Как звучи българският език? Какво е дизайн на речта и как се учи? И защо един украинец преподава тези умения на българи? Юлиян Стоянов разказва.

Иван Головацкий идва в България преди седем години. Харесва българския език, но го счита за наистина сложен. Въпреки това сричка по сричка, звук по звук успява да го научи и дори дава уроци на българи.

Но за да бъдеш добър в говоренето, трябва да си добър в слушането. Иван смята, че комуникацията трябва да бъде смислена. И това е една от най-често срещаните грешки в общуването между хората.

„Аз дори не те чувам, подготвил съм си нещо и искам да си кажа моето. Тоест отсъствие на емпатия, когато ние не разбираме емоцията на другия. Съответно ние не можем да създадем адекватен контакт, за да имаме адекватно взаимодействие, за да постигнем някаква ефективност в една комуникация“, казва Иван.

Нямаше как да не се възползвам от уменията на Иван. Като журналист ми се налага да говоря по цял ден. А говоренето е умение, което се тренира и усъвършенства постоянно. Оказва се, че разгрявката на гласа не е никак лесна.

Няма правилно и грешно звучене на гласа. Но със сигурност има неприятно звучене. А много често това се дължи на психическа основа и предишни преживявания още от детска възраст.

„Но в реалност какво се случва? Ние се раждаме в не винаги толкова любящо семейство, понякога има нечовешки стълкновения, които едвам едвам понасяме и това остава отпечатък. Преживените емоции се заключват в мускула. Ако си живял толкова време в такова състояние то слага отпечатък. Тоест, понеже е навик, остава навик завинаги - ако съзнателно не му обърнем внимание и не го променим“, споделя Иван. 

Кои и чии са гласовете, даващи ясно доказателство, че понякога наистина не е толкова важно какво казваш, а как го казваш? Зад които стоят милиони човешки съдби?

Вижте и чуйте в репортажа на Юлиян Стоянов за Euronews Bulgaria