Страхуваме се от бъдещето, гледайки случващото се по новините. Опитваме се да се възстановим от шока, който преживя цялата нация. Намираме се в състояние на колективен шок. Израел е малка страна, така че всеки буквално познава по един или двама загинали или пострадали.

Това каза пред Euronews Bulgaria Олга Дойч, вицепрезидент на израелския изследователски институт NGO Monitor. 

Ситуацията е много трудна за овладяване. Училищата са затворени до второ нареждане. Всички се опитваме да продължим да работим и паралелно да се грижим за децата си вкъщи. Свидетели сме и на най-голямото привикване на резервисти - 300 000 бяха призовани на служба. Прибавете към тях още 150 000 редовни войници и ще видите, че това е значителна част от израелското население. Всяко семейство в Израел е засегнато, след като вече мъжът не си е вкъщи.

Стотици цивилни израелци са доброволци. Подготвяме се за война, която няма да приключи за няколко дни. Мащабът на конфликта ни изненада. Нещо, което Израел не е преживявал от самото си създаване.

Очевидно е, че зад атаката стои изключително добра предварителна подготовка, с голяма финансова, разузнавателна и оперативна помощ от Иран и прокситата му Хизбула и Ливан.

Надяваме се и се молим за трайно решение и постигане на мир, но се опасяваме, че това няма да се случи в близко бъдеще. Особено в светлината на последните събития. Разгледайте ситуацията по следния начин - стотиците убити цивилни израелци са еквивалентни на хиляди убити цивилни американци например, ако се сравни населението на двете страни. От тази рана Израел няма да се излекува скоро. Тя ще промени начина, по който Израел ще действа в конфликта. Надявам се обаче това да не е позицията единствено на Израел. Надявам се международната общност, и основно Европа, да преразгледа ангажиментите си към Палестина и отношението си към израело-палестинската война. 

И ако мога да добавя един политически елемент, тъй като искам да ви предоставя информация от първо лице в епицентъра, ще кажа, че аз съм майка, съпруга и гражданин на Израел. Но аз съм още и човек, който е обвързан с политическите отношения между Европа и Израел. През последните няколко дни Дания и Австрия замразиха помощта, която изпращат на палестинските власти. Германия е в процес на преразглеждане, също – дали да прекратят помощта изцяло или частично. Изобщо целият ЕС е изправен пред този въпрос. Преди ден, два, Съюзът съобщи, че преразглежда помощта, но по-късно заяви, че взетото решение ще се отнася само за бъдеща помощ, не и за тази, която тече в момента. С всичко това исках да илюстрирам как мащабът на агресията промени значително начина, по който гледаме на израело-палестинския конфликт. 

Вземането на израелци за заложници и отвеждането им в Газа определено и винаги е било най-лошият сценарий за нас. Аз не съм част от управлението на страната, така че не разполагам с някаква вътрешна или неофициална информация, която да ви дам. В този ред на мисли, не мога да говоря от името на правителството. И все пак, аз, както и всеки друг гражданин на Израел, вярвам, че които и да са управляващите ще направят всичко възможно, за да защитят и спасят всеки един от нас. Очевидно ситуацията е много комплексна. Много важно е вашите зрители да разберат, че Хамас няма да подкрепи всяко решение на палестинските власти, тъй като те са политически съперници и врагове. От друга страна обаче Палестина може да е оказвала подкрепа на Хамас. Не съм наивна относно факта, че разрешаването на конфликта ще изисква ангажимент от международната общественост, в частност от околните държави. Може би ще трябва да се предприемат разговори с Хамас. Израелското правителството много ясно заяви през изминалите няколко дни, че ще се бори срещу режима на Хамас в Газа по възможно най-категоричния начин, който между другото държи и своите граждани като заложници от години. Но как всичко казано до момента ще се отрази на настоящата ситуация, наистина не знам. Надявам се всички израелски заложници да бъдат върнати в домовете си, при любимите си хора. Мога само да си представя какви преживяват... Кадрите, на които виждаме какво причинява Хамас през последните дни, колко коравосърдечно убива цивилни, включително европейци и американци, пристигнали в Израел за фестивали, са ужасяващи. И тъй като атаката се случи около 6 часа сутринта в събота, си представям как семействата на тези хора са спали още необезпокоявано, семейства, които днес са разбити... 

Никой не може да си представи какво преживяват заложниците. Искрено се надявам с общите усилия на израелското правителство и международната общност, ООН и Червеният кръст, да си ги върнем възможно най-скоро. 

В крайна сметка всичко това се свежда и до израело-палестинския териториален спор. Отношението на тези страни към твърдата позиция на Палестина, че Израел не съществува като самостоятелна държава, беше силно маргинализирано. Беше подценявано и „забравено в ъгъла“ виждането на палестинските власти, а очевидно и на Хамас, че Израел не трябва да съществува като държава. И може би случващото се в момента ще активизира действия за сигурност заради потенциално разрастване на конфликта. 

От друга страна, и това не може да не бъде вкарано в геополитически контекст. Свидетели сме на регрупиране на държави, на въвеждане на нов световен ред. От една страна имаме Русия, Китай и Иран и неговите проксита. Имаме и държави, които са по-малко демократични, ако трябва да се изразя политически коректно. От другата страна се намира останалата част от света, където можем да не сме единодушни по дадени въпроси, но всички ние се стремим към един свободен и либерален ред, основан на демократичните принципи. По мое мнение Хамас се позиционира в първата, група, която споменах. Група, която наричам „проводници на тъмнината“. 

И да, въпреки че не смятам това за основния проблем, напоследък ние бяхме фокусирани предимно във вътрешно-политическата обстановка на страната. Да, не помогна фактът, че част от вниманието ни беше отделено за проблемите с правителството. Израел определено ще трябва да си направи сериозна равносметка след приключването на тази война – как изобщо позволихме това да се случи...

Смятам за очевиден факта, че на практика ние вече воюваме на фронта. Единият е срещу Хамас в Газа, другият е на Север. Въпросът не е дали ще започнат бойни сражения на втори фронт, а колко точно ще се фронтовете. Не е неизвестна информацията, че има много терористични клетки в региона, които само чакат да бъдат мобилизирани. Въпросът е кога и дали това ще се случи. Все още не знаем и дали Хизбула ще влезе в играта, така да се каже, с всичка сила, или ще се задоволи със спорадични ракетни удари и опити за нахлуване на територията на страната. Опити, които правиха през последните няколко дни. 

Израел се подготвя за най-лошия сценарий, а именно – война на няколко фронта едновременно. В медиите беше съобщено, че голям самолет на военноморските сили на САЩ вече е позициониран в близост до Тел Авив, което от една страна ни успокоява, но от друга ни ужасява, защото намеква за военно разместване в региона. И така, отново повтарям, че израелската армия се готви за битки на няколко фронта. Но паралелно с това, обществото ни опитва да остане непоклатимо, молим се за мир и бъдеще, което всяка развита страна притежава. Не се заблуждаваме обаче. Знаем, че сме много млада страна, създадена преди едва 75 години. И от тогава насам сме подложени на системни атаки. И фактът, че през 2023 г. ние все още се борим за правото на израелската нация да съществува, показва, че нямаме друг избор освен да устоим. 

И последно, вижте, говори се, че проблемите винаги започват в Близкия изток, но никога не се решават тук. Войната в Украйна, както и други геоплотически тектонични размествания, на които сме свидетели през последните години, са доказателства, че светът се променя драстично. И конфликтът, който започна тук, също трябва да бъде разглеждан по този начин. Това не е война само за Израел, но и за целия развит демократичен свят.

Вижте цялото интервю във видеото.