Втори дълъг работен ден за депутатите вчера. Снощи те приключиха заседанието си след 11 часа и половина - 40 минути след полунощ. След този маратон народните избраници излязоха в лятна ваканция до края на месец август.

Какво приеха? Народните представители гласуваха промени в Наказателния кодекс, предвиждащи по-строги наказания за пияни и дрогирани шофьори, избраха управители на Сметната палата (Димитър Главчев от ГЕРБ-СДС) и Здравната каса (Станимир Михайлов, издигнат от ПП/ДБ) и отхвърлиха предложения за промени в Закона за горите.

Народното събрание гласува да преустанови работа, без да изслуша министъра на финансите Асен Василев и председателя на ДАНС Пламен Тончев за финансово-икономическото състояние и потенциалните рискове за България след прекратяването на концесията на „Лукойл“ върху пристанище „Росенец“. За следващото заседание остана и първо четене на промени в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Станимир Михайлов е новият управител на НЗОК

Депутатите избраха за управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Станимир Михайлов. Той беше единственият кандидат за поста, а неговата номинация бе издигната от парламентарната група на „Продължаваме промяната - Демократична България“.

За него гласуваха 137 депутати, 46 бяха "против", въздържали се нямаше. Кандидатурата му основно беше подкрепена от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, а против нея бяха "Има такъв народ" и "Възраждане".

Маргарита Генчева от „Възраждане“ коментира, че при изслушването му в здравна комисия на част от въпросите Михайлов не е дал отговор, а друга част от отговорите са били неубедителни. Андрей Чорбанов от „Има такъв народ“ пък отбеляза, че са задали редица въпроси, както и техните колеги в здравна комисия, и никак не били удовлетворени от отговорите. Колегите му Тошко Йорданов, Станислав Балабанов и Павела Митова поставиха на Михайлов въпроси, касаещи сделка с недвижим имот, както и с акционерно дружеството.

„Много въпроси, много обвинения, направени тук от трибуната, и всички те са извън същината на въпроса за професионалните качества на Станимир Михайлов“, коментира Росица Пандова-Йовкова от „Продължаваме Промяната – Демократична България“. По думите ѝ Станимир Михайлов е с брилянта професионална репутация в областта на банковото дело и е доказал, че може да управлява средства.

Според нея серията от атаки, на които е бил и е подложен, и спекулациите по негов адрес, са насочени към уронване неговия авторитет.

„През последните седмици действително имаше множество публикации, насочени срещу мен с неверни твърдения и манипулации“, коментира от парламентарната трибуна Михайлов. Той обясни, че е отговорил на всички тях по време на изслушването в здравна комисия и след това в специално обръщение до медиите. 

Димитър Главчев оглави Сметната палата

Парламентът избра номинацията на ГЕРБ-СДС Димитър Главчев за председател на Сметната палата. Той получи 148 гласа "за", 34 - "против", 6-ма се въздържаха. Главчев положи клетва пред Народното събрание.

Другият претендент за поста – Нина Стоименова, предложена от „Възраждане“, събра 38 гласа в подкрепа, 40 "против" и 99 се въздържаха.

Гласуването беше явно, по азбучен ред на собствените имена на кандидатите.

Мандатът на председателя на Сметната палата е 7 години.

По-тежки наказания при смърт на пътя

След повече от осем часа дебати парламентът прие на второ четене промените в Наказателния кодекс (НК). Депутатите предвидиха по-тежки наказания за причиняване на смърт на пътя. По време на дискусията беше обсъдено дали завишаването на санкциите ще доведе до превенция.

Когато по непредпазливост е причинена смърт при управление на превозно средство, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, а в особено тежки случаи - от пет до дванадесет години, реши парламентът. Досега наказанието по чл. 343 от НК (ал. 1, буква "в") беше от две до шест години, а в особено тежки случаи - от три до десет години затвор, предаде БТА.

Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, или лицето без медицински причини откаже да бъде тествано за алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон, както и след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч, или ако деянието е извършено на червен сигнал на светофарната уредба или на пешеходна пътека, наказанието при причиняване на смърт е лишаване от свобода от пет (досега от три години) до петнадесет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от десет до двадесет години, записаха депутатите. До момента наказанието в особено тежки случаи беше от пет до двадесет години.

Съдът може да отнеме в полза на държавата моторното превозно средство, което е послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му, прие още парламентът.