Тя е Първата дама на българската поезия. Тя пише за любовта, както никой друг, а със стиховете си пали пожар от емоции. За това как Маргарита Петкова успява да догони стиховете, следва разговор със самата нея.

Нашият език от години е оплюван – че е малък, че не е световен и т.н. Аз не мисля, че има важни и маловажни езици.

Ние говорим с 200-300 думи във формалното си ежедневно общуване. Трябва да пазим езика си, да се върнем не само към неговите корени, но и към неговия развой. Езикът е живо същество. Той се развива съобразно нашия исторически прогрес. Трябва да го използваме в пълния му капацитет, да не го заменяме с чуждици. Нека да си имаме думи за всичко. Не сме по-културни, ако употребяваме чужди думи с българско окончание.

Муза няма – това е красива метафора. Всичко се случва наведнъж, и ако някой ви каже, че знае технологията на това как пише, значи ви лъже.

Цялото интервю вижте във видеото.