Свикнали бяхме сякаш да мислим, че случаите на полицейско насилие с фатален край се отнасят само до строгите законови порядки и широките правомощия на униформените в САЩ. Напрежението във Франция след смъртта на простреляното от полицай 17-годишно момче в парижкото предградие Нантер обаче пренесе темата на европейски терен. И повдигна отново въпроса докъде стига опазването на реда, къде започва произволът и доколко расизмът има пръст в тези трагедии.

Всичко започва във вторник, когато 17-годишният Наел наема жълта спортна кола за разходка из предградието. За рутинна проверка го спира полицай. Наел обаче има минало за неподчинение на полицейски разпореждания, затова униформените го карат да изчака. А младежът няма легална книжка.

Законът във Франция позволява да караш над 15-годишна възраст, но само в присъствието на  родител. В колата с Наел са още двама души. Смята се, че един от тях го съветва да избяга, разтревоженият младеж се вслушва, опитва да потегли, проверяващият полицай  го предупреждава да стои на място, но момчето дава газ и следва стрелба. За съжаление фатална.

Младежът е от мароканско-алжирски произход. След случая във Франция избухна недоволство и масово нарушаване на обществения ред. За подкрепления в Париж са изпратени над 40 хиляди полицаи от цялата страна. В Нантер, където се случва инцидентът, протестиращите палеха автомобили и контейнери за боклук, както и централата на газова компания, която трябваше да бъде евакуирана поради опасност от експлозия. Полицията използва сълзотворен газ, за да разпръсне събралите се по улиците, но беше посрещната със запалителни бомби и дори тежко въоръжение.

Френският президент Еманюел Макрон осъди случилото се с Наел и го определи като „необяснимо и непростимо“.

Историята всъщност изобилства с подобни инциденти. Действително обаче по-голямата част от тях се случват в САЩ.

Бунтовете в Лос Анджелис през 1992 г.

Размириците започват в южната част на централен Лос Анджелис на 29 април, след като съдебно жури оправдава четирима служители на полицейското управление на Лос Анджелис (LAPD), обвинени в използване на прекомерна сила при ареста и побоя на Родни Кинг.

Кинг и двама пътници също са били спрени за рутинна полицейска проверка на магистралата Foothill, но Кинг не се подчинява и започва преследване с над 185 км/ч. Когато Кинг най-накрая спира, служителите на полицията на Лос Анджелис и на Aгенцията за борба с наркотиците обграждат автомобила и арестуват него и двамата други пътници в колата. Нито един от участващите в акцията полицаи не е афроамериканец. По време на схватката те удрят Кинг с електрошокови палки, нанасят му десетки удари с бухалки, ритат го в гърба и го повалят на земята, след което му слагат белезници.

Инцидентът е заснет на видео от Джордж Холидей, който е бил случаен свидетел на инцидента, и е широко разпространен в медиите. Още преди публикуването на видеокасетата "Родни Кинг" лидерите на малцинствените общности в Лос Анджелис многократно са се оплаквали от тормоз и използване на прекомерна сила срещу жителите им от страна на служителите на Полицейското управление на Лос Анджелис.

В продължение на шест дни след обявяването на присъдата хиляди хора излизат на демонстрации в няколко района на Лос Анджелис. По време на размириците се случват множество грабежи, нападения и палежи, които местните полицейски сили трудно овладяват. Ситуацията в района на Лос Анджелис е разрешена, след като Националната гвардия на Калифорния, армията на Съединените щати и няколко федерални правоприлагащи органи изпращат над 10 000 свои въоръжени служители за първа помощ, за да помогнат за прекратяване на насилието и безредиците.

Равносметката от бунтовете са 63-ма убити и 2383-ма ранени, а арестуваните са над 12 000 души. Материалните щети се оценяват на над 1 милиард долара.

След размириците общественият натиск се засилва, за да се повтори съдебният процес срещу полицаите. Срещу тях са повдигнати федерални обвинения за нарушаване на гражданските права. На Родни Кинг е присъдено обезщетение от 3,8 милиона долара, заплатени от властите на Лос Анджелис. Той инвестира по-голямата част от тези пари в основаването на хип-хоп звукозаписна компания "Straight Alta-Pazz Records", но не постига голям успех и скоро я закрива. По-късно Кинг е арестуван поне единадесет пъти по различни обвинения, включително за домашно насилие и сбиване.

Убийството на невъоръжения чернокож тийнейджър Майкъл Браун през 2014 г.

На 9 август 2014 г. 18-годишният Майкъл Браун е застрелян от полицая Дарън Уилсън във Фъргюсън, Мисури.

Браун е бил придружаван от 22-годишния си приятел Дориан Джонсън. Уилсън, бял мъж, полицай от Фъргюсън, твърди по-късно, че е възникнала кавга, когато Браун го е нападнал в полицейския му автомобил. Двамата се спречкали заради служебния пистолет на Уилсън. Борбата продължава до момента, в който пистолетът произвежда изстрел.

Смъртта на Майкъл Браун води до масови демонстрации на много места в САЩ срещу расовото профилиране от полицията.

Протестите и гражданските безредици избухват в деня след застрелването на Браун и продължават с дни. Това отчасти се дължи на дългогодишното расово напрежение между малцинственото чернокожо население и градската управа и полицията. Докато разследващите изясняват подробностите за стрелбата, полицията се опитва да установи полицейски час и да поддържа реда. Местните полицейски участъци мобилизират около 150 служители за борба с безредиците. Демонстранти започват да плячкосват предприятия, да трошат превозни средства, следват и сблъсъци с полицейските служители, които се опитват да блокират достъпа до няколко района на града.

Убийството на 12-годишния Тамир Райс през ноември 2014 г.

На 22 ноември 2014 г. Тамир Райс, 12-годишно афроамериканско момче, е убито в Кливланд, Охайо от 26-годишния бял полицай Тимъти Ломан. Райс носи реплика на пистолет-играчка. Льоман го застреля почти веднага, след като пристигна на мястото на инцидента. Двамата полицаи, Льоман и 46-годишният Франк Гармбак, се отзовават на обаждане от полицейски диспечерски пункт относно мъж, който има оръжие. Човекът, подал сигнала съобщава, че мъж насочва "пистолет" към случайни хора в Центъра за отдих "Кадел" - парк в  Кливланд. В началото на обаждането и отново по средата той казва за пистолета, че "вероятно е фалшив“. Към края на двуминутния разговор обаждащият се заявява, че  човекът с оръжието "вероятно е непълнолетен", но диспечерът не предава нито едно от тези твърдения на двамата отзовали се полицаи Льоман и Гърбак.

В доклада след инцидента полицаите съобщават, че когато са пристигнали на мястото, двамата непрекъснато са крещели "покажи ми ръцете си" през отворения прозорец на патрулния автомобил. По-нататък Льоман заявява, че вместо да покаже ръцете си, изглеждало, че Райс се опитва да рисува. Полицаят стреля два пъти, като уцелва Райс веднъж в торса.

Установява се че пистолетът на Райс е реплика на Airsoft.

След стрелбата в Кливланд избухнахват протести и обществено недоволство, които обаче не набират голяма сила. Въпреки това на 25 ноември 2014 г., ден след решението на голямото жури да не повдигне обвинение срещу полицая, прострелял смъртоносно Майкъл Браун, протестите в Кливланд стават по-значими.

Инцидентът получава национално и международно отразяване, отчасти защото се случва само няколко месеца след стрелбата по Майкъл Браун.

Протестното движение на Джордж Флойд през 2020 г.

Всичко започва на 25 май 2020 г. по време на ареста на 46-годишният  афроамериканец Джордж Флойд в Паудърхорн – квартал на Минеаполис. Флойд опитва да заплати с 20 доларова банкнота в супермаркет, но служителят я идентифицира като фалшифицирана. Полицейския служител Дерек Шовин притиска  с коляното си врата на Флойд в продължение на 8 минути и 46 секунди. Според полицията Флойд е оказал съпротива при ареста си, но записи от камери на съседния ресторант показват друга картина, при която Флойд пада два пъти на земята. Дерек Шовин – полицаят, обвинен в убийството на Флойд е 44-годишен мъж, работещ като полицай в Минеаполис от 2001 г. През юни 2021 г. Шовин беше осъден на 22 години затвор за убийството на афроамериканеца.

Протестното движение срещу насилието над Джордж Флойд започва часове след убийството му, когато видеозаписи от очевидци на инцидента се появяват в социалните мрежи. Протестите бързо се разпространяват в цялата страна - в над 2000 града в САЩ и в повече от 60 държави и в подкрепа на движението "Животът на чернокожите има значение" (Black Lives Matter) Според проучвания през лятото на 2020 г. между 15 и 26 милиона души са участвали в някакъв момент в демонстрациите в САЩ, което прави протестите най-масовите в историята на щатите.

Въпреки че по-голямата част от протестите са мирни, демонстрациите в някои градове прерастват в бунтове и улични сблъсъци с полицията и контрапротестиращите. Някои полицаи реагират на протестите с прояви на насилие, включително срещу репортери. До началото на юни 2020 г. в 200 града в САЩ е въведен полицейски час, активизирани са и над 96 000 военнослужещи от Националната гвардия, Щатската гвардия, 82-ри въздушнодесантен и 3-ти пехотен полк. До края на юни 2020 г. са арестувани най-малко 14 000 души. Смъртните случаи в резултат на бунтовете са поне 25.

Протестите предизвикаха световен дебат за полицейските своеволия и расовата несправедливост, което доведе до множество законодателни предложения на федерално, щатско и общинско равнище в САЩ, насочени към борба с полицейските нарушения и расизма.

И обратно в Европа, която също има с какво да „се похвали“, макар случаите на полицейско насилие поради подозиран расизъм да не са с толкова мащабен ефект.

Един от скорошните подобни случаи в Европа е този от Солун през декември  2022 г.

16-годишно момче е убито при акция на гръцката полиция. Причината за инцидента – тийнейджърът заредил  гориво за 20 евро, без да плати. Започва гонка с полицията, един от тях го ранява тежко с огнестрелно оръжие. След няколко дни Костас Фрагулис умира в болница.

След смъртта на Костас ромите в Гърция направиха демонстрации в няколко града. Протестите са подкрепени от няколко политически партии, както и от неправителствени организации.

В България случаи на демонстрации заради полицейско насилие са рядкост.

През април 2017 г. роми от Сливен се вдигат на бунт срещу полицаи след съмненията за насилие над 13-годишно момче. Хората протестираха пред местното полицейско управление с искане полицаят, който според тях е бил момчето, да бъде уволнен.

Младежът тогава твърди, че е бит при разпит в кварталното управление, за да признае, че е откраднал чанта от възрастна жена. Полицаите го принудили да прави клекове. От полицейското управление беше назначена проверка на случая, но да ескалация на напрежението не се стигна.

Страната ни помни и други случаи на противопоставяне на расова основа и един от тях се случи преди близо 12 години.

Село Катуница - център на етнически размирици между българи и роми през 2011 г.

Въпреки че случаят „Катуница“ не води началото си от полицейско насилие, предизвикано от расизъм, то той все пак е емблематичен и през него преминава сянката на политическа намеса за ескалация на напрежението.

На 23 септември 2011 г. микробус с шестима роми прегазва и убива 19-годишния Ангел Петров на улицата в пловдивското село Катуница. Това предизвика масово недоволство на хората, трупано с години срещу Кирил Рашков, който сам себе си нарича Цар Киро. В резултат на преживения стрес от сърдечна недостатъчност почина и 17-годишният Павел, дошъл на протеста срещу Рашкови. Отначало всичко започва с мирен протест след инцидента, но още на следващия ден в селото пристигат 2000 фенове на футболни отбори от цялата страна, които атакуват с огън къщите на Рашков и фамилията му. Ромският клан е изведен с жандармерия от селото.

 Размириците в Раднево пред 2016 г.

Сбиването между българи и роми става след спор на пътя. Автомобилът на българската група засякъл другия. Последвала размяна на реплики и удари, след което от ромската махала пристигнало подкрепление. Новодошлите нападнали с тръби, брадви и ножове шофьор и двамата му спътници.

Това провокира протести, които обаче бързо ескалираха и се окървавиха. По време на демонстрациите имаше пострадали полицаи, както и протестиращи. Зад ескалацията тогава отново се прокрадна сянката на възможна политическа провокация.

Често зад мирните демонстрации за справедливост се подозира политическа злоупотреба и умишлено насаждане на напрежение. Впрочем вероятно същото се отнася и до европейските и щатските случаи.