Една история за непоколебима смелост и упоритост. За това как един млад мъж се издигна над своята слепота, за да постигне нещо необикновено. В следващите няколко минути ще ви срещнем с незрящия атлет Виктор Асенов. Той се изправи срещу предизвикателния планински супермаратон "Витоша 100" и се превърна в истински пример за силата на човешкия дух. Останете с нас, за да видите вдъхновяващата история на този забележителен атлет, който покори върховете на маратона и вдъхнови всички нас с непоколебимата си воля.

Виктор е на 28 години. Пред него има само светлина и тъмнина.

Роден е незрящ. Това обаче не го спира. Да обича, да очаква и да се впуска в предизвикателства. Кара ски, влиза в пещери и изкачва върхове. Прави всичко това с лекота.

Приключенията в планината го омагьосват от дете.

„Аз съм израснал в планината в близост до яз. Студена. Даже трасето минава покрай моята вила. На, да кажем, 500 метра от нея. Но там всяка година като съм бил съм виждал колоездачите и бегачите“, споделя Виктор.

Започва да се състезава сравнително скоро. Въпреки предизвикателствата, знае, че нищо не може да го спре.

„Аз тренирах от състезание на състезание. Отидох първо в Несебър, маратона. Там ми беше много бавно бягането. Много зле. След това започнах много да задобрявам. И пробягах своите 5 километра в южния парк за под 24 минути, което е много добре. Планинските пътища много ме радват“, казва още той.

Преди седмица Виктор успява да премине планинският ултрамаратон “Витоша 100”. 100-километрова отсечка през кал и камъни, изкачвания и спускания. С двама верни приятели.

Преминаването на тежкия терен не минава без инциденти. Най-трудната част, е когато си наранява костта над глезена. 

„И там вече нещата много увяхнаха. Беше надолу, аха дали ще се откажем? На пункт белите брези дойде жената на Кофето. Тя ни помогна. Стратегията ни беше да завършим“, разказва атлетът. 

Това и правят. Виктор чупи стереотипи и надминава всички очаквания.

Любовта на Виктор към природата му дава шанс да види планината по свой начин. Така, както само любопитното съзнание може да го нарисува. 

В.А.: Освен, че те могат да се видят, както човек може да ги види нормално, да се обърне и да каже - гледай каква гледка се е ширнала. Аз усещам пред мен простора. Аз от много години ходя по планините. От страшно много години. + 1231 И като се качиш на мястото отгоре усещаш как имаш отвес, пропаст и това ти дава величие за планината. Това е нещо, което трябва да го цениш. Хората отиват, наслаждават се на гледките, но не усещат планината с другите си сетива. Със своето цяло тяло. И като бягаш можеш да усетиш тази планина, да я почустваш.

Ю.С.: Кое сетиво ти е най-силно, когато си в планината?

В.А.:Всичките. Аз трябва да слушам с ушите си и да усещам миризмите, които са около мене. Въобще всичките ми осезания, за крака, за всичко.  А в този момент освен, че слушам пейсъра, който ми казва - ляво, камъни, дърво, корени. Той дава цялата обратна връзка.

Най-голямата подкрепа в живота и в планината е съпругата му Калина. Заедно са вече 12 години. Тяхната любов надхвърля границите на зрението. Въпреки че никога не са се виждали за Виктор и Калина истинската любов не познава очи, а само езика на сърцето.

„Запознахме се още 2012 година. Тя беше на 14, аз на 16. Аз учех в нормално квартално училище, тя също, но в другия край на София. Имахме общ преподавател, който ни запозна. Размени ни контактите. И така се запознахме. Станахме на майтап гаджета“, спомня си Виктор. 

Нищо не може да спре Виктор и съпругата му. Заедно са изкачили  няколко хилядници по целия свят. Но най-голямата им болка е това, че не могат да имат деца.

Сега целта на Виктор е да помогне на други хора в неравностойно положение и да запали пламъка им към спорта и природата.

Ю.С.: Ти имаш толкова много приключения. Според теб какъв пример е, какво въздействие можеш да оставиш за други атлети като теб?

В.А.: В България за съжаление няма. Аз се надявам да има, аз се надявам да им предам това, което съм научил. Защото  не е само бягането. Ние с жена ми сме научили много неща, открили сме как да се случват нещата. 

Животът на незрящите в България не е лесен, допълва Виктор, много често хората са предубедени, на моменти дори груби.

„Това, че човек има някакъв проблем, какъвто и да било той, много хора се концентрират около този проблем и край, света е приключил. Но не е така, света на Виктор е много прекрасен, много хубав и просто трябва да го живеем този живот по много добър начин“, убедена е Теодора Пенчева. 

В момента Виктор не може да си намери работа. Случвало му се е като отиде на интервю да го отпратят още в началото само защото не вижда, споделя ни незрящото момче. Но докато някои са черногледи, Виктор няма да спре да вижда само и единствено доброто в хората.

„Нещата се случват по някакъв техен си начин. Смятам, че в един момент това ще стане, ще се случи, надявам се да бъдат хората по-позитивни, хората наистина да приемат хората с увреждания, но то е двупосочно. Хората с увреждания трябва да се опитат да се вкарат в това общество“, категоричен е Виктор Асенов.

За Euronews Bulgaria Юлиян Стоянов.