общината или в по-горните етажи на властта – всичко е заето. Те дори да имат някакво препитание, тях ще ги убие това скучно ежедневие – това монотонно и депресивно. Всички гледат да завършат 7-и или 12- клас и да се махнат, просто, за да не са тук.“

Възстановяването на засегнатата от потопа инфраструктура също върви бавно и постепенно.

Част от засегната инфраструктура в Царево, като този мост все още изглеждат по този начин. Предстои да видим дали новоизбраната общинска администрация ще реконструира обекти като този или ще се чака помощ от държавата.

„Речните корита бяха пресъхнали от много години, никой не ги погледна, затлачи се самото корито и от там стана и белята. Тези корита трябва да се почистват – не може 10 години да ги оставиш да се затлачват с клони и какво ли не.“

Минаваме и през плаж „Нестинарка“ – един от най-засегнатите от потопа райони. Следите от бедствието все още личат, но според единствените плажуващи на Нестинарка е безсмислено плажът да се почиства сега.

„Май месец, като се подготвя сезона, пускат се машини да махнат боклука, да мине багер да пресее пясъка, забиваш чадърите и чакаш гости.“

Със същото търпение хората чакат да изгрее и надеждата им за по-добро бъдеще. Да видят светлина в тунела на бъдещето им в града.

„Хората искат предприятия, които да дават работа. Зимата тука, момче, е 11 месеца. Софиянци ме питат: Какво правите извън сезона? Казвам им: Броим торбичките след вас, това правим.“

А страхът от безработицата се оказа причината, поради която почти никой в Царево не пожела да говори с екипа ни за проблемите на града. Зависимите хора са тихи, каза един от събеседниците ни, и преглъщат нередностите.

„А си отворил приказка, а си останал на улицата. 70% процента от града е ангажиран с общината – горско стопанство, полиция, пожарна.“

„Повечето са вързани с властта – с общини, с държавни работи, и всеки го е страх. И за това всеки мълчи. Просто не трябва да ги е страх.“

В Царево всеки пази мястото и живота, които е хванал, казват хората, затова почти никой не иска да рискува да пусне питомното, за да гони дивото.