Съседки по случайност, сестри по съдба: История за осиновяване и семейството, което се събира отново
Юлиян Стоянов
Споделете статията
Една история за емоционалното пътешествие на жена, която десетилетия наред търси биологичното си семейство. След като преживява гняв, разочарование и тъга, тя прави изумително откритие: отдавна изгубената ѝ сестра е живяла само на три блока от нея. Междувременно след повече от 20 години, депутатите в 49-о НС са на път да приемат реформа, която ще позволи на осиновените по-лесно да разкрият тайната на тяхното биологично семейство. Какво е да живееш без да знаеш кой си и когато ти отнемат реалността, в която си живял, без право на отговори.
Всеки на наше място, ако си затвори очите и в един даден момент си помисли - майка му не му е майка, баща му не му е баща, той моментално изпада в безтегловност. Ти не знаеш кой си.
Преди 24 години, малко след смъртта на майката, която я е отгледала, Лили получава телефонно обаждане. съседка ѝ казва, че е осиновена. Разкриването на тази тайна, което по социалистическо време е тема табу, променя цялата представа за живота ѝ. Тогава Лили започва да се бори с новооткритите истини.
Разбрах, че съм трето дете. И се ядосвах защо за мен не е имало купичка храна. Толкова ли не е имало за да ме оставят за осиновяване.
Според българското законодателство кои са биологичните родители е тайна, която пречи на Лили да разбере истината за себе си. В продължение на десетилетия тази тайна не ѝ дава спокойствие. Малко по малко тя започва да намира липсващите парчета от сложния пъзел.
Парадокс! Аз съм се казвала Десислава. Аз така кръстих първото си дете. Без да знам, тогава не съм знаела. Другото нещо, което аз съм усещала. Абе, не са ми истински родители. То е вътрешно усещане. Някакво такова.. Няма как да го обясниш. Като да има липса на някакъв пъзел. Нещо, което ти липсва. Аз съм имала страхотна майка. Обичта, грижите. Няма такава. Просто аз ако мога да съм малко като нея ще съм най-щастлива. То е тази първична рана, която всички осиновени деца носим. В съдебното решение аз имам три дати на раждане. Юни, юли и август. И аз на тази служителка и казвам - слушайте какво госпожо, аз знам, че съм осиновена.
След много въпроси и търсене, Лили разбира, че има биологични брат и сестра. В продължение на 14 години обикаля институциите, само за да затръшнат всяка врата, на която почука. Докато един ден не решава да даде телевизионно интервю.
Ние сме живяли през четири блока една от друга. Без да знаем че сме сестри. Разказа за майка ми, разказа за какви болести носим, наследствени, което е много важно. Баба ни, на майка ни майката, преди да умре я е извикала и ѝ е казала - слушай какво, имаш брат и сестра. Да знаеш, не си сама. Хората не разбират. Има една приказка, аз много обичам да я казвам, “сития на гладния не вярва”. Докато ти не минеш през това нещо няма как да разбереш каква е драмата на този човек. Бих я прегърнала. Първото нещо, което бих направила е да я прегърна. И бих ѝ казала - простила съм ти. Не я съдя. Да е спокойна.
Към днешна дата единственото липсващо парче от родословното дърво на Лили е да открие брат си.
Много искам да го намеря и да отидем на гроба на майка ми за да види. Аз вярвам, че те са някъде там отгоре. И просто тази жена да почива в мир. Да знае, че нейните деца са събрани заедно.
Скоро всички осиновени деца ще имат право да знаят кои са техните биологични родители. Парламентът прие на първо четене закон, който дава възможност да падне тайната на осиновяването. Това е една от каузите на депутата от ПП-ДБ Христо Петров. Той опита да вдигне завесата в 48-о НС, но тогава инициативата му, не получи подкрепа от мнозинството депутати.
Това е нещо, което никога не е срещало голям отпор, не е нещо свързано с разпределяне на милиарди или въобще на някакви пари. Това е нещо обаче, което засяга съдбите на тези хора и за тях това е най-важното. Всеки един от хората, които ни гледат, ако си представят че не знаят кои са неговите майка и баща би осъзнал, че първото и единственото може би, което би искал да разбере е кои са те. И този закон ще им даде тази възможност.
Всички парламентарни групи дават своята подкрепа за реформата, чакана повече от 20 години. За депутатът от ГЕРБ-СДС Деница Сачева темата също е близка до сърцето ѝ.
В моя живот има три гледни точки към тайната. Това на първо място е тайната, която измъчва моята майка за това, което се е случило с нея и как точно се е случило. Тайната, която аз вдигнах пред моето дете, за да може то да бъде свободно и да знае своя произход.
След лятната ваканция на депутатите, в първите работни дни на новия политически сезон, се очаква на второ четене да бъде приет новият закон. Една реформа, чакана повече от 20 години, за да може всеки човек като Лили да разбере кой е и откъде е.
Споделете статията
