Единадесет от 31 страни членки на НАТО ще изпълнят целта на алианса за инвестиции в отбраната през тази година.

Това сочат нови данни, публикувани вчера, съобщава “Политико”.

Това е повишение спрямо 2022 г., когато разходите на едва седем от съюзниците бяха над определения праг на разходите, но все още е далеч от желаното равнище. Все пак последните данни показват, че се очаква Европа и Канада да похарчат над 8% повече за отбрана в сравнение с миналата година, съобщиха от алианса. 

Темата ще бъде на дневен ред следващата седмица във Вилнюс, където лидерите на НАТО се събират за годишната си среща на върха.

През 2014 г. на срещата на върха в Уелс съюзниците се споразумяха да се стремят да преминат към изразходване на 2% от БВП за отбрана в рамките на едно десетилетие. Във Вилнюс държавните и правителствените ръководители се очаква да решат  2 процента от БВП за военни разходи да стане минимално очакваното.

През последните седмици западни официални лица подчертаха, че много съюзници ще трябва да изразходват повече от 2%, за да отговорят на изискванията на новите военни планове на НАТО и да продължат да помагат на Украйна.

Според изчисленията на алианса Полша, САЩ, Гърция, Естония, Литва, Финландия, Румъния, Унгария, Латвия, Великобритания и Словакия трябва да изразходват над 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана през тази година. 

В другия край на спектъра са страните, от които се очаква да изразходват да отбрана най-малко средства: Люксембург, Белгия и Испания. 

Франция ще похарчи за отбрана 1,9 % от БВП през тази година, а Германия - само 1,57 %.