Съветският съюз, комунистическата империя, разпростираща се от Централна Европа до Чукотка, беше сбор от различни народи и националности. Тяхната обща спойка се налагаше силово от Кремъл и генералните секретари начело на мегадържавата. Но още преди разпадането ѝ през 1991 г се появяват и първите признаци на етническото напрежение като това между Армения и Азербайджан.

„Например може да намерите еврейски автономен окръг в Далечния изток. Нагорни Карабах е арменска етническа територия, която в рамките на СССР се превръща в автономна област, но вместо да бъде част от Арменската ССР, става част от Азербайджанската ССР, въпреки че местните арменци пишат писма до съветското ръководство да бъдат преместени там, където трябва да бъдат. Първата институционална проява е създаването през 1918 г. на Съвета на Карабах от арменци. Година по-късно идва азерско-британския отговор, които правят сходна структура“, допълва проф. Чуков.

Десетилетия наред напрежението между двата етнически елемента не стихва, благодарение на недалновидната политика на Москва по време на Съветския съюз, а след разпадането му и на правителствата на новосформираните държави в Баку и Ереван.

„До този момент в тази област ние видяхме три войни. Първата е в периода 1988 – 1994 г., която беше спечелена от арменците. Дори те излязоха извън територията на Нагорни Карабах и част от Азербайджан беше под тяхно ръководство. Тогава те бяха много ентусиазирани и мобилизирани, знаем какво означава арменския национализъм. Само че нещата се обърнаха в един момент. Защо? Експертите считат, че ключовата година беше 2010-та. Тогава военният бюджет на Азербайджан е много по-голям от бюджета на Армения“, припомня проф. Чуков.

200 хиляди души загиват в първата война за Нагорни Карабах, а стотици хиляди остават без дом. Въпреки че са спечелили битката, местните арменци живят под прага на бедността със средства межу 8 и 20 долара на месец. Докато в съседен Азербайджан икономическия възход тепърва предстои. 

„И към това може да се добави много неумелата политика от страна на Армения, включително и на хората от Нагорни Карабах. Те избраха президент, парламент, правителство – това всъщност си е една държава, която обаче, забележете, самата Армения не признава. Получи се един парадокс! По време на втората война през 2020 г. , 44 – дневната, Ереван се опита да повлияе на Макрон в Париж, те да признаят Арцех. Това нямаше как да стане, след като самият Ереван не го признава“, допълва професорът.

Във втората война за Нагорни Карабах ситуацията е коренно променена и регионът понася големи териториални загуби, въпреки подкрепата на Армения. Войната е прекратена временно чрез договорено със съдействието на Москва примирие, което помага на Азербайджан отново да овладее части от оспорвания регион.

„Ключът за победата на азерите е небезизвестният дрон „Байрактар”. Знаете, че Турция стои много плътно зад тях с всякакви военни тактики, които турците натрупаха в Сирия, Либия, където искате. Сложете и сирийските наемници, които се биха на страната на азерите. Има над 500 убити сирийски наемници в Нагорни Карабах. Срещу Армения воюваше всъщност една много добре организирана коалиция, докато зад Армения стоеше една Русия, която не я ясно колко плътно я подкрепяше“, подчерта анализаторът.

Армения е страната, в която постсъветското влияние в сравнение с останалите държави от Съветския съюз, остава най-силно. Там има две руски бази, електричеството и горивата идват от Русия. Към това трябва да се прибави и симпатията на чисто религиозна основа. Докато на политическия връх в Ереван застава начело сегашния министър-председател Никол Пашинян.

„Този Никол Пашинян е по-скоро представител на арменската диаспора, но къде. Има две огромни арменски диаспори – 800 хиляди души във Франция и почти толкова във САЩ. Малко повече са и в самата Армения. Така се получи един сблъсък между вътрешни и външни арменци. Нямаше как нещата в държавата по този начин да бъдат стабилни в сравнение с един много мобилизиран, добре обучен и финансиран Азербайджан. Русия не харесваше и продължава да не харесва Пашинян. Когато той спечели изборите отново през 2021 г., въпреки че загубиха втората война за Нагорни Карабах, Русия нищо не можеше да направи. Той спечели над 51%. Лъчинският коридор е единственият, който свързва Армения с Нагорни Карабах. Там трябваше да бъдат разположени миротворци, всъщност руски войски. След като Азербайджан затвори миналата година този коридор, те нищо не можаха да направят. Или пък не искаха и не можеха. Някои казваха, че те просто не могат да воюват на два фронта, след като основният фронт е в Украйна“, отбелязва проф. Чуков.

Следват няколко стъпки от страна на Пашинян – съвместни учения със символичен брой войници на арменската и американската армии и желание Армения да стане член на НАТО. Следствие на това отношенията между Москва и Ереван минават под точката на замръзване.

„Но капката, която преля чашата, беше премината кога? Когато Ереван призна Римският статут, Армения стана член на Международния наказателен съд. Това за Русия бе вододел. Т.е. ако Путин дойде в Ереван, той трябва да бъде арестуван. Това обърна колата и сега очевидно със сегашния арменски премиер Москва няма как да работи. И естествено те ги оставиха на азерите, които много лесно, буквално за 24 часа, на 20 септември разгромиха всичко, което им се изпречи по пътя. Много важно е да се отбележи, че през 1993 г., Съветът за сигурност на ООН, на който Русия е постоянен член, признава суверенитетът на Азербайджан над Нагорни Карабах, т.е. от международна гледна точка арменците там са сепаратисти“, посочва проф. Чуков.

В този сложен и кървав конфликт, освен вековното влияние на Руската империя и след това на Съветския съюз, в последните години активно се намесва и Турция.

„Турция всъщност е държавата-майка, а Азербайджан е детето, което беше подпомагано и финансирано. Адерската армия всъщност е турската армия, която има огромен опит. Но да погледнем и икономически – Азербайджан и Турция нямат пряка съхоземна връзка. Там има един втори коридор, който според мен рано или късно ще избухне. Този коридор е Зингзук от Азербайджан към Нахичеван. Буквално миналата седмица Ердоган беше там. Това е автономна област, част от Азербайджан, с 17 километра граница с Турция. Това е коридор от изключително голямо значение за всякакви видове стоки, които пътуват между двете държави, особено сега, когато Азербайджан е един от основните доставчици на енергоресурси. Там е всъщност една битка на коридорите. Тези етнически насечени територии от Сталиново време практически създаваха тези конфликти“, коментира анализаторът.

След поражението, претърпяно от про арменските сили при нападението на Азербайджан, всички държавни институции в Нагорни Карабах се закриват. Така международно непризнатата република спира да съществува. Експертите прогнозират, че всички там арменци ще я напуснат. По официални данни става дума за 120 000 души.

„Страх ме е, че през предишния 20 век тежките натрупвания са огромни. Ще трябва да минат много десетилетия, докато тази омраза бъде преодоляна. Ако погледнете анализа на сегашната проблемна ситуация арменците я представят по един начин, азерите по коренно различен. Това, което прави впечатление е, че те наричат арменците сепаратисти. А другите говорят за арменски геноцид, което сме чували по друг повод. Това показва, че двете страни не са психологически готови в близките 30 години тази неприязън един към друг да отпадне. Всичко това е на територията на бившия Съветски съюз, а виждате какво става и в Украйна – същата история. Много ми се иска поне тази част от бившия Съветски съюз да не бъде като онази, която е по-близо до нас“, споделя проф. Чуков.