Алексей Петров е роден през 1962 г. в тетевенското село Градешница (днес Градежница), тогава Ловешки окръг. Произхожда от бедно селско семейство.

Баща му работил като извозвач на дървен материал в ТКЗС в Тетевен. Той се е проявил като един от най-добрите секачи в България на организираните социалистически съревнования. Впоследствие работи като секач в СССР – Коми. „Безпартиен, но с положително отношение към мероприятията на народната власт", е записано в една секретна справка на МВР.

Майката му работи като пастирка в държавното земеделско стопанство в с. Гложене, Тетевенско. Тя също е безпартийна.

Алексей Петров е първородното им дете. Той има по-малки брат Огнян и сестра Теменужка. 

За месторабота в досието му е записано "Командир на отделение в специализиран оперативен милиционерски батальон".

Членува в ДКМС от 1976 г., а в БКП от 1988 г. На 25-годишна възраст е привлечен за щатен служител в Шесто управление на ДС, направление „Терор”. Датата е 3 януари 1987 г.

В характеристиката му пише:

„Показва стабилни и високи резултати в периодично провежданите изпити и особено по бойно приложните дисциплини. Има изграден правилен марксистко-ленински мироглед, разбира и работи за изпълнение на партийните решения”, МВР, 1982 г.

„Има уравновесен, твърд, волеви характер. В екстремални ситуации проявява изключително хладнокръвие, съобразителност, бърза реакция, умение за вземане на правилни решения, за което е използван многократно при изпълнение на специални задачи”, МВР, 1990 г.

В справката се посочва и че Петров е получил подготовката си в Средното милиционерско училище „Ф. Е. Дзержински” в Пазарджик:

"Профилиран е в състава на щурмовите групи в Специализирания оперативен милиционерски батальон. Има отлични резултати по физическа, огнева и политическа подготовка. Със специални умения във военно-приложни дисциплини и най-вече в джудото и каратето".

Алексей Петров е основател на „Аполо и Болкан"

Това е едната от силовите застрахователни компании през 90-те години на миналия век, на която е член на борда до 2000 г. Той е и създател на дружеството „Спартак". Бивша барета и бизнесмен, издигнал се до съветник на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност" (ДАНС) Петко Сертов (2008-2009).

Доцент, преподавател в УНСС. Президент на българската и балканската федерация по карате.

До 1998 г. участва във фирма „Будоинвест" ООД заедно с Бойко Борисов и Румен Николов – Пашата. Бил е експерт към Съюза за стопанска инициатива на гражданите.

През август 2002 г. срещу него е извършен неуспешен атентат край басейна „Спартак".

През декември 2006 г. участва като посредник в тайна среща между тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков и известните като братя Галеви Пламен Галев и Ангел Христов на басейна „Спартак", които по това време са следени за контрабанда и трафик на наркотици и производство на амфетамини. Алексей Петров е бивш взводен командир на братя Галеви след постъпването им в Специализирания отряд за борба с тероризма малко преди падането на комунизма.

За тази тайна среща се разбира две години по-късно от показанията на бившия директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност ген. Ваньо Танов пред Парламентарната комисия за вътрешен ред и национална сигурност. Разкритията довеждат до оставката на Румен Петков, който осветява Петров като дългогодишен секретен сътрудник на Национална служба „Сигурност", а братя Галеви са принудени да избягат в чужбина след започналото разследване срещу тях.

Алексей Петров се свързва с в. „Галерия", който започва да излиза през 2009 г. Отрича да е скрит собственик, но по-късно, през 2012 г. основателят на вестника и негов първоначален съдружник в него журналистката Зоя Димитрова заявява пред съда, че „Галерия" е стартирал с пари, осигурени от близката до Алексей Петров „Лев корпорация".

На 10 февруари 2010 г. Алексей Петров е задържан и обвинен за лидер на престъпната група „Октопод", занимавала се с рекет и изнудване. По това време на власт беше първото правителство на Бойко Борисов, а вътрешен министър - Цветан Цветанов.

През 2014 г. Специализираният съд прекратява разследването, тъй като прокуратурата не успява да събере необходимите доказателства по направените обвинения.

През юли 2011 г. група граждански сдружения и Инициативен комитет „Единение и екипност" издигат кандидатурата на Алексей Петров за кандидат президент на предстоящите същата есен президентски избори.

Той е член на Управителния съвет на Националния осигурителен институт (2009) и кандидат за президент през 2011 г.

При баретите

Петров завършва милиционерската академия в Пазарджик с общ успех отличен 5.71 и веднага е назначен в Мотомилиционерския батальон край резиденция „Врана", който по това време се води към Софийско градско управление (СГУ) на МВР. Заповедта за назначаването като старшина от Народната милиция носи датата 13 август 1981 г.

През март 1983 г. той подава рапорт до началника на СГУ с молба да кандидатства във Висшия икономически институт (ВИИ) „Крал Маркс" (днес УНСС) Желанието му е да продължи образованието си задочно обучение в търговския факултет на ВИИ, специалност икономика и организация на вътрешната търговия.

В служебната му характеристика от този период е отбелязано, че „като характерна черта следва да се посочи професионалното му отношение към подготовката и особено активността в занятията му при провеждане на учебния процес, а също така и при носене на службата." Неколкократно му е присъждано званието „Образцов служител".

В документ със заглавие „Преценка за комсомолската работа на Петров" е отбелязано, че той се „проявява и утвърждава като изпълнителен, принципен и настоятелен комсомолец и служител". Отговорник е по спортно-масовата дейност в комсомолската организация на баретите.

В началото на службата си в поделението е профилиран в състава на щурмовите групи. Постепенно се очертава като един от най-перспективните кадри в специализирания батальон и един от служителите с изявени лидерски качества. Многократно е определян за „Образцов служител" в ротата, където служи. Печели състезания и звания по джудо и карате. 

През 1983 г. Петров подава рапорт до началника на СГУ – МВР да му бъде разрешено да сключи граждански брак с девойка, "произхождаща от работническо семейство", която работи в ЦУМ като продавачка на дамски обувки. След подробно проучване на момичето, началниците на старшина Петров му разрешават да се ожени.

Откроява се като лидер и каратист №1

Документите от кадровото дело на Алексей Петров разкриват, че в средата на 80-те години Алексей Петров вече се откроява от останалите барети и се налага като лидер и човек със специални умения във военно-приложни дисциплини и най-вече в джудото и каратето. В една справка за служебната дейност на Алексей Петров от този период е посочено:

„Политически е много добре ориентиран. От 1 януари 1984 г. е назначен за командир на отделение. Със задълженията се правя добре. Физически е отлично развит. Има наклонности към карате и военно-приложни дисциплини. На състезание по карете е първенец на София. Председател е на секцията по карате. Винаги получава отлични оценки по стрелба."

Скандал след употреба на алкохол

Въпреки че е определен като дисциплиниран служител, в кадровото му дело не е пропуснато и едно негово провинение, регистрирано през 1985 г. Тогава след употреба на алкохол той участва в скандал, който за малко не прераства във физическа разправа. От секретна справка се разбира, че става въпрос е замесен в инцидент с шофьори от стопанско предприятие „Таксиметрови превози".

Алексей Петров е наказан с „Предупреждение за непълно служебно съответствие". Впоследствие то е било отменено, тъй като според началниците на баретата е изиграло възпитателна роля.

В Шесто управление на ДС

След бомбените атентати, извършени в България през 1984-1985 г., предизвикани от наредената от Тодор Живков и Политбюро на ЦК на БКП политика за насилствено преименуване на българските турци, в Шесто управление на ДС е създадено направление „Т" (Терор), към чиято структура е присъединен и Специализирания милиционерски батальон на баретите. От началото на 1987 г. всички негови служители за преназначени на щат в Шесто управление на ДС.

Със заповед от 3 януари 1987 г. Алексей Петров е назначен за командир на отделение, а с последвала заповед от 5 януари същата година е назначен за помощник инструктор към Шесто управление. Рапортите на Петров от този период за адресирани чрез началника на батальона до началника на направление „Терор" в Шесто управление на ДС.

Макар в кадровото дело на баретата няма описания на операциите, в които той е участвал, батальонът като цяло е използван по време на т. нар. Възродителен процес. През 1987 г. Петров е награден със значка „Отличник на МВР" и, както е отбелязано в документите, заради професионалните му качества многократно е бил използван при специални операции.

В БКП и след това

През 1988 г. Алексей Петров е приет за член на БКП. В една от оценките му се казва, че „като комунист активно участва в обществено-политическия живот на поделението, проявява критичност и самокритичност в дейността на партийната организация."

Политическите промени в България през 1989 г. не повлияват на възходящата кариера на Петров от отряда на баретите. Със заповед от 2 ноември 1990 г. той получава офицерско звание – старши лейтенант, направление ДС.

Преди това той е подложен на психологическо изследване в Центъра за научно-приложна и учебна дейност по психология в МВР. В него се казва:

"Личност с устойчива нагласа за личностно самоутвърждаване в рискова, отговорна и обществено значима дейност. Склонен е да отстоява справедливи каузи, хармониращи с неговата ценностна система. Добрите интелектуални възможности и сравнително уравновесеният му характер позволяват да прояви необходимото хладнокръвие и премереност в поведението при възникване на конфликтни взаимоотношения.

Към предложената дейност се насочва с известни колебания, породени от неувереността му в наличието на обективни възможности за усъвършенстване и творческо преобразуване на някои елементи от дейността с оглед повишаване на нейната ефективност и надеждност. Има изразена потребност от постигане на успех в начинанията и намеренията си."

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Данните са благоприятни за работа като офицер І група в под. 72620-МВР."

Разочарование от системата

През ноември 1990 г., когато общественото доверието към МВР и към Държавна сигурност е изключително ниско, на Алексей Петров е предложено да оглави един от отрядите в антитерористичното поделение. По това време в поделението вече съществува известно напрежение и несигурност в служителите, породена от променената политическа обстановка в страна и от необходимостта от преформулиране на задачите на отряда.

Алексей Петров пише до началника на рапорт да се проведе конкурс за длъжността. В него посочва:

„Разбирам обречеността на системата на МВР на принципите на единоначалието и специфичността им на приложение при нас, но от позиция на личната си оценка за конкретната обществено-политическа ситуация в страна и социално-психологическия климат в поделението, намирам подобен подход в този преломен за държавата ни момент за нормален, още повече когато лично ме касае."

На 3 декември 1990 г. на проведена среща с ІІІ отряд личният състав категорично приема Алексей Петров да им бъде командир като отхвърля наличието на други кандидатури.

Деполитизацията на силовите ведомства, приета със споразумението между опозицията и БКП на Кръглата маса, налага хиляди служители в системата на МВР, които дотогава са се кълнели във вярност към БКП, да положат клетва за служба на демократичното общество. Алексей Павлов също я полага през октомври 1991 г.

Алексей Петров сам избира да напусне МВР. Той подава рапорт да освободи по собствено желание като началник група 03 в сектор „Специални операции" при Специализирания отряд за борба с тероризма. Със заповед на министър на вътрешните работи Йордан Соколов Алексей Петров е освободен от МВР, считано от 1 май 1992 г.