Още от зората на индустриалната революция съществува страхът, че напредъкът на технологиите ще унищожи работните места и поминъка на много хора. До момента обаче хората са успявали да се адаптират и да запазят господстващата си роля пред машините, въпреки всички нововъведения и технически прогрес.

Преди близо 200 години, по време на индустриалната революция, в Англия бива изобретен първия напълно автоматичен механизират тъкачен стан. Опасенията тогава са били, че тъкачите на станове ще загубят прехраната си. Вместо да бъдат напълно заменени от машините, тъкачите се адаптират много добре към променящия се пейзаж, започват да управляват и поддържат новите по-ефективни станове. Текстилната революция става реалност. А опитните тъкачи - основна част от нея.

Същите опасения се надигат и през втората половина на XX век, когато ускорената компютъризация и автоматизация набират скорост из цял свят. Хората отново доказват своята адаптивност, преминават в нови роли, които допълват и подкрепят нововъзникващите технологии. Вместо да бъдат заменени, работниците се научиха да си сътрудничат с машините, повишавайки своята производителност и създавайки нови възможности за работа.

Въпреки тези исторически примери от близкото и далечното минало, редица общественици и експерти твърдят, че настоящият напредък в областта на изкуствения интелект (AI) представлява далеч по-сериозно предизвикателство.
AI системите стават все по-способни не само да извършват постоянно повторяеми действия с удивителна бързина и прецизност, но и да решават по-сложни и креативни задачи, традиционно изпълнявани от хората.

Отново се надигат притесненията дали хората ще могат да се адаптират и да намерят нови пътища за смислена работа в лицето на бързия прогрес на изкуствения интелект и автоматизацията. През март бе публикуван особено интересен доклад от Goldman Sachs, според който потенциално 300 милиона работни места биха могли да бъдат заместени от AI. Тази статистика разкрива, че всъщност нарастващите опасения за сигурността на работните ни места и случващата се трансформация на трудовите пазари са напълно реални.

Как AI ще трансформира естеството на работата и работните места в бъдеще?

За да можем да си отговорим на този и на още няколко въпроса, свързани с напредъка и връзката на AI с пазара на труда, разговарях с трима експерти, които активно се занимават в своята дейност с изкуствен интелект.

Красимир Стоев е софтуерен разработчик с дългогодишен опит, участвал е в разработката на редица големи проекти в областта на индустриалния софтуер. Технически ръководител на Neuronics Medical, които развиват Machine Learning алгоритми за диагностициране на инсулт.

Директният ефект ще бъде увеличена производителност. Невиждана досега автоматизация на процеси. Но докато досега в историята автоматизирахме физически процеси, вече можем да автоматизираме и умствени такива. Хората ще могат да дават по-голяма стойност за по-кратко време. AI може да бъде асистент в почти всяка работна сфера.

Страничните ефекти от този множител на производителността могат да бъдат различни и до голяма степен ще зависят от управленското ниво на бизнеса - дали с този инструмент фирмите ще решат да увеличат печалбите си и да достигнат нови пазари с текущите си работници, или ще решат да намалят разходите си, което ще доведе до освобождаване на хора от позиции, които биха били автоматизирани бързо и лесно с AI.

Всяка фирма трябва да се стреми да използва AI за да увеличи печалбите си и да навлезе на нови пазари, да придобие нови клиенти и така да запази и дори да увеличи своя персонал. Но не можем да се заблуждаваме, че това ще се случи в голям мащаб. Както при всяко велико откритие, има професии, които изчезват и такива, които се създават.

На подобно мнение е и Кристиян Михайлов, съосновател, член на Управителния съвет и секретар на Асоциацията по роботика и автоматизация.

Автоматизацията и изкуственият интелект (AI) се налагат в икономиката, като тази тенденция стимулира инвестиции в ресурси за подпомагане на професии на глобално ниво. Изкуственият интелект е ключов фактор за трансформацията на 2.4 милиона работни места и 2.5 трилиона долара от глобалната икономика. Според доклад на Световния икономически форум, почти половината от уменията на работниците ще трябва да се променят заради проникването на AI.

82% от организациите планират да инвестират в обучение на служителите си, подчертавайки ролята на образованието за бъдещето на работата. Пропастта между общества с липса на качествено образование ще се увеличи значително с развитието на AI.

Не всички работни места обаче са еднакво засегнати. Производството, което вече е автоматизирано, ще продължи в тази насока, като се очаква AI да замени два милиона производствени работници до 2025 г. Сектори като селското стопанство и здравеопазването, където човешкият елемент е критичен или финансовите ресурси за автоматизация са ограничени, са по-малко вероятно да бъдат драматично променени от AI.

За мнение се допитах и до Александър Иванов, изпълнителен директор и съосновател на CreateX Digital Agency, Softuni Brand Ambassador, лектор и гост-водещ на множество събития. 

Отговорът зависи от това кой как ще внедри AI в работата си и дали изобщо ще го направи.

Аз и партньорите ми работим в посока на това да се оптимизира работата, да се увеличи продуктивността и да се развие креативността. Не да се „роботизираме“. AI не означава по-малко работа, а повече ефективност и производителност.
Как ще се отрази на професиите и броя на работните места, зависи от същността на съответния бизнес. Тези промени са естествен процес, но сега се случват много по-бързо. На пръв поглед, колкото по-дигитализирана е дадена дейност, толкова „по-застрашена“ е.

Но има и друга гледна точка - увеличават се възможностите. За да си конкурентоспособен, трябва да учиш бързо, да си адаптивен. Това е било валидно и до момента, просто сега контекстът е по-различен. Развитието на технологиите трансформира средата цялостно - не само начин на работа, но и нужди на бизнеса, изисквания към човешкия ресурс, потребителско поведение и пр.

Какви са предизвикателствата и възможностите пред интеграцията на AI в работния процес?

Няма експерти по по изкуствен интелект, които да не са съгласни и да не прокламират, че трябва да започнем да въвеждаме AI в работата си възможно най-скоро.
Какви обаче са предизвикателствата, но и възможностите пред тази задача?

Според Кристиян Михайлов вече редица индустрии ефективно използват AI.

Необходимост от автоматизация на повторяеми задачи и засилване ролята на творческите такива. Дигиталните и рекламни агенции вече използват изкуствен интелект, за да планират и създават съдържание. Софтуерните компании интегрират ChatGPT при писането на код. Правните кантори AI бива използван за създаването на правни документи. В производството тази технология може да се използва за по-лесното обработване на данни. Възможностите са огромни. В обучението AI се превръща в помощник при обучението на учениците. Днес AI е възможност да работим по-бързо и качествено, превръщайки ни в потенциални супергерои.

Разбира се, технологията идва с определени предизвикателства. Част от тях са как да запазим хората в екипа и дали да ги преквалифицираме, или да ги освободим. От технологична гледна точка трябва да се запитаме имаме ли правилната инфраструктура, и ако да, вярваме ли прекалено много на изкуствения интелект за сметка на нашите умения и опит? Имплементацията на езиковите модели в бизнеса върви с необходимостта за качествена AI стратегия. Как можем да сме сигурни, че езиковите модели са достатъчно сигурни и няма да изтекат в пространството? Това са само част от въпросите, на които е необходимо да потърсим отговор.

Александър Иванов смята, че предизвикателствата са свързани най-често с нагласите към Изкуствения интелект - на клиентите, на служителите и на ръководителите.

Как да убедиш клиента, че има нужда и от теб, независимо от асистенцията на AI в работата ти? Как да му продадеш услуга, която е частично изпълнена от AI? Как да обясниш на колегите си, че дали AI ще ги „измести“, или ще им помогне да са по-продуктивни, съответно и да получават по-големи възнаграждения, зависи най-вече от тях самите? Как да научиш партньорите си да комуникират използването на AI с екипите си? Неясноти има и покрай доверието в достоверността и автентичността на съдържанието, генерирано с AI. Също с авторските права, регулациите…

Възможностите са много и са свързани с развитието на отделните инструменти и появата на нови функции от една страна, а от друга - ползващите ги да ставаме все по-добри в интегрирането им.

Красимир Стоев смята, че предизвикателствата са в две направления - техническо и поведенческо.

Техническото предизвикателство е свързано с това до каква степен хората са технически грамотни и използват компютри, телефони, таблети, въобще софтуер. За страни, в които масово обществото не е технически грамотно, дори при желание и възприемчивост към AI, ще има нужда от техническо време, за да се обучат хората да се справят с тази технология.

Поведенческото предизвикателство е свързано с това до каква степен хората възприемат и устояват на промяна. Промяната е колосална, това е изключително голям скок в техническата ни еволюция и не всеки е в състояние да я възприеме, защото хорат трудно приемат големи промени в живота си. Дори в IT сферата се виждаше голям отпор от хора, които са свикнали да им е комфортно и AI най-много и най-рязко разклати кошера.

Как бизнесът в България да се подготви за идващите промени?

За Александър Иванов подготовката идва с правилната нагласа, много учене и тестване.

Нещата се случват и променят прекалено бързо. Истината е, че никой не е 100% подготвен за това, което се случва. Проба - грешка - опит. Виждаш кое работи и кое не, създаваш бази данни с работещи инструменти и промптове. Подбираш източници, сравняваш, анализираш. Докато се получи по най-добрия начин.

Според Кристиян Михайлов трябва да се отучим от вече наученото и да бъдем готови да се преквалифицираме :

Имплементацията на езикови модели ще се окаже ключова стъпка за редица сектори в икономиката. Само пример, езиковият AI модел LLaMA на Facebook бе използван за трениране на open-source чатбота Vicuna-13B, върху потребителско съдържание, събрано от ShareGPT. Vicuna-13B постига близо 90% от резултатите на ChatGPT и Google Bard срещу около 300 долара. За софтуерната индустрия подобни инструменти и уменията за работа с тях ще са от съществено значение.

В заключение

Със сигурност в следващите години ни очакват сериозни промени на пазара на труда следствие настъпването на генеративния изкуствен интелект.

Не можем със сигурност да предвидим бъдещето и дали нашето работно място ще бъде взето от някой бот. Но можем със сигурност да се подготвим активно, за да се справим с променящия се постоянно ландшафт на автоматизацията и изкуствения интелект.

За да успеем в това начинание, трябва да развиваме адаптивни умения, които да допълват изкуствения интелект, вместо директно да се състезаваме с него.
Това би означавало да посрещаме ученето през целия живот и да се усъвършенстваме в области, които дават криле на нашата креативност, критично мислене и емоционална интелигентност.

За компаниите ще бъде ключово да създадат култура на възприемчивост на новостите и да приемат иновациите по-бързо и лесно. Поощряването на служителите да опитват нови инструменти, да експериментират с нови идеи и да намират нови начини да създават стойност, може да доведе до страхотни резултати.

За финал трябва държавата и бизнеса също да си кооперират и да поставят в приоритет обучението и преквалификацията за една немалка част от населението. Нужно е приемането на всеобхватна стратегия за развитието на изкуствения интелект в България, неговото място в образованието и обществения живот.

Чрез инвестирането в обучителни програми, подкрепа за предприемачеството и постоянното насърчаване на обучение през целия живот, бихме могли да избегнем негативните ефекти, идващи от смяната на едни работни места с нови, изискващи по-голямо разбиране на модерните технологии.

Бъдещето може да е неясно, но ние имаме възможността да се подготвим за него, като приемем промените и се подготвим за едно бъдеще, в което хората работят с изкуствения интелект, за да откриват нови възможности и да създават повече стойност.

Петър Джугански e мениджър Човешки ресурси. Той отговаря както за подбора на кадри, така също и за цялостния employee experience на служителите в България. Петър консултира редица технологични компании по въпроси свързани с привличането и задържането на кадри. Има собствен подкаст с насоченост към Човешките ресурси.
Лектор е на редица HR конференции и автор на статии с бизнес тематика.