Добрич е житницата на България. Безкрайни поля засадени с житни култури.А в центъра на града земята е покрита с разбити, неподдържани плочки. Които майки с колички, деца с колела и инвалиди трябва да преминават ежедневно.

„Трудно е да се превижваш и по улиците и по центъра с дете. Това е от много време. Тези огромни кратери по по центъра са вече от доста години и хората са много недоволни. Мисля, че това е абсолютен минимум. Да нямаш дупки по центъра“, разказват граждани.

„Ако сравним центъра във Варна и центъра в Добрич, не е грозен, не е непривлекателен, просто трябва да се поддържа. Всяка година става по зле и по зле“, категорична е млада жена.

Градът става все по-малко привлекателен за младите. Населението се топи. Хората над 65-годишна възраст в Добрич са 26% от населението. А средната възраст на добруджани е 48 години. Което го прави един от най-застаряващите градове у нас.

Пътувам и уча във Варна. Прекалено много млади хора си отидоха за чужбина. В големите градове има доста повече работа.

Мислиш ли да останеш в Добрич?

Дори да искам не мога. За момента нямам такива планове.

Защо?

Първо, за да се реализираш, трябва да имаш университет. В добрич няма университет очевидно.

Хората споделят, че повечето им близки и познати отиват да живеят и работят във Варна. По-възрастните казват, че града вече няма индустриална зона. На тяхно място се изграждат магазини, но без пари няма кой да пазарува.

Трябва да се завърнат фабрики, заводи, които бяха унищожени, а не да ни оставят нас добруджанците само на земята и шепа хора са я взели. Но няма ли фабрики и производство в този град - града загива, замира. Не може да строим само магазини, там някой трябва да пазарува, разказват хората.

В град, където възрастните са много повече от младите, няма кой да ги лекува. Болници има, търсят се специалисти.

„Аз като човек, който носи очила по-сериозно, каквото и да стане ме пращат във Варна. Стане ли нещо, ако ми трябва някой професионалист ми казват, ами ще отидеш във Варна или някой друг град“, разказа млад мъж.

Майки споделят, че градът е добър за отглеждане на деца, спокойно е. Но трябва да се помисли повече за най-малките. Децата порастват, но като няма къде да се развиват - емигрират. В Добрич няма семейство, което да не е разделено, защото търсят препитание в чужбина.

След три седмици добруджани отново ще направят своя избор. Но за някои надеждите са разбити - точно като плочките по центъра.