След опустошителните наводнения по южното ни Черноморие - трябва ли страната ни да задейства механизма за гражданска защита и на каква европейска помощ може да се надява. От какви фактори зависи помощта за всяка отделна страна, пострадала от бедствията - по всички тези въпроси разговаряхме по-рано днес с еврокомисаря по околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс Синкявичюс, който по време на еднодневната си натоварена визита у нас даде специално интервю за Euronews Bulgaria. С него разговаря Марина Матева.

Здравейте, господин Комисар!

Здравейте! Благодаря за поканата!

Аз ви благодаря, че ще разговаряте с Евронюз България. И така, за съжаление, миналата седмица България попадна в световните новинарски емисии с опустошителните наводнения по южното ни Черноморие. Потърси ли правителството помощ от Европейската комисия вече? И трябва ли да задействаме механизма за гражданска защита, за да получим помощ?

Искам да започна с опустошителните наводнения, вследствие на които няколко човека загубиха живота си. Искам да се възползвам от тази възможност да изкажа моите съболезнования на близките на загиналите. Разбира се, изразявам дълбокото си съчувствие и към хората, чиито домове и среда са разрушени.

Към този момент България не е поискала помощ. Не е поискала от Комисията и задействане на механизма за гражданска защита. Но все пак, страната ви разполага с три месеца и няколко седмици да прецени дали да го направи. Надявам се България да задейства механизма и да можем поне частично да компенсираме нанесените щети. Ако прочетете точките, които Механизмът може да покрие, ще видите, че те са изключително много: можем да помогнем с разходите за възстановяване на щетите, с реконструирането на инфраструктура, разбрах че няколко моста са повредени, и т.н. Разбира се, да се вземе подобно решение ще отнеме време. Освен това, то трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и Съвет. Но веднъж щом двете институции дадат зелена светлина, Европейската комисия много бързо ще определи вноската, която трябва да се изплати на страната-членка.

Кога можем да очакваме отговор от Комисията?

За начало България ще трябва първо да кандидатства за задействане на Механизма, после другите двама съзаконодатели трябва да одобрят. Но случи ли се това, Комисията със сигурност ще се активизира възможно най-бързо, тъй като разбираме добре, че въпросът е от спешен порядък.

Съседна Гърция също иска помощ от ЕС. Ще й бъде ли предоставена тя? Какви фактори определят размера на помощта за всяка отделна държава?

Точно така, премиерът на Гърция Мицотакис и неговото правителство вече поискаха задействане на механизма за гражданска защита. Абсолютно сигурен съм, че на Гърция ще бъде предоставена помощ, но не мога да кажа какъв ще бъде точният размер. Той се определя след изчисление на щетите, както и на усилията, които ще бъдат положени със задействането на Механизма. Зависи от държавата и от мащаба на бедствието. Вижте, ако мога да бъда напълно честен, не искам да се концентрираме върху размера на финансовата помощ, тъй като загубените човешките животи в тази трагедия нямат цена. Това, което смятам за изключително важно на този етап, е да инвестираме в превенцията на подобни бедствия. Защото без прилагането на превантивни мерки, виждаме, че времето в Европа става все по-екстремно.. Само през тази година, знаете, преживяхме огромни горски пожари в Гърция и Португалия. Такива имаше и други страни, но в по-малък мащаб. После пък Словения, България и отново Гърция бяха сполетени от опустошителни наводнения. От друга страна пък, бюджетът, отделен за щетите от екстремните метеорологични условия, не е безкраен. Личното ми мнение е, че с всяка година ще се изискват повече средства за възстановяване. За това трябва да се уверим, че финансови ресурси отиват първо за превенция. А превенцията може да се направи чрез кохазионните фондове, чрез плановете за устойчивост и възстановяване на страните. Страните-членки имат широк спектър от фондовете, които могат да използват. За съжаление, много често държавите, и тук не говоря конкретно за България, предпочитат да инвестират повече в кръстовища и асфалт, отколкото в превенция   на потенциални щети. Превенция, която в край на сметка спасява животи и спомага за икономическото благоденствие на несериозно пострадали региони.

Както споменахте, в целия регион имаше наводнения и горски пожари. Можем ли да обясним бедствията в Европа само с изменението на климата? Смятате ли, че остарялата и неподдържана инфраструктура също играе роля?

Абсолютно! Вижте, факторите за това са много. Аз съм комисарят, който отговаря за екологията и за европейската Зелена сделка, но въпреки това никога не бих казал, че всяко екстремно метеорологично събитие се дължи на глобалното затопляне. Имали сме подобни събития и преди. За да кажеш подобно нещо по категоричен начин, са необходими научни данни. Но със сигурност можем да кажем, че глобалното затопляне прави възможно все по-честото случване на подобен тип бедствия. Тъй като, например, когато имаме екстремни горещини, имаме и изсушаване на почвата от водата като следствие. Но тази вода не изчезва, тя трябва "да отиде някъде". Oбикновено тя пада в огромни количества, това е и което се случи в България. Едновременно с това, изсушената почва вследствие на екстремни горещини не може да абсорбира никаква вода. И когато огромно количество вода се изсипе върху нея, следват свлачища, наводнения и други природни бедствия. Ставаме свидетели на това все по-често именно поради затоплянето на климата. Както вече споменахте, когато инфраструктурата не е пригодена за това и Механизмът за гражданска защита не се прилага добре, плащаме най-високата цена. А най-високата цена са човешките животи. Когато говорим за политиките си във връзка с климатичните промени, нямаме предвид някакво въображаемо "озеленяване" на планетата ни, а говорим за спасяването на човешки животи на първо място, както и за възприемането на една икономика на бъдещето.

Парламентът гласува приемане на законодателство за възстановяване на природата на Европа. Някои от заложените мерки обаче бяха смекчени.
Какви мерки трябва да предприеме България и в какви срокове? Къде според вас е най-необходимо възстановяването на природата?

Вижте, на първо място веднъж щом законодателството се приеме, страните-членки ще разполагат с много по-голяма гъвкавост. Те ще имат две години, за да изработят свой собствен план за възстановяване на околната си среда. И така, те преценяват в кои аспекти трябва да се вложат най-много средства. Не е задължително това да бъде земна зона, може да са необходими повече в морските води. Знаем, например, колко много проблеми има България в Черно море. А едновременно с това, то е източник на огромно приходи чрез посещенията на туристи, на туристически дестинации... Проблемното състоянието на Черно море не засяга само почиващите, но и хората, които зависят от туристическата индустрия, от риболова и тн. Ситуацията е подобна и с горския сектор. Горите ни се разрушават след всяко екстремно метеорологично събитие. Смятам, че има голям спектър от сфери, които България може да подобри. Но нека не забравяме и градовете!

Всеки път, когато говорим за възстановяване на природата, сякаш отделяме темата от големите градове. Природата е някъде там, пък градовете ни са точно тук. А двете неща могат да се комбинират. София е много красив град, но замърсяването на въздуха е голямо. А това, от своя страна, влияе пряко на здравето на хората. Природата и озеленяването на големите градове могат да вървят ръка за ръка в борбата с мръсния въздух.

Що се отнася до замърсяването на въздуха - Съдът на ЕС отхвърли иска на ЕК срещу България. Въпреки това проблемите със замърсяването на въздуха остават. Заплашени ли сме от нов иск от ЕК?

Проблемите остават, но трябва да признаем, че България постигна прогрес. Качеството на въздуха се е подобрило - това сочат и измерителните показатели. Разбира се, надяваме се България да продължи тази тенденция. Смятам, че местните избори, които предстоят в страната ви през октомври, са много добра възможност да се говори за замърсяването на въздуха. А както вече казах, решението е на първо място в озеленяването на градовете - гражданите биха се радвали на по-зелени места там, където живеят. На второ място, трябва да се обърне внимание на транспорта в градовете, тъй като той е голям замърсител. А градовете разполагат с доста ресурси, за да осигурят подходящи транспортни средства.

Едни от най-големите замърсители на въздуха в България са въглищните централи. Планираното им затваряне беше отново отложено. Как гледа Комисията на това решение? Колко дълго може да бъде отложено?

Честно казано, не мисля, че това беше правилно решение. С него България рискува да не постигне Механизмът на справедливия преход и съответно да не получи средства от него. Вижте, в край на сметка не става дума само за намаляване на вредните емисии чрез затваряне на електроцентралите, работещи с въглища, но и за икономически интереси. Чрез европейските механизми ние можем да се погрижим за хората от засегнатите региони - например за миньорите, за хората, които работят на тези места, както и за тези, които се отопляват с въглища. Смятам, че говорим за неща, които вече трябва да са в миналото. А хората не бива да живеят в миналото. Трябва да продължат напред. Искрено се надявам България да бъде способна на подобни стъпки. В противен случай, както вече казах, България рискува да изостане. Прехода също минава в друга фаза. И ако решението да се отложи затварянето на електроцентралите продължи и държавата не изготви план за преход, рискувате да останете сами в борбата си с този проблем. Мисля, че е най-добре да се позовете сега на европейския механизъм, от колкото на по-късен етап сами.

Много ви благодаря за това интервю!

И аз ви благодаря!