Пикасо е черпил идеи и образи от средновековното испанско изкуство
Теодор Тодоров
Споделете статията
Два шедьовъра, разделени от около два века и половина. От едната страна, тъмният портрет на Дон Хуан Хосе де Аустрия, от бароковия художник Хуан Карено де Миранда от XVII век.
От другата – „Моряк“ от Пабло Пикасо, може би най-известният и влиятелен художник на съвременната епоха.
Тази изложба в Берлин проследява как художници от минали периоди са повлияли на испанския гений и са го превърнали в емблематичен творец на XX век.
Този диалог с историята на изкуството винаги е бил много важен за Пикасо. Особено с испанското изкуство. Пикасо е роден в Испания и като испанец много рано се запознава с много различни испански форми на изкуство, особено на религиозно изкуство. Не само в църквите, но и в музеите, а понякога и на улицата. Това се случва повече в Испания, отколкото на много други места. И Пикасо е правил именно това.
Изложбата отбелязва 50 години от смъртта на Пикасо.
Творбите са дошли от два музея, „Берггрюен“ в Берлин, който има голяма колекция на гения, но в момента е затворен за ремонт, и „Боде“, който разполага с голяма колекция от средновековно испанско изкуство. И художникът е черпил вдъхновение от класическите майстори на четката.
Това е цялата тайна на Пикасо – че той винаги успява да прекрои познатото по такъв начин, че то заживява нов живот. Прави това през целия си живот. С напредването на възрастта той се обръща отново и отново към себе си. Кубизмът в творчеството му, например. Е не е бил негов собствен, Жорж Брак е един от първите пионери на кубистичния стил, но златните му години са били между 1909 и 1914 г. И Пикасо го налага отново и отново. В изложбата имаме една малка картина от 1940 г, където можете да видите влиянието на кубизма.
Понякога приликите са поразителни. Като например „Седяща жена“ на Пикасо, висяща до дървена скулптура на Мадоната от XV век.
Пикасо е бил майстор да вземе пример от съществуващото изкуство и да го превърне в новаторско.
Експозицията „Испански диалог“ вече отвори за широката публика и ще бъде в музея „Боде“ до 21 януари 2024 г.
Споделете статията
